Концентрацията на парниковите газове, загряващи климата, е достигнала рекордно високо равнище. Това показва нов доклад на Световната метеорологична организация към ООН, съобщава "Гардиън".
Скоковете в основните газове, измерени през 2018 г., са били над средното за последното десетилетие, показвайки, че действията по отношение на критичното положение с климата към днешна дата нямат ефект в атмосферата.
Световната метеорологична организация предупреди, че разликата между целите и реалността са "фрапантни и нарастващи".
Повишаването на концентрацията на газове с парников ефект неизбежно следва от продължаващото нарастване на глобалните въглеродни емисии, което беше определено като "брутална новина" за 2018 г. Световните учени изчисляват, че емисиите трябва да спаднат наполовина до 2030 г., за да има добър шанс за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, отвъд които стотици милиони хора ще страдат от повече горещи вълни, суши, наводнения и бедност.
Ала Петери Таалас, който е генерален секретар на Световната метеорологична организация, изтъква: "Няма признаци за забавяне, камо ли за спад, въпреки всички ангажименти съгласно Парижкото споразумение за климатичните промени. Трябва да повишим нивото на амбиция в името на бъдещото добруване на човечеството. Струва си да припомним, че последният път, когато Земята е изпитвала сравнима концентрация на въглероден диоксид, е бил преди 3-5 млн. години. Тогава температурите са били 2-3 градуса по-високи, а морското равнище е било с 10-20 метра по-високо от сега."
Три четвърти от намаляването на емисиите, обещани от страните съгласно Парижкото споразумение от 2015 г., са "напълно неадекватни" според обширен експертен анализ, публикуван по-рано през ноември, поставяйки света на пътя към климатична катастрофа. Друг доклад установи, че страните са на път да произвеждат над два пъти повече изкопаеми горива през 2030 г., отколкото могат да бъдат изгорени, като същевременно поддържат затоплянето под 1,5 градуса.
Докладът на Световната метеорологична организация, публикуван днес, е установил, че средната концентрация на CO2 в световен мащаб е достигнала 407,8 частици на милион (ppm) през 2018 г., което е увеличение спрямо 405,5 частици през 2017 г. Тя е вече с 50% по-висока в сравнение с 1750 г., преди индустриалната революция да предизвика масово изгаряне на въглища, нефт и газ.
От 1990 г. увеличаването на нивата на парниковите газове е засилило нагряващия ефект на атмосферата с 43 процента. По-голямата част от нагряването - четири пети - се причинява от CO2. Но концентрациите на метан и азотен оксид, двата други основни парникови газа, също са се увеличили през 2018 г. с по-голямо количество от средногодишното за последното десетилетие.
Метанът, който се произвежда от добитък, оризови полета и експлоатация на изкопаеми горива, е отговорен за 17% от загряващия ефект. Концентрацията му сега е повече от двойно по-висока от времената преди индустриалната епоха.
Азотният оксид, който идва от употребата на тежки торове и горски пожари, сега е с 23% по-висок, отколкото през 1750 г. Наблюденията са направени от мрежата Global Atmosphere Watch, която включва станции в Арктика, високи планини и тропически острови.
Когато всички страни по света договориха Парижкото споразумение през 2015 г., те обещаха да увеличават съкращенията на емисиите от годишната среща на ООН за климата през 2020 г., която ще бъде в Глазгоу. Тазгодишната среща трябва да свърши жизненоважна подготвителна работа, като тя започва на 2 декември в испанската столица Мадрид. Чили трябваше да бъде домакин, но заради размириците в страната това отпадна.
friend
на 25.11.2019 в 21:48:31 #1Струва си да припомним, че последният път, когато Земята е изпитвала сравнима концентрация на въглероден диоксид, е бил преди 3-5 млн. години. Тогава температурите са били 2-3 градуса по-високи, а морското равнище е било с 10-20 метра по-високо от сега." ---------------------------------- Това е било в края на плеистоцена. Възможно е температурата да е била 2-3 градуса повече от днешните, но това не е допринесло за унищожаване на Hominide. След това е имало четири ледникови периода, всички последвани от затоплания. Животът на планетата си е продължил... А колко такива затопляния и захлаждания е имало преди 100, 200, 300 милиона години? Да не забравяме, че Земята е на над 4 милиарда години. Изведнъж някои излизат с плакати по улиците и казват, че следващите няколко години животът ще спре!!! Други им вярват и така някои, наричайки себе си "Зелени" прибират мнага пари за да не лъжат и разпространяват лъжливи теории, опирайки се на страховете на хората. Нека всеки си направи труда да изчисли колко е леда на сушата и тогава да пресметне колко би могло да се вдигне нивото на морето. Аз си направих този труд, защото количествата лед на сушата е публикувано в интернет. Разделих го на площта на световния океан и установих, че дори всичките ледници да се стопят напълно, нивото на морето не може да се вдигне повече от 2 метра. Това наистина не е малко, но като се има предвид, че това няма да се случи, дори и при най-лошите прогнози нивото на морето ще се вдигне с не повече от 50 см. Като се има предвид, че това ще се случи за няколко стотин хиляди години, то никой в своя живот дори няма да го усети. Спирането на ръста на икономиката може да се усети дори за десетина години. Не вярвайте на псевдоеколозите.