Голямата бизнес тайна, която парфюмерийната индустрия никога няма да ви каже

Ако се потопим в света на парфюмерийната индустрия много бързо ще разберем колко малко знаем за това как се правят любимите ни аромати и какво има в тях. И това не е случайно. Ако вземете шишенце с парфюм, ще откриете, че списъкът със съставките му често използва общоприетите описания като "парфюм", "тоалетна вода" или "аромат". Това е така, защото всичко, което има вътре е строго пазена търговска тайна.

Толкова строго пазена тайна, че дори парфюмеристите в една и съща компания не знаят какво има вътре в ароматите, върху които работят техните колеги, пише Sky News. 

Мистериозни парфюмерийни компании, за които вероятно никога не сте чували, доставят повечето от известните марки, като едни и същи парфюмеристи често произвеждат аромати за Chloe и Yves Saint Laurent, както и за бюджетни фирми. Тази голяма тайна е помогнала на някои аромати да станат емблематични и уникални. Помислете за Chanel N°5 или за ароматите на Yves Saint Laurent.

Предприемачът от Бургас, който генерира 2 милиона лева месечно със собствена марка парфюми

Козметиката на българската компания достига до най-големите световни пазари

През последните години обаче марките от високия клас водят една "тиха война" срещу възхода на парфюмерийните "къщи за измамници", които се опитват да копират техните аромати.

"Точно като дизайнерските марки"

Дизайнерските подражатели съществуват от известно време насам, но ако напоследък сте започнали да чувате думите "измамници" или "ментета" по-често, това е, защото създатели на TikTok съдържание все повече популяризират тези по-евтини алтернативи.

Dupes например са продукти, които изглеждат много подобни на по-скъп или висококачествен продукт. Все по-често се появяват и компании, които предлагат аромати, "вдъхновени" от дизайнерски марки. Те са известни като "измамни парфюмерийни къщи" и макар да не се преструват на истинските, те дори не се опитват да скрият това, което копират.

Две от най-известните на запад са Noted Aromas, за която се съобщава, че е достигнала £4 милиона приходи през първата си година на работа, както и The Essence Vault. Популярни са и Dossier, A.L.T Fragrances, Eden Perfumes, Oakcha и Montagne. От Noted Aromas твърдят на уебсайта си, че неговите аромати миришат "точно като дизайнерските марки" и казват, че са "почти точни копия без високите им цени". Някои от техните аромати включват Лисабон, който е посочен като "Вдъхновен от Sauvage", и Монте Карло, "вдъхновен от Baccarat Rouge".

Впрочем, в България също има пособни марки. Всички знаем кои са те.

На този фон, дори популярни марки като Zara, M&S и H&M произвеждат по-евтини парфюми, които често се рекламират от потребителите като фалшиво представящи се за аромати от висок клас. Тъй като те не използват подобна на даден парфюм от висок клас инициал или опаковка, не е ясно доколко е умишлено и доколко е резултат от следване на едни и същи тенденции или пък е просто безобидно използване на подобни съставки.

Източник: iStock

Вътрешен човек от парфюмерийната индустрия коментира пред Sky News, че "не е случайно, че миришат по същия или много споден начин". Източникът твърди, че компаниите често се обръщат към парфюмеристите с молба да създадат нещо "силно вдъхновено" от аромат, който вече е успешен, тъй като те знаят, че това продава. Zara, M&S и H&M отказаха да коментират тези твърдения.

Само 1% от цената на парфюма е действителният аромат

Не е трудно да се разбере защо потребителите се обръщат към, нека ги наречем ментетата. Много парфюми от висок клас са в трицифрения ценови диапазон.

"Много хора днес се чувстват изоставени от най-добрите марки, особено по време на кризата, звързана с разходите за живот", казва Амир Аван, съосновател и главен изпълнителен директор на