$1 трилион повече за развитие

Над $1 трилион са частните инвестиции в развиващите се страни за 2007 година, спрямо $174 милиарда 5 години по-рано.

Налице е особено голямо увеличение на чуждестранните инвестиции в пазарите на акции и в банковото кредитиране.

Но Световната банка предупреждава, че в резултат на кредитната криза, тези финансови потоци, са започнали да намаляват, тъй като лихвените нива се увеличават като отражение на повишението на рисковете.

Докладът на Световната банка анализира паричния поток, протичащ във всички развиващи се страни от водещите световни финансови центрове.

Тази група от развиващите се страни, разбира се, е изключително разнообразна.
Някои държави със сравнително по-добре представящи се икономики, като Бразилия и Китай, получават по-голямата част от частните инвестиции, а други много бедни страни в Африка, получават много малко.

Но дори и в най-бързо разрастващите се развиващи се икономики като Китай, средният доход на човек е само една десета от този в богатите страни.

В момента ръстът на инвестициите в развиващите се страни - особено на по-големите нововъзникващи пазари като Китай и Индия все още е висок, въпреки забавянето в САЩ и Европа.

„Силен растеж в развиващия се свят със сигурност помага да се противопоставим на силното забавяне в САЩ", заяви на Ури Дауш от Световната банка, „Но в същото време нараства глобалният инфлационен натиск - особено заради високите цени на енергията и храните, които са болезнен проблем за големи сегменти на населението на бедните страни."

Този увеличаващ се инфлационен натиск кара водещите централни банки в света, както в богатите, така и в бедните страни, да започнат повишаване на лихвените проценти.

Но повишаването на нивата на основните лихвени проценти неизбежно ще доведе до забавяне на растежа на икономиките по света.

Световната банка прогнозира, че глобалният растеж ще се забави от 3,7% през 2007 г. до 2,7% през 2008-а година.

И предвижда, че глобалните капиталови потоци към развиващите се страни ще намалеят до $200 милиарда през 2009 година.

Средствата от частния сектор са далеч по-важни от чуждестранната помощ за икономическия растеж на бедните страни.

Официалната помощ за развитие (ОПР) е общо $103.7 милиарда през 2007г., спрямо $107.1 милиарда през 2005 г. и едва ли ще се изпълнят обещанията от срещата на върха на Г8 в Гленигълс, през тази година да се удвои помощта.

Въпреки това, частните инвестиции са много по-неравномерно разпределени сред развиващите се страни, отколкото държавните помощи.

Докато държавните помощи обикновено се насочват към най-бедните страни, частните инвестиции отиват към тези развиващи се страни с най-голям краткосрочен потенциал за растеж.

Така че инвестиционният поток в подсахарна Африка се губи, с изключение на тези страни със значителни петролни и минерални ресурси.

Обратно, бързо растящите азиатски страни като Тайланд и Индонезия, както и гигантите от Латинска Америка, включително и Бразилия, получават лъвския дял от парите.

Най-големият получател на частни инвестиции е Китай, тъй като страната отвори широко пазарите си за чуждестранни инвестиции през последните 20 години.

Има някои данни, обаче, че темпото на увеличаване на чуждестранните инвестиции в Китай се забавя, тъй като страната изгражда успешно свои компании, докато чуждестранните многонационални компании вече търсят евтин труд в държави като Виетнам.

В доклада също така се констатира, че жителите на развиващите се страни дължат на западните банки $3,2 трилиона или с $1 трилион повече отколкото през 2002 година.

Това е приблизително равно на общата сума на валутните резерви на развиващите се страни - но по-голямата част от тези резерви, са държани от само няколко държави от Източна Азия.

Докладът предупреждава, че страните със силна нужда от външно финансиране, които имат големи плащания по външните си дългове са потенциално най-податливите на кредитна криза, "особено когато частният дълг, се превръща във финансов приток за банковия сектор, допринасящ за бързото разрастване на вътрешния кредит и увеличаване на инфлационния натиск".

Макар в доклада да не се цитират всички страни по име, последното се отнасят до някои от по-малките страни от Източна Европа и Латинска Америка като Аржентина, а и "няколко специфични случая в Карибите и в Африка, южно от Сахара".

Световната банка също така подчертава риска за развиващите се страни, ако техните финансови пазари не са строго регламентирани.

Има опасност от ефекта на „вълната", който след кризата в САЩ удари европейските пазари, а сега достига до някои развиващи се страни и засилва необходимостта за по-ефективно координирана финансова регулация, осигуряване на ликвидност, както и за по-добро управление на макро-икономическо ниво.

Въпреки това финансовите пазари в Индия и в Китай може би не са в настроение за още една лекция от Световната банка.

Местните правителства, обаче, биха предпочели да насърчат преките инвестиции от компании, отколкото притока на горещи пари от пазарите на акции и валути.
В момента има много малко международни споразумения за регулирането на тези финансови потоци.

Правила за регулиране на чуждестранни инвестиции в развиващите се страни бяха предложени на кръга за търговски преговори в Доха, (известни са като правилата от Сингапур), но бяха отхвърлени от развиващите се страни по време на срещата на върха за търговията в Канкун през 2003 г.

Въпреки това Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се старае да накара някои от най-големите развиващи се страни като Китай, Индия и Бразилия, да ратифицират нейните доброволни кодекси на поведение, които определят правилата за инвестициите между западните държави.

Съществуването на спешна необходимост за изграждането на инфраструктура в най-динамично растящите нововъзникващи пазарни икономики, както и липсата на висока възвращаемост в стария свят, означават, че потоците от частни инвестиции в развиващите се страни ще подържат високи нива и през следващите няколко години.