Плевенската университетска болница е една от малкото в България, която регистрира печалба от над 2,7 млн. лв. за 2010 г. и липса на каквито и да е просрочени задължения. Здравното заведение отчита много добри финансови показатели за първото полугодие на настоящата година. Според оценка на Министерството на здравеопазването няма болница в България, която да е показала такъв положителен финансов резултата само за една година, какъвто отчита плевенската болница.

Доц. д-р Димитър Стойков е роден на 9 април 1959 г. в Провадия. През 1985 г. е завършил специалността "Медицина" във ВМИ Плевен. Той е декан и на факултет "Здравни грижи" в Медицински университет Плевен. За изпълнителен директор на УМБАЛ "Д-р Георги Странски" в Плевен е назначен на 28.09.2009 г., но той има опит на този пост, който е заемал до 2005 год., когато сам подава оставка.

По този повод потърсихме за интервю мениджърът на УМБАЛ-Плевен доц. Димитър Стойков.

В условия на продължителна криза в здравеопазването и постоянен недостиг на средства УМБАЛ-Плевен отчита много сериозни приходи. Къде се намира разковничето на подобен успех, доц. Стойков?

- Според мен основен фактор за положителния резултат, който постига УМБАЛ-Плевен, е мотивирането на целия персонал за постигането на по-добри финансови резултати. Това най-вече стана възможно чрез въвеждане на допълнително материално стимулиране, чиито размер пряко зависи от съотношението между приходите и разходите на всички клинични звена в болницата. Но най-вече от значение бе влизането ми за втори път в директорския кабинет и самия факт, че когато на 28.09.2009 г. бе сменен ръководния екип - това доведе до увеличение на приходите още на първия месец с 8%.

Уточнение: На 18.12.2005 г. аз лично подадох оставка като изпълнителен директор на УМБАЛ, тъй като сметнах, че при създалата се ситуация (политическа) не мога да бъда полезен на болницата.

2. Какви бяха първите стъпки, когато поехте болницата в много тежко състояние преди две години?

- Първо въведох допълнително материално стимулиране, за което споменах. Размерът, на който беше в пряка зависимост от съотношението между реализирани приходи и отчетени разходи на всяко отделно звено. По същия принцип се разпределяше и сумата между звената, реализирали приходи за болницата.

Второ. Създадох същите условия за лекарите в УМБАЛ, които осигуряват частните клиники за работата по клинични пътеки - т. нар. "печеливши клинични пътеки".

Трето. Създадохме еднодневна хирургия и дневен стационар, което доведе до скъсяване на болничния престой, по-голям оборот на пациенти на едно легло и значителни икономии на средства. Увеличих значително приходите на болницата чрез актуализиране на наемите и създаване на едно ново дъщерно дружество, което още първите месеци се оказа печелившо. Въведохме болнична информационна система, чието частично изграждане бе стопирано през 2006. Това се отрази силно на разходите, тъй като само за полугодието на тази година при увеличен брой болни броят на изследванията падна с над 111 хил. бр., а на рентгеновите филми с 4 хил. при леко увеличен пациентски поток спрямо първото полугодие на предходната година.

Четвърто. Въведохме избор на екип и актуализирахме ценоразписа на болницата за платени медицински услуги в съответствие със съвременните условия.

Пето. Не отказахме нито един договор за медицински услуги на лечебните заведения изявили желание за това.

Шесто. Въведохме ВИП стаи. Там пребиваването става само при изрично желание на пациента срещу заплащане.

Седмо, но не на последно място, е начинът, по който започна да се провежда оперативното управление на дружеството. Създаденият към изпълнителния директор на болницата консултативен орган - „Дирекционен съвет", включващ ключови началници на отдели, допринесе възникналите проблеми да се решават ефективно, при това задълбочено, като се разгледат всичките им аспекти. Това от своя страна допринесе до насърчаване креативното мислене и иновации.

Вече повишихте заплатите на персонала, предвиждате и ново увеличение.  Как се отрази това на текучеството на лекари и медицински сестри през това време, като се има предвид голямото движение на медицински кадри към чужбина?

- През месец януари във връзка с увеличаването на минималния осигурителен праг на сестринския персонал и сродните специалисти ние взехме решение да компенсираме и увеличените личните вноски. Въпреки увеличението на процента на допълнителното материално стимулиране от 1 май 2011 г. увеличихме основните заплатите на персонала с 30лв.

От 1 август 2011 г. ще бъде направено ново увеличение на основните заплати, което в момента се изчислява от финансовия екип на болницата, за да бъде в съответствие с нормативните уредби и да не доведе до финансови затруднения за дружеството.

Всички посочени мерки доведоха до рязко намаляване текучеството на персонала и запълване на незаетите щатни бройки предимно за сестри. Само за сравнение на 28 септември 2009 г.

болницата имаше незаети 75 щатни длъжности, а в момента те са само 6. Свободните места за лекари и санитари възникват инцидентно и бързо се заемат.

Един от начините за привличане на допълнителни инвестиционни средства са европейските фондове. По кои програми работите и какъв е ефектът от тях досега?

- УМБАЛ-Плевен за рекордно къси срокове успява да изготви проект за диагностика на онко-гинекологичните заболявания, който защити пред ръководствата на Министерството на здравеопазването и МРРБ и бе една от първите 6 болници спечелили проекти по тази програма, като нашият е на стойност 6,5 млн. лв. и е основно за апаратура като ядрено-магнитен резонанс, скенер, 3d ехограф, цветен рентген, лабораторен комбайн и др.

Ще кандидатствате ли по други програми и по кои?

- В момента кандидатстваме за проект на обучение за „болногледачи", който ще продължи 3 месеца и ще обхване 56 човека. Това ще доведе както приходи за преподавателския състав на болницата , така и до икономия от Фонд"Работна заплата" при по-добро обслужване на пациентите. Ние следим всички програми по европейските проекти и имаме намерение да кандидатстваме по всяка една от тях, чието условия можем да покрием.

Какви са трите най-важни неща, които трябва да се променят, за да се подобри здравеопазването в България?

- На първо място да се въведе задължително здравно осигуряване, тъй като в момента със здравно осигурителните вноски на по малко от 2 млн. работещи трябва да се осигури здравеопазване, пенсии и социални помощи за 7,3 млн. души.

Второ. Да се преструктурират болничната здравна мрежа, като болните се насочат там където могат да получат най-съвременна, най-адекватна и най-бърза, висококвалифицирана и ефективна медицинска помощ.

Трето. Да се оборудва структура, определяща здравни заведения с най-съвременна медицинска апаратура, тъй като прогресът на съвременната медицина основно се дължи на новите технологии.

Кой трябва да управлява Здравната каса и нужна ли е тя на българското здравеопазване?

- Здравната каса е безусловно необходима за сферата на здравеопазването, но от промяна определено се нуждае здравно-осигурителния модел. Трябва да се открият възможности за допълнително здравно осигуряване на желаещите, което да бъде индивидуално спрямо личните вноски на осигуряващите се. Трябва да се създадат законодателни възможности за създаване на частни здравно осигурителни каси, което ще доведе до конкуренция между тях, а оттам ще се осигурят допълнителни ресурси, по-добри условия за осигуряващите се и здравните заведения.

Да се осигурят възможности за реално участие на здравно осигурителните фондове при лечение на пациентите, тъй като до момента по договорите с тях няма реално движение на средства.

Какви са личните ви мотиви и предизвикателства да останете в България и да ръководите плевенската болница?- В личен план мотивите ми да остана в Плевен са, че тук съм създал семейството си, тук съм направил кариерата си. Само преди месец защитих и втората си дисертация за „Доктор на науките" и в перспектива имам идея да се рехабилитирам като професор. И не на последно място засега съм имал поне четири примамливи предложения за работа в столицата, които съм отказал, тъй като ме дразнят задръстванията, замърсения въздух и пренаселеността на големия град. За чужбина и дума не може да става, тъй като там съм ходил само за специализации, научни проекти и екскурзии и когато съм за повече от месец ме застига жестока носталгия. А й където и да ида в чужбина тепърва няма да се чувствам така добре както в родината си.

Как запълвате свободното си време и колко време му отделяте?- За съжаления свободното ми време е много малко.Общо взето работното ми време започва в 7 сутринта, когато започва визитацията и приключва около 19 - 20 часа в директорския кабинет. Като се прибера вкъщи почивам един-два часа и от 22 до към 1 през нощта работя на компютъра. Като малко отклонение искам да посоча, че написах дисертацията си без да взема нито един ден от шестте месеца полагащи ми се като платен отпуск или от личния си отпуск.

С новият закон ще ползвам не повече от 1/3 от него. Иначе съм ловец и рибар, но това ми се случва 4,5 пъти годишно да имам възможност да изляза за няколко часа на излет. Старая се поне в неделя да отделя малко време за семейството си.

В сравнение с регистрираната през 2009 г. загуба от 293 000 лева, през 2010 г. се наблюдава положителна текуща тенденция за постигане на положителен резултат - намаляване размера на натрупаните загуби от предходни години, пише в отчетния доклад на УМБАЛ Плевен.