Април бележи началото на най-жестоките месеци за жителите на Солапур, горещ и сух район в западна Индия. С покачването на температурите наличността на вода тук намалява. В разгара на лятото чакането крановете да потекат може да продължи седмица или повече. Не природата е виновна за кризата обаче. В тази история става дума за въглищата, пише Reuters.
Само преди десетилетие водата течеше през ден, според местното правителство и жителите на Солапур, който се намира на около 400 км навътре от Мумбай. След това през 2017 г. въглищна електроцентрала с мощност 1320 мегавата, управлявана от контролираната от държавата NTPC, започна работа. Тя осигурява на района енергия - и се конкурира с жителите и бизнеса за вода от резервоар, който обслужва района.
Индия има 17% от населението на планетата, но има достъп до само 4% от своите водни ресурси. Най-гъсто населената страна в света планира да похарчи близо 80 милиарда щатски долара за гладни за вода въглищни централи до 2031 г., за да захранва разрастващи се индустрии като операции на центрове за данни.
По-голямата част от тези нови проекти са планирани за най-сухите райони на Индия, според документ на енергийното министерство, прегледан от Reuters.
Тридесет и седем от 44-те нови проекта, посочени в недатирания списък на бъдещите операции на министерството на енергетиката, се намират в райони, които правителството класифицира като страдащи от недостиг на вода или стрес. NTPC, която твърди, че черпи 98,5% от водата си от зони с недостиг на вода, участва в девет от тях.
NTPC каза в отговор на въпроси на Reuters, че "непрекъснато се стреми към опазване на водата с всички усилия в Солапур", включително използване на методи като третиране и повторна употреба.
"Достъпът до земя е от ключово цначение. Сложните поземлени закони на Индия забавиха много търговски и инфраструктурни проекти с години, така че енергийните оператори, подложени на натиск да отговорят на нарастващото търсене, избират райони, където е вероятно да срещнат малка съпротива", твърди Рудродип Маджумдар, професор по енергетика и околна среда в Националния институт за напреднали изследвания в Бенгалуру.
Източник: iStock
Жителката на Солапур Раджани Токе планира живота си около водата през разгара на лятото. В дните със снабдяване "не се фокусирам върху нищо друго освен съхраняване на вода, пране на дрехи и подобна работа", разказва майката на две деца, която стриктно контролира използването на вода от семейството си.
Сушилкумар Шинде, министър на енергетиката на Съюза, който одобрява завода в Солапур през 2008 г., когато районът вече е бил класифициран като "район с недостиг на вода", казва, че е помогнал на NTPC да набави земята, като е договорил заплащане.
На този фон NTPC обяви, че данните й показват, че заводът в Солапур има коефициент на ефективност в съответствие с нормите на страната. Индийските станции обикновено консумират два пъти повече вода от техните глобални колеги, според базирания в Делхи мозъчен тръст Център за наука и околна среда. .
"Жаждата" на завода за вода преди време беше довела до напрежение с жителите на близкия град Чандрапур. Местните граждани протестираха срещу станцията по време на суша през 2017 г., което накара държавни служители да наредят на електроцентралата да отклони водата към домовете. Днес обаче проблемите са още по-големи и по нищо не личи да се решават.
USD
CHF
EUR
GBP
