Според изследване на Евробарометър 40% от българите са загубили частично или напълно доходите си, заради икономическото забавяне, породено от Covid-19. Европа вече разработва редица мерки в подкрепа на гражданите.

"Плановете на Европа започнаха още в момента, в който стана ясно с какво се сблъскваме. От март насам започва разработване на различни механизми, които да помогнат на гражданите да се преодолее настоящата криза. Такива са са например кохезионните фондове, които са много важни за България. От там получихме сериозни средства - няколко милиарда евро". Това заяви Теодор Стойчев - ръководител на бюрото на Европейския парламент в София в предаването Money.bg по телевизия Bulgaria On Air.

"Много от мерките, като например 60 на 40 за запазване на работните места имат европейско финансиране. В момента дори текат разговори в Европейския парламент за мерки за подпомагане на туризма на европейско ниво", заяви експертът.

По думите на Стойчев една от много важните мерки, които бяха договорени, за която се заговори още в началото на май беше за т. нар Фонд за възстановяване или 750 милиарда евро, които да бъдат разпределени в по-голямата си част като грантове.

"Над 6 милиарда евро са грантовете, които трябва да получи България по този механизъм. Има възможности и за заеми. Важно е и какви мерки ще бъдат разписани на национално ниво - тези процеси започват сега и трябва да приключват в следващите няколко месеца".

За какво могат да бъдат инвестирани и в какви мерки?

По думите на експерта инвестициите могат да бъдат прилагани за най-различни мерки като запазване на работни места, подкрепа на дадени сектори, мерки за справяне с безработицата при младите хора и т.н.

"Финансовата подкрепа трябва да първо да бъде одобрена на общоевропейско ниво и след това да бъде ратифициран този общ пакет от 750 милиарда евро от страна на България и на останалите държави членки. След това трябва да бъдат изработени подробни национли планове, които да бъдат съгласувани с Европейската комисия, за да бъдат отпуснати средствата", заяви Стойчев.

По думите извън тези 750 милиарда евро, в момента текат преговори за дългосрочния бюджет на ЕС за 2021-2027.

"Това също е важен елемент за това какво прави Европейският съюз и за България и за останалите държави членки- важно е какви параметри ще бъдат договорени между Европейския парламент и съветът на министрите", заяви още той.

Как ще се връщат тези пари?

Според експерта е важна позицията на ЕП да се въведат нови собствени източници за финансиране на европейския бюджет, които да не зависят от вноските на държавите членки.

"Беше приет нов източник извън традиционните вноски, които е за такса върху нерециклираните пластмасови опаковки.Ако не се рециклира някакъв определен процент ще има такси, които ще влязат в сила от следващата многогодишна финансова рамка. Другите източници са различни лостове от търговията с емисии - въглеродни емисии на ЕС, налагане на различни мита с държави, които имат много по-ниски екологични стандарти спрямо ЕС, които ще трябва да правят вноски в европейския бюджет, както и такса на дигиталните гиганти - компании, които извършват дейност във всички държави в ЕС, но имат седалище някъде и плащат минимални данъци и др.", заяви експертът.

Дългосрочни цели на ЕС

По думите на Стойчев основен приоритет на политиките за в бъдеще е Европа да бъде по-зелена, да се намалят емисиите, да се ориентираме към кръгова икономика, която рециклира повече и хвърля по-малко.

"Това, за което трябва да се подготвим е и за една икономика,която се основава на дигитални умения, тъй като това е бъдещето, към което отиваме", заяви той.