„Данъци на лизинг”, „Държавата най-сетне регламентира партньорството с частния бизнес”, „Потребителските разходи в ЕС гонят рекорд за последните 5 години”

„Данъци на лизинг", четем от първата страница на „Стандарт"
Данъците ще се изплащат на лизинг, както се внасят и парите за нова лимузина или пералня. Идеята да се въведе разсрочено плащане за налозите за бизнеса е на депутати от ГЕРБ. Целта е да се оставят свежи пари за сделки и инвестиции във фирмите. Засега не е ясно дали само изрядните данъкоплатци ще се ползват от възможността за разсрочване на данъците, или правилото ще важи за всички фирми. От бизнеса вече приветстваха идеята и смятат, че това ще стимулира развитието на икономиката.

В момента разсроченото плащане се възприема от Брюксел за държавна помощ. Нужни са дълги и сложни процедури, за да бъде разрешено. Някои компании все пак искат разрешения за неотложно плащане. За да им бъде разрешено обаче, те трябва да докажат, че превеждането на задълженията накуп ще ощети сериозно бизнеса им.
Още по темата от „Стандарт"

„Държавата най-сетне регламентира партньорството с частния бизнес", разкрива от първата си страница „Сега"
След години отлагане и шумни скандали държавата е на път да въведе ясни правила за партньорство с частния бизнес при изпълнение на проекти от обществен интерес. Правителството одобри вчера първия по рода си законопроект за публично-частното партньорство, който ще позволи навлизането на частни капитали в повече обществени дейности. Законопроектът въвежда конкурсен принцип при всички публично-частни партньорства и ще сложи край на неясните договорености, прилагани в момента от общини и държавни институции при избор на фирми за осъществяване на съвместна дейност.

Основната цел на законопроекта е да отпуши възможностите за партньорство между публични и частни субекти, става ясно от мотивите към него. В момента отношенията между държавата и бизнеса при изпълнението на публични проекти вървят по две линии - възлагането на обществени поръчки, при които фирмите се явяват само изпълнители, и договорите за концесии, които обаче са икономически изгодни само за определен вид дейности и при които по принцип не се допуска финансово участие от страна на държавата.

Така единствената форма за съвместно изпълнение на проекти са смесените публично-частни фирми, които обаче се създават на неясен принцип с цената на скандали около избора на частни партньори. Христоматийни в тази посока са смесените фирми на Столична община и скандалните апорти на земя в името на обществения интерес без финансова изгода за столичани и общината.
Още от статията на „Сега"

„Потребителските разходи в ЕС гонят рекорд за последните 5 години", обобщава от първата си страница „Класа"
Въпреки несигурността на европейската икономика, потребителските разходи в ЕС отчитат ръст от 2.5 на сто през второто тримесечие спрямо същия период на 2010 г. Това е седмо поредно тримесечие на ръст на потребителския разход в Европа, сочат данни от барометъра на Visa Европа за потребителския разход в ЕС. От компанията отчитат, че растежът на потреблението е бил също 2.5 на сто и през първите три месеца на годината, като общо за полугодието резултатите са рекордни за последните 5 години. Експертите от Visa очакват последните събития в ЕС да са сигнал за по-мрачни перспективи за остатъка от годината. Въпреки това обаче нивата на потребителския разход се увеличават за седмо поредно тримесечие, а най-големият ръст идва от домакинствата от Централна и Източна Европа. Двуцифрен ръст е регистриран в Латвия - 12.6%, а в Естония - 10.2%. В Чехия потреблението се е увеличило с 8.9%, в Полша със 7%, Словакия - 6.6%, а в Литва с 6.5%.

За разлика от тях големите европейски икономики отчитат доста по-скромен растеж. Във Франция например покачването е с 2.6%, а в Германия с едва 3.4%. Изненадата е Испания, където е регистрирано увеличение от 4.3%, което е по-високо от прогнозираното. Потребителите от „периферните" страни на общността, които в момента изпитват затруднения, включително Португалия и Ирландия отчитат спад на разходите, показват данните от барометъра. Гърция пък отбелязва почти нулева промяна в нивата на харчовете през второто тримесечие спрямо миналата година. Според експертите основна причина за задържането на показателя в страната са строгите ограничения и икономии в последната година.

Филип Саймс, главен финансов директор на Visa Европа, коментира, че през тримесечието се е наблюдавал стабилен ръст на повечето пазари. Като вземем предвид събитията от последните седмици, когато видяхме сериозен спад на фондовите пазари и европейските политици в кризисни преговори относно държавния дълг, резултатите от второто тримесечие се разминават с темите на деня.
Още от статията на „Класа"

„Бисер Петков ще оглави НОИ", прогнозира от първата си страница „Дневник"
Бисер Петков ще оглави Националния осигурителен институт. В сряда групата на ГЕРБ е внесла номинацията му в парламента. Тя ще бъде гласувана още утре. Това съобщиха за "Дневник" депутати от управляващата партия, а новината потвърди и Петков, но отказа повече коментари.

Постът беше овакантен в средата на май, когато Христина Митрева подаде оставка след критики на премиера Бойко Борисов и на финансовия министър Симеон Дянков, че не е разчела добре приходната част на бюджета на институцията.

Петков беше номиниран от Симеон Дянков още в началото на юли, но назначението му не беше одобрено вътрешно от парламентарната група на ГЕРБ. Депутатите се противопоставиха и предложиха начело на ведомството да застане Светлана Ангелова, която е зам.-председател на социалната комисия.

Крайното решение трябваше да вземе премиерът Борисов, който поиска да има поне три кандидатури. Няколко дни след това Ангелова оттегли своята. Впоследствие стана ясно, че след това са били обсъждани номинациите на бившия зам.-директор на летище София и настоящ член на консултативния съвет към Сметната палата Тодор Шопов, и на зам.-директор на НАП-София Георги Георгиев.

Още преди ваканцията на парламента в края на юли ръководството на групата на ГЕРБ заедно с шефовете на бюджетната и социалната комисия са се срещнали с тримата кандидати. "След изслушването се стигна до подкрепа за Петков", каза днес пред "Дневник" зам.-председателят на групата на ГЕРБ Димитър Главчев.
Още от статията на „Дневник"

„Засечка в топломера вдига сметката за парно", предупреждава от първата си страница „Монитор"
Солени сметки очакват абонатите, чиито топломери спрат да работят, а те не го забележат навреме. От момента, в който изгасне дисплеят на разпределителя на който и да е от радиаторите в жилището, сметката започва да се прави така, все едно той работи на пълна мощност. Този начин на изчисляване на консумацията ще продължи, докато уредите не бъдат сменени с нови, обясниха вчера топлинни счетоводители.

Дисплеят на топломера изгасва, когато батерията му спре да функционира. Тя е с живот от 10 г., но може да изкара и до 12 г. Затова тази и особено следващата година предстои масова смяна на разпределителите в жилищата. Другият голям проблем идва от това, че последните данни, които е отчел топломерът, се пазят в паметта му едва около 2 седмици след изгасването на дисплея. При различните уреди този срок е различен, но със сигурност не надхвърля месец.

„Ние гарантираме, че животът на уреда е 10 г., но клиентите са тези, които решават кога трябва да направят подмяната", коментира Милена Стоянова, управител на „Техем Сървисис". Стоянова съветва потребителите да проверяват редовно дали не е изгаснал дисплеят на техните топломери и ако това се случи, веднага да се свържат с топлинния счетоводител. Ако това се направи, няма опасност да бъдат изгубени данните на излезлия от строя топломер.

В топлофицираните жилища в цяла България има монтирани 1,5 млн. разпределителя. Около 25-30% от тях трябва да бъдат сменени още тази година, а останалите 70-75 на сто през 2012 г. Предвид това, как върви към момента подмяната им обаче, шефката на Асоциацията на топлинните счетоводители Ася Ангелова прогнозира пред „Монитор", че пикът на целия процес ще се изтегли в края на 2012 г. и началото на 2013 г. Досега под 2% от абонатите са си купили нови разпределители, като в част от този процент са и тези, които са ги сменили поради повреда на уреда.
Още от статията на „Монитор"

„Вадим до 300 лв. за нови топломери", прогнозира „Стандарт"
Между 31,80 и близо 300 лв. излиза смяната на топломерите и водомерите в дома ни. Цената зависи от големината на жилището и броя отоплителни тела. Това става ясно от тарифите на най-големия топлинен счетоводител у нас "Техем Сървисис", който има около 60% пазарен дял. По-малко за подмяна ще трябва да платят естествено хората, обитаващи гарсониери.

