Нов исторически връх на щатския индекс S&P 500 обикновено предизвиква два типа реакции сред инвеститорите - вълнение за нови печалби или страх от пазарна корекция. Но какво всъщност показват данните, когато разгледаме поведението на индекса една и три години след достигане на подобен връх?
Анализът на исторически представяния от 1990 г. насам предлага ясен и еднозначен отговор: нов рекорд не е сигнал за край, а често за начало на нов възход. Разбира се, добре е инвеститорите да имат наум, че историята не винаги се повтаря и не могат да екстраполират случилото се в миналото в бъдеще, защото това може да им донесе сериозни загуби и проблеми.
Но можем да се обърнем все пак към миналото от аналичитна гледна точка... Средната възвръщаемост на широкия щатски индекс една година след достигането на нов исторически максимум възлиза на около 10 процента, като в над 70 процента от случаите пазарът бележи ръст. Този модел се повтаря последователно през последните три десетилетия, независимо от краткосрочни сътресения или икономически цикли.
Историята ясно показва, че новите върхове не са предупреждение за срив, а често индикация за продължаващ тренд на растеж. Изследванията на UBS и други институции подкрепят това наблюдение - според техен анализ от 1960 г. насам средната доходност в следващите 12 месеца след нов връх е почти 12 процента. Вероятността индексът да претърпи спад от над 10 процента в този период остава под 10 процента.
Още по-впечатляващи са резултатите, когато се разшири хоризонтът на три години. Средната възвръщаемост в такъв период достига приблизително 23.5 процента, което представлява ясно доказателство за силата на дългосрочния тренд. С други думи, инвеститор, който влиза в пазарна позиция при нов връх и има търпението да изчака три години, в повечето случаи се възнаграждава с двуцифрена доходност.
Отделни исторически примери показват, че дори след периоди на корекции или по-висока волатилност, индексът има способността да се възстановява и да достига още по-високи нива. Това подчертава значението на инвестиционната дисциплина и времевия хоризонт като ключови фактори за успеха.
Представената инфографика визуализира тези зависимости ясно и отчетливо. В нея се вижда, че възвръщаемостта на S&P 500 след нов връх не само е положителна в мнозинството от случаите, но и че средният ръст след три години е повече от два пъти по-висок от този след една година.
Към това се добавя и високата вероятност за положителна доходност - 71 процента за едногодишен период и цели 85 процента за тригодишен. Тези стойности ясно говорят, че стратегията "купувай при нов връх" не е само емоционално предизвикателна, но и статистически обоснована.
На фона на всичко това, идеята да се избягва пазарът само защото той е постигнал нов максимум изглежда по-скоро ирационална. Истинското предизвикателство пред инвеститора не е моментът на влизане, а способността да остане на пазара и да запази позицията си през време.
Именно тук се крие основната разлика между краткосрочна спекулация и дългосрочно изграждане на богатство. За инвеститори с фокус върху капиталово натрупване и стратегическо позициониране, нов исторически връх не е сигнал за оттегляне, а прозорец за възможност.
В заключение, историческите данни недвусмислено подкрепят тезата, че инвестиране след достигане на нови върхове в широкия пазарен индекс често води до добри резултати. Систематичният подход, в комбинация с търпение и дисциплина, остава най-надеждният път към дългосрочна възвръщаемост - дори и когато изглежда, че "всичко вече е скъпо". Пазарът не спира да се движи напред и точно там, на върха, започва следващото движение нагоре.
Анализът на историческата възвръщаемост на S&P 500 след достигане на нов исторически връх получава допълнителна дълбочина, когато въвеждаме метрики за оценка — дали пазарът е "скъп" и има ли това намерима връзка с последващите доходности.

Източник: iStock
Различни индикатори, като "съотношението на Бъфет" (съотношение на пазарната капитализация спрямо БВП), както и CAPE (циклично коригирано P/E), предлагат прозрения за стойността на пазара. Съотношението на Бъфет се смята за един от най-интуитивните индикатори за общата пазарна оценка - когато надвишава 200%, се счита, че пазарът е сериозно надценен. При такива нива историческият опит сочи, че очакваната средна годишна възвръщаемост на индекса в следващите 10-15 години може да спадне до нива около или дори под 1%.
CAPE индикаторът, който усреднява печалбите за последните 10 години, през 2025 година премина нива от 40, което е над дългосрочната му историческа средна стойност около 15-17. Историческите данни показват, че при такива стойности на CAPE очакваната дългосрочна възвръщаемост на пазара - в хоризонт от 10 до 20 години - е значително по-ниска. При това положение обаче, в краткосрочен план, включително за период от 1 до 3 години след нов исторически връх, тази оценка не оказва систематичен ефект. Корелацията между високо CAPE и слабо представяне е по-отчетлива при периоди над 10 години, но почти отсъства в рамките на 12 до 36 месеца.
Следователно, макар че високи нива на CAPE и съотношението на Бъфет могат да бъдат предупреждение за по-слаби дългосрочни доходности, те не предвещават непременно корекции или слабост в близките 1 до 3 години. Историческите модели сочат, че пазарът често продължава нагоре дори когато е обективно "скъп" - особено ако бъде подкрепен от силна ликвидност, корпоративни печалби или инвеститорски импулс.
В заключение, оценката на пазара със съотношения като CAPE или модела на Бъфет е важна част от анализа, но не трябва да се използва като единствено ръководство за таймиране на пазара. В рамките на 1 до 3 години след нов връх, S&P 500 исторически показва силно представяне, независимо от моментната оценка. Стратегията "времето в пазара е по-важно от тайминга на пазара" отново се потвърждава — дисциплината, дългосрочният хоризонт и разумната диверсификация остават ключови дори когато индексът изглежда "на ръба".
Кои активи са се представяли най-добре 1 и 3 години след нов исторически връх на пазара?
От 1990 година насам, S&P 500 е достигал десетки нови исторически върхове, и всяка от тези точки, в ретроспекция, се е оказвала само междинна спирка по пътя нагоре. Данните са категорични: една година след връх пазарът носи средна доходност от около 10%, а три години по-късно — над 23%. Разбира се, отново повтарям, че историята сама по себе си не е мотив за вземане на инвестиционни решения и информацията в този материал е само и единствено с информативен характер (като не представлява съвет за покупка или продажба на активи).
Да се инвестира след връх може и да се разглежда като възможност — но възможност, която изисква разумна алокация. Не всяка индустрия и не всеки стил на инвестиране се представят еднакво. Именно тук идват факторите — академично утвърдени и исторически доказани подходи към изграждането на портфейл. Някои от тях доминират в началото на нови цикли, други - при удължен растеж.
На база на исторически данни, оптимизация на риска и възвръщаемостта и ясно дефиниран инвестиционен хоризонт, може са се представи примерна стратегия как да инвестирате след нов връх, като в същото време получавате известно спокойствие ако смятате, че пазарът може да е надценен.
Графиката по-долу представя оптимизиран портфейл, съставен от пет ключови фактора, с цел максимално Sharpe съотношение - тоест най-добро съотношение риск/доходност.
Какво включва оптимизираният портфейл?
След всеки пазарен връх инвеститорите се изправят пред въпроса - как да структурират портфейла си така, че да минимизират риска, но да не се откажат от потенциала за доходност. Отговорът не се крие в радикална промяна, а в премерена факторна алокация - такава, която оптимизира Sharpe коефициента, т.е. съотношението между доходност и риск.
Данните ясно показват, че най-голяма тежест в портфейла заема Low Volatility факторът - 30.5%. Това не е случайно. След връх пазарът често преминава през фази на колебание или временна консолидация. Именно акциите с ниска волатилност осигуряват стабилност в такива моменти, омекотяват ударите от евентуални корекции и същевременно предоставят разумна възвръщаемост. Те са "амортисьорът" на този портфейл.
След него, с тегло от 22.5%, се нарежда факторът Quality. Това включва компании със стабилни финансови показатели, устойчиви печалби, ниски дългови нива и висока възвръщаемост на капитала. След връх и особено в променлива макроикономическа среда, тези бизнеси се доказват като източник на предвидим растеж и висока устойчивост.
Momentum факторът е представен с 17.8%. Това отразява умерена, но целенасочена експозиция към акции, които вече показват силен възходящ тренд. Исторически погледнато, именно моментумът води представянето в рамките на 6 до 12 месеца след нов връх. Този дял позволява участие в растежа, но без да се поема излишен риск.
Value факторът получава 16.6% - златната среда между растеж и фундаментална стойност. След силно рали обикновено value акциите започват да догонват, особено когато инвеститорите насочат вниманието си към подценени компании с добри парични потоци. Този компонент дава на портфейла дълбочина и потенциал за "наваксваща доходност".
Накрая, но не и по значение, Small Size факторът има 12.7%. Малките компании поначало носят по-висок риск, но и по-висок потенциал, особено при възстановяване на икономическия импулс. Макар и с най-малка тежест в тази оптимизация, този сегмент запазва своята роля като катализатор за растеж в по-дългосрочен хоризонт.
Оптималното разпределение не търси максимална доходност на всяка цена, а максимална ефективност спрямо поетия риск.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.