Мрачна прогноза за света - колективен провал в борбата срещу климатичната криза

Подписвайки се под Парижкото споразумение за климата през 2015 г., световните лидери се съгласиха да ограничат глобалното затопляне до края на века до 1.5 градуса по Целзий в най-добрия случай и не повече от 2 градуса по Целзий в краен случай.

Но доклад на ООН, публикуван днес, показва, че светът е далеч от тези цели.

Затоплящите климата парникови газове с нов рекорд в атмосферата

Човечеството продължава да симулира мерки срещу климатичната криза

Вместо да намаляват емисиите, хората са произвели повече въглеродни емисии през 2018 г. откогато и да е било, според ежегодния доклад Global Emissions Gap Report. През миналата година са регистрирани 55.3 гигатона въглеродни емисии в атмосферата в сравнение с 53.5 гигатона през 2017 г.

В доклада се предупреждава, че световните температури ще се покачат до 3.9 градуса по Целзий до 2100 г., което ще доведе до катастрофални метеорологични явления като по-смъртоносни горещи вълни, по-чести наводнения и суша.

Колективният ни провал да действаме навреме и твърдо по климатичните промени означава, че ние трябва сериозно да намалим емисиите - с над 7% на година, обяви Ингер Андерсон, директор на Програмата на ООН за околна среда.

Най-високи нива на CO2 в атмосферата от над 3 млн. години

Човечеството води планетата към масов мор на всичко живо

От 2030 г. всяка година въглеродните емисии ще трябва да бъдат намалявани с 15 гигатона, добави тя. Това означава емисиите, които ЕС, Индия, Русия и Япония отделят взети заедно на година.

Усилията за намаляване на въглеродните емисии трябва да се увеличат с пет пъти, за да се постигне целта от 1.5 градуса по Целзий. 

Най-голяма отговорност за продължаващото покачване на емисиите имат държавите от Г-20, които са отделили 43 гигатона въглеродни емисии или 78% общо от всички.

В доклада се посочват пет ключови области, които са решаващи за бъдещето на планетата: най-малко 1.45 милиарда евро годишни инвестиции във възобновяеми източници и по-ефикасно използване на енергия; прекратяване употребата на въглища; декарбонизация на транспорта; декарбонизация на индустрията и увеличаване на достъпа до електроенергия за 3.5 милиарда души.

Производството на въглища, газ и суров петрол продължава да се увеличава и е достигнало до най-високото си ниво през 2018 г. от 37 гигатона. Една от стратегиите е възобновяемите източници да представляват 85% от енергийния микс до 2050 г.