За топломер с дистанционно отчитане на един радиатор ще трябва да броите 38,90 лв. Ако пък решите да спестите някой лев, но да се ангажирате да осигурявате достъп до радиатора след края на отоплителния сезон, новият топломер ще ви струва 31,80 лв. На практика уредът е един и същ, но във втория случай радиомодулът му не е активиран. Предавателят може да бъде пуснат и на по-късен етап срещу 12 лв. Ако се налага да подмените и топлия водомер в апартамента си, цената на обикновения е 45 лв. С радиомодул стойността му скача на 79 лв. Той също може да бъде монтиран по-късно, като доплащането му излиза 34 лв. За по-големи апартаменти естествено преоборудването с топломери ще излезе по-скъпо.
Още от статията на „Стандарт"

„Спестяванията в банките вече растат с 500 млн. лв. на месец", обобщава „Сега" данните на БНБ
Само за месец гражданите са спестили нови над 500 млн. лв., сочат данни на БНБ за юли. Размерът на депозитите в банките към седмия месец от годината е почти 30 млрд. лв., което е с 3.35 млрд. лв. повече, отколкото през 2010 г. Любопитното е, че влоговете на гражданите са доста повече, отколкото парите на влог на фирмите. През юли компаниите са заделили 468 млн. лв., като натрупаните средства във финансови институции през юли достигат 20.7 млрд. лв. Само за година корпоративните депозити са набъбнали с 1.7 млрд. лв. Фирми и граждани са спестили близо 1 млрд. лв. за един месец. Сумата е обща за български и чуждестранни клиенти.

Банкови експерти обаче коментираха, че се увеличава по-скоро размерът на влоговете, а не броят им. Според проучване на "Уникредит" под 5% от населението държи почти 70% от депозитите у нас. Това налага извода, че гражданите с по-големи влогове са продължили да увеличават размера им, докато тези с по-малки спестявания дори теглят. Според анализаторите причините за тенденцията са, че по-бедните българи чувстват по-силно ефектите от нарастващата инфлация и намаляващите доходи.

От изследване на "Моите пари" става ясно, че юли е слаб месец по отношение на промоциите на банките за срочните депозити. "Една малка част от трезорите подобриха условията си чрез промоции, но по-голямата от тях понижи предлаганите лихви. Ако трябва накратко да обобщим - и през юли банките продължиха да влошават условията си по срочни депозити", пише в анализа.

Според изчисления на "Инвестор.бг" за последните 12 месеца лихвите по депозитите на населението в лева намаляват с 0.7 процентни пункта до 5.3% през юли, а тези в евро намаляват с 0.3 п.п. на годишна база до 4.8% през юли.
Още от статията на „Сега"

"ЕС ще търси енергийна сигурност с повече прозрачност", информира „Дневник"
Европейският съюз ще иска повече прозрачност при сключване на енергийните договори на държавите членки с трети страни. Целта е да се осигури повече сигурност на доставките, става ясно от правила, които Европейската комисия прие и публикува днес.

В тях за пръв път се съдържа цялостна стратегия за външните отношения на ЕС в областта на енергетиката. В момента ЕС внася 80% от петрола и над 60% от природния газ, като делът им продължава да расте.
Обмяна на конфиденциална информация
В стратегията, която трябва да бъде одобрена от Европейския парламент и от страните членки, преди да влезе в сила, са изброени 43 конкретни действия. Едно от най-спорните предложения, което се очаква да бъде посрещнато с недоволство и критики от някои страни членки, е именно изискването за обмен на информация относно споразумения в областта на енергетиката с държави извън ЕС.

В зависимост от конкретния случай комисията ще може да дава становища за съответствието на тези споразумения със законодателството на ЕС, както и с целите на съюза в областта на сигурността на доставките. Засега обаче се уточнява как ЕК ще може да се намесва и да променя клаузи в договорите.

От него става ясно обаче, че при необходимост преговорите за енергийни споразумения с трети страни биха могли да се водят и на равнище ЕС, когато е необходимо да се постигат ключови за ЕС цели. Като пример се посочва споразумението с Азербайджан и Туркменистан за транскаспийски газопровод, за което бе поискан специфичен мандат от съвета.
Още от статията на „Дневник"

„България отстъпва с 3 позиции по конкурентоспособност", съобщава „Класа"
България отстъпва с три позиции в общото класиране на конкурентоспособността, сочи проучване сред 142 икономики в света, извършено от екип на Световния икономически форум /СИФ/. Вчера бе представен поредният доклад за глобалната конкурентоспособност /The Global Competitiveness Report 2011-2012/. В него България вече заема 74-та позиция, падайки с 3 позиции спрямо септември 2010 г., когато бе на 71-во място. След нас остава Румъния, която отстъпва с 10 позиции - от 67-а на 77-а. На практика Румъния отстъпва по всички фактори за конкурентоспособност. Очаквано, поради дълговата криза и проблемите на пазара на труда, Гърция се срива още в класирането и вече е на 90-а позиция.

Сред страните от Централна и Източна Европа членки на ЕС по традиция най-добре се представя Естония, която задържа 33-та позиция, след нея е Чехия - 38-а, сериозно отстъпва Словения - от 45-а на 57-а позиция.

Причините за изоставането на България са влошена ефективност на стоковите пазари, на технологичната готовност, степен на развитие на бизнеса, инфраструктура, иновативност.

В документа се отбелязва подобрение при институциите, финансовите пазари, ефективността на пазара на труда, образованието и квалификацията.

Най-конкурентоспособна е икономиката на Швейцария, следвана от Сингапур. САЩ отстъпват от 4-то на 5-о място. В първата десетка се подреждат държави от ЕС - Швеция /3-та/, Германия - /6-а/, Нидерландия - /7-а/, Дания - /8-а/, Великобритания - /10-а/. На 9-о място е Япония. През последните години конкурентоспособността на американската икономика се влошава, докато на страните от ЕС се запазва на постоянно ниво, с бързи темпове нараства конкурентоспособността на Китай.
Още от статията на „Класа"

"Лиляна Павлова поема магистралите", съобщава „Монитор"
Лиляна Павлова е името на новия министър на регионалното развитие. Тя ще замени Росен Плевнелиев, който стана кандидат-президент на ГЕРБ. Това беше съобщено от министър-председателя Бойко Борисов вчера, след заседанието на кабинета. Плевнелиев пък съобщи, че е депозирал оставката си, още при влизане в сградата на МС.

Павлова досега беше заместник-министър на МРРБ с ресор европейски проекти. Борисов обясни, че е избрал 34-годишната дама, защото е човек с добра репутация в Брюксел и в досегашната си работа. В двете години от началото на мандата тя работела пряко с премиера по всички проекти и по оперативните програми.

Много добре подготвена с необходимите качества, така че естествено се вдига на следващо стъпало при излизане на титуляра. Пожелавам й успех, даде характеристика на новия си министър Борисов. Той добави, че чисто технологично се чака дата в парламента, на която Павлова да бъде представена и назначението и да бъде гласувано.

Засега кандидатът за вицепрезидент на ГЕРБ правосъдният министър Маргарита Попова остава на поста си, като ще бъде в отпуск. "Има да си довърши още няколко ангажимента, които трябва да вървят, и във Висшия съдебен съвет включително", обясни премиерът. Нейната работа ще бъде поета от някой от заместниците й.

Росен Плевнелиев пък депозирал оставката си, защото тези дни се подават апликационните форми за магистрала „Струма", стана ясно още от думите на Борисов. На вчерашното заседание на кабинета беше взето и решение за финансирането на отчужденията по магистралата за Гърция. С една дума, това министерство нито за минута не трябва да забуксува и трябва веднага да има титуляр, докато Министерството на правосъдието няма този проблем, обясни премиерът.
Още от статията на „Монитор"