Приключи ли бумът в соларната индустрия?

След повече от десетилетие на експоненциален възход, слънчевата енергия навлиза в нова фаза - белязана не от еуфория, а от предизвикателства, които принуждават индустрията да премине от количествена експанзия към качествена трансформация. Данните за първата половина на 2025 г. вече показват отчетливо забавяне в ръста на новоинсталираните мощности, особено в САЩ, но и в ключови европейски пазари. Очакванията за 10% по-нисък капацитет до края на десетилетието спрямо предишните прогнози поставят под съмнение темповете, с които светът може да се откаже от изкопаемите горива.

В Съединените щати, лидерът на частната енергийна трансформация, растежът започна да се сблъсква с твърда реалност - покачващи се лихви, по-високи разходи за труд, несигурност около федералните данъчни кредити и натиск върху веригите на доставки. Инсталираните жилищни мощности спаднаха с 13% на годишна база, като основна причина за това е намалената достъпност на финансиране за домакинствата. Дори при корпоративните и институционални инсталации, където мащабите и договорите с фиксирани цени бяха основен двигател, се забелязва известна консолидация и преоценка на проекти.

От крушка до соларна инсталация поскъпват през юли - ето причината

Частни рециклиращи компании се готвят да вдигнат в пъти цените си

Американското правителство вече обмисля поетапна ревизия на политиките, заложени в Закона за намаляване на инфлацията. Въпросът е не дали ще се инвестира в зелена енергия, а как и къде да се концентрират средствата - за максимално въздействие с минимални разхищения. Изграждането на вътрешен производствен капацитет на панели, батерии и електронни контролни модули е в ход, но САЩ все още разчитат на Китай за над 75% от основните компоненти.

Китайската доминация в производството на фотоволтаични елементи остава структурен фактор. Само през 2024 г. страната увеличи с над 40% износа на слънчеви панели, използвайки агресивно субсидиране и контролирана ценова политика. Това създава парадокс: евтините китайски панели стимулират глобалния преход към зелена енергия, но същевременно задушават местните производители в Европа и САЩ, водейки до фалити, загуба на индустриален суверенитет и политическа зависимост. В този смисъл, слънчевата индустрия става не само икономически, но и геополитически въпрос.

В Европа картината е многопластова. Германия, доскорошният флагман на енергийната трансформация, среща сериозни трудности при балансирането на енергийната сигурност, ценовата стабилност и амбициите за въглеродна неутралност. Недостигът на техници, бюрократичните спънки за одобрение на проекти и нуждата от модернизация на електроразпределителните мрежи забавят прогреса. В същото време страни като Испания, Дания и Финландия прилагат по-гъвкави модели, включително соларни паркове с батерийно съхранение, които са интегрирани към интелигентни мрежи с динамично ценообразуване.

Институционалните инвеститори, които през 2020-2022 г. заливаха сектора с капитал, днес стават по-претенциозни. Фокусът се измества от екстензивно изграждане към устойчиви маржове, предвидимост на приходите и контрол на оперативните разходи. ESG критериите остават в сила, но се допълват с изисквания за по-добра отчетност и защита от макроикономически сътресения. Инвеститорите вече не търсят само "зелени истории", а и реална възвръщаемост, която е устойчива във време на повишени лихвени проценти и нестабилна политика.

В такъв контекст инвестиционната стратегия в слънчевата енергия изисква адаптация. Както съм подчертавал в предишни анализи, вече не е достатъчно просто да бъдеш "вътре" в индустрията - важно е къде точно и как. Селективна експозиция към компании с вертикална интеграция, доказана ефективност на проекти и стратегически партньорства с доставчици и клиенти е задължителна. Буферни фондове с капиталова защита или ETF-и с фокус върху комбинирани решения (солар + съхранение + мрежова инфраструктура) предлагат балансиран път между доходност и контрол на риска.

Технологичният фронт също се развива. Нови поколения панели с по-висока ефективност, разработка на перовскитови клетки, интелигентни инвертори и енергийни блокчейн системи обещават втора вълна на иновации. Но тези решения ще навлязат бавно, защото инфраструктурата, регулаторната рамка и потребителските навици изискват време за адаптация. Също така ще бъде нужна значителна синергия между публичния и частния сектор за разгръщането им в мащаб.

Китайци строят голяма соларна централа до Карлово

Тя е на гръцката PPC Group и ще може да захрани 23 500 домакинства

В заключение, световната соларна индустрия е на прага на зрялост. Големите обещания остават, но пътят до реализацията им вече минава през по-сложен и несигурен терен. Необходим е нов инвестиционен модел - такъв, който съчетава технологична визия, политическа осведоменост и финансова дисциплина. Слънцето може и да грее еднакво за всички, но само тези с добре изградена стратегия ще се възползват от неговата сила в пълна степен.