Текстилната индустрия на България е сред отраслите, определящи експортния й профил. През последните десет години износът на текстилни материали и изделия отбеляза най-голям ръст (над 4.5 пъти) в сравнение с останалите отрасли и достигна обем от 2.1 млрд.щ. долари. В резултат на този ръст текстилът се изкачва от пета на първа позиция през 2001 г. и в продължение на четири години се задържа начело в износната ни структура. През 2003 г. експортният дял достигна максимално равнище от 23.6%, който е с 15 пункта над нивото от 1995 година. През следващите години стойностният обем продължи да се увеличава, но с по-бавни темпове, поради което присъствието на тази индустрия намаля и достигна размера от края на миналия век - 17.7 на сто. Това безспорно се отрази върху позициите й сред експортните отрасли. Тя зае второ място, като на първо отново се изкачиха черните и цветните метали с относителен дял от 22 на сто.

Анализирайки динамиката на износа по стокови раздели през първите години на новия век се установява, че с изпреварващи темпове нарастват продажбите на машини и транспортни средства, на стоки за бита, на продукти от растителен произход и на металите. Предлагането на текстилни изделия на външните пазари нараства, но с по-бавни темпове. През миналата година валутните постъпления от 2.1 млрд.щ.долара незначително превишават равнището им от предходната година. През настоящата година степента на активност на експортните потоци е приблизително същата. За първите шест месеца обемът е с около 2% по-голям от този за същия период на предната година.

При подобни темпове неизбежно е да се постави въпросът - това ли е максималният експортен потенциал на текстилната ни индустрия и ще устои ли на конкурентния натиск?

Въпросът заслужава внимание поради редица причини. По-значими сред тях са ограничената суровинна база, предопределяща силно зависимостта на родното производство от вноса на суровини и материали, все по-изострената конкурентна борба след хармонизирането на митата и отхвърлянето на тарифните ограничения, масираната експанзия на азиатските страни на световния пазар.

Особено внимание заслужава присъствието на азиатските страни на пазара на текстил и облекло, което през последните няколко години може да се смята за явление. На този регион принадлежат около 45% от световния износ на текстил и облекло. Производството на тези стоки в редица страни (Китай, Индия, Корея, Тайланд, Тайван,) е с дълготрайни традиции, а през последните години заема приоритетно място в процеса на индустриализацията и преструктурирането на икономиките им. Отпадането на по-голяма част от квотите за текстил и облекло след 2002 г., водейки до разширяване на пазарния достъп, същевременно все по-сериозно застрашава експортните позиции на редица износители.
Влиянието на тези и на редица други пазарни фактори е необходимо да се отчита от българските текстилни предприятия при определянето на експортната си политика в перспектива.

Търговията на България с текстилни изделия чрез поръчки на ишлеме е един от факторите, предопределящ през последните години сравнително високия им дял в структурата на външнотърговския стокообмен на страната. Тенденцията в развитието на износа и вноса е еднопосочна. Обемите им нарастват паралелно, поради което търговското салдо е почти балансирано. Предлагането на външните пазари минимално превишава търсенето. По стокови групи обаче динамиката в движението на стоковите потоци е различна. България внася предимно текстилни суровини и материали и изнася готова продукция. Над 80% от продажбите се падат на облеклото и обратно, около три четвърти принадлежат на суровините, чието дялово участие е разпределено по-равномерно.
При подобна динамика дали е уместно да се говори, че текстилната ни индустрия е един от експортните сектори в българската икономика. Не са малко страните, които развиват експортни производства на базата на вносни суровини и реализират съответно висок търговски ефект. Какво е положението в текстилната ни индустрия? Отговорът разбира се зависи от динамиката на редица показатели, определящи икономическия ефект. Сред предимствата и негативите могат да се посочат:

  • значителен и устойчив експортен дял;
  • индексът на цените „terms of trade" е сред най-благоприятните. Единствено за машините този показател приема по-добри измерения;
  • положително външнотърговско салдо до 380 млн.щ. долара, но с минимален ефект върху общия му размер за страната (дефицит от 6.5 млрд.щ. долара за м.г.).
  • текстилните стоки формират най-висока валутна възвръщаемост в сравнение с останалите експортно ориентирани производства. Тя е над 65%, докато за металургията този показател е под 60%, за машините - под 30%, за хранителните продукти, напитките и тютюна - под 15%. Този ефект би бил по-голям, ако експортното производство на текстил и облекло се увеличи и до известна степен се намали зависимостта му от вносните ресурси, защото
  • показателят импортоемкост е най-висок за текстилния отрасъл. Съотношението на вноса към обема на произведената продукция надхвърля 150% за отделни години. Именно тази зависимост го прави в значителна степен нестабилен. Евентуално ограничаване или преустановяване на вноса на необходимите за производството ресурси безусловно ще се отрази върху експортния потенциал на отрасъла.
  • българската текстилна индустрия е с традиции, които ще се запазят и ще се развиват в бъдеще съобразно изискванията на високите технологии и пазарни условия.

Изнасяме предимно облекло, а внасяме материални ресурси.

за което красноречиво говори съотношението между техните стойности: износът на дрехи превишава малко над 8 пъти предлагането на суровини, докато при вноса тенденцията е обратна. Тази структура, определяща положителния баланс в стокообмена с облекло и пасива при текстилните материали до известна степен се отразява негативно върху конкурентноспособността на предлаганата продукция на външните пазари. Този проблем частично се компенсира със сравнително евтината работна сила в страната ни. В средносрочен аспект обаче ефектът от това „предимство" постепенно ще намалява. Ето защо през следващите години очакванията за повишаване на конкурентноспособността трябва да са свързани с предприемането на редица структурни промени в родната ни текстилна индустрия.

Износът на дрехи от трикотаж и на дрехи, различни от трикотажните, постепенно нараства и експортният им дял остава стабилен след 2000 г. Сумарно те формират над 80% от общия износ. Останалите 15-17% се разпределят между текстилните суровини. За да се подчертаят динамичните процеси в износа на текстилните стоки трябва да се отбележи, че настоящата експортна структура е коренно различна от същата преди 10 години, когато се наблюдаваше известно равновесие в продажбите на двете групи стоки. На облеклото се падаха малко над половината от предлаганата на външните пазари продукция. Промяната настъпи вследствие на изоставащите темпове на растеж на износа на щапелни синтетични или изкуствени влакна и нишки и на памука в сравнение с динамиката на другите стоки. В продължение на десет години техният обем се увеличи с 10-30%, докато на облеклото и на трикотажните платове - над 8 пъти. От суровините съществен ръст отбелязаха продажбите на вълна - над 4 пъти, поради което от седма позиция се изкачва на трета. Промяната в темпове на предлагане на отделните стоки доведе до задълбочаване на концентрацията на стоковите потоци - доминиращо присъствие на облеклото и незначително на останалите артикули.

В импортната стокова структура ситуацията е по-различна от тази при износа. Налице е сравнително по-равномерно присъствие на отделните стокови групи. През последните пет години първите седем от тях формират стабилен дял от 85 до 87 на сто. Нещо повече, дори по отношение на предното десетилетие структурата остава почти непроменена. Единствената разлика е, че от 1999 г. насам импрегнираните и промазани тъкани не са сред първите седем. На тяхно място се появиха трикотажните платове, чийто внос за десет години се увеличи 9.5 пъти, а този на тъканите - само с 41 на сто. Друга по-съществена промяна е изкачването на първа позиция на облеклото от трикотаж - с дял около 1/5. През миналата година то е на второ място, но разликата с дела на изместилия го памук е толкова малка (0.2 пункта), което не променя съществено структурата.
В регионален аспект стокообменът на България с текстилни материали и изделия от тях се характеризира със стабилни тенденции.

Основни търговски партньори са страните от ЕС след чието разширяване определено може да се посочи, че движението на стоковите потоци се реализира между България и Европа. През миналата година на тях се падат около 85% от износа и малко над 70% - във вноса. Тези цифри говорят за подчертана териториална концентрация на търговията. Останалите региони имат по-значимо влияние в импортната структура. На Балканските страни, изключвайки Гърция и Словения като членки на ЕС, се падат около 16%, на държавите от Азия - към 7% от вноса.

В страните от Евросъюза се реализират над 70% от продажбите на всички стокови групи с изключение на коприната, щапелните синтетични или изкуствени нишки и влакна и облеклото, различно от трикотажното. Най-големите пазари в този регион са Гърция, Италия, Германия и Франция. Там се реализира около 2/3 от експортната ни продукция. В Гърция изнасяме основно дрехи от трикотаж (41% от общия им износ) и дрехи, различни от трикотажните. На пазара в Италия предлагаме както облекло, така и текстилни материали. Последните намират най-голям пласмент именно на пазара в тази страна - около 70% от износа на вълна, над 60% от растителните текстилни влакна и хартиени прежди, около 50% от трикотажните платове, 40% от памука и синтетичните нишки. Дяловото присъствие на Италия в износа на облекло е около 13%.

На германския пазар най-голямо е търсенето на дрехи, различни от трикотажните (над 25%) и около 10% от трикотажните. Във Франция България изнася основно облекло, различно от трикотажното. На него се падат приблизително 85% от общия износ на текстилна продукция в тази държава.

След 2000 г. съществено активизиране на продажбите на текстил и изделия от него се наблюдава в редица страни: в Испания - над 6 пъти, в Турция - почти 5 пъти, във Великобритания - над 3 пъти. Негативна е тенденцията в динамиката на предлагането на пазара в САЩ. До преди две години страната ни изнасяше значителни количества текстилни изделия, след което има спад и през миналата година продажбите са с 40% по-малко спрямо достигнатия максимум през 2003 година. От останалите страни като стабилен партньор се очертава Румъния, която на Балканите се нарежда след Гърция и Турция.

Регионалната импортна структура е не по-малко динамична от тази на износа.

Наблюдаващата се тенденция на изостряне на конкурентната борба на световния пазар на текстил и облекло доведе до появата на нови страни в импортната листа. Най-силно впечатление в това отношение прави Китай. За последните пет години вносът от тази страна се увеличи над 10 пъти, а делът й скочи от 0.9 до 5.6 на сто. Китай присъства предимно на пазара на облекло и на някои суровини като коприна, растителни текстилни влакна и синтетични или изкуствени нишки и влакна. Тенденцията на нарастващо влияние на китайски текстилни стоки на международния пазар вероятно ще се задълбочава. Този процес неизменно ще доведе до напрежение на пазара и съответно до промяна в пазарните стратегии както на страните вносителки, така и на страните износителки. Нашата страна безспорно не трябва да прави изключение и е длъжна да се съобразява с конкурентния натиск не само от страна на Китай, но и от страна на редици други държави от азиатския регион.

Независимо от разширяването на доставките на китайска текстилна продукция, на този етап основни вносители на тези стоки на българския пазар продължават да бъдат страните от ЕС - Италия, Гърция, Германия и Франция. Те осигуряват от 57% до 64% от импортното търсене на текстилни продукти в България. Трябва да се отбележи обаче, че тенденцията е низходяща, т.е. отслабва присъствието им. Това се обяснява със скокообразния ръст на покупките от Китай и Турция. Доставките на турски стоки нарасна над 4 пъти след 2000 г., което ги изкачи на трето място в териториалната структура след Италия и Гърция. Делът на южната ни съседка се увеличи с 5.9 пункта, достигайки максимума от 13.9%. Тя изпревари Германия и Франция, чието дялово влияние на българския пазар постепенно отслабва и през миналата година приблизително е равно на това на Турция преди пет години. Все по-стабилното присъствие на южната ни съседка на международния пазар на текстил се дължи на изключителния обем инвестиции в текстилното производство. Тя се нарежда, успоредно с азиатските лидери, сред първите десет страни в световния износ, както на текстилни суровини, така и на готови текстилни изделия.

Разместването в структурата се определя от различните темпове в динамиката на вноса от отделните страни. За последните пет-шест години вносът от Германия се е увеличил само с 35%, а от Франция с над 75 на сто. Ако тези тенденции във вноса на текстилни стоки от четирите страни се запази, не е изключена вероятността в близките две-три години да се наблюдават още по-сериозни промени в импортната структура по страни.

България внася от Турция основно памук, щапелни синтетични или изкуствени влакна и нишки, трикотажни платове и облекло от трикотаж. Италия предлага вълна, памук, щапелни синтетични или изкуствени влакна и нишки и дрехи. Гърция доминира в импортното търсене на облекло. На нея се падат над 60% от покупките на дрехи от трикотаж и приблизително 25% от доставките на дрехи, различни от трикотажните.

Специфичната форма на търговия с текстил и облекло определя не само нейната динамика и структура, но и тенденциите в развитието на търговското салдо. Като цяло то е позитивно с минимален превес на износа над вноса и се дължи изцяло на активния баланс с европейските страни. България реализира най-голям актив в стокообмена с Германия - около 240 млн. щ. долара. С останалите европейски страни стокообменът е почти балансиран. На другия полюс са Турция и Китай, с които страната ни има най-голям дефицит, тъй като вносът превишава многократно износа. За 2005 г. той е съответно 158.3 млн. Щ. долара и 68.9 млн.щ. долара.

Минималната разлика между износа и вноса на текстилна продукция, конкурентният натиск от страна на Китай, Турция, а в бъдеще и от други държави и сравнително умерените темпове на нарастване на износа в европейските страни-основни пазари за българската продукция не изключва възможността линиите на износа и вноса да се пресекат и салдото от положително да стане отрицателно. Подобно развитие би изхвърлило българските стоки от все по-динамичния и напрегнат световен пазар на текстил.

В перспектива укрепването на конкурентните позиции на българските текстилни стоки на външните пазари трябва да се свързва с постигането на висока степен на автоматизация на производството на облекло, отговарящо на индивидуалните изисквания на потребителя, с обучението на кадри, с инициативите в областта на техническия текстил. Развитието на тези и редица други процеси е възможно след осигуряване на значителни финансови ресурси, за да бъде приведено българското производство към европейските стандарти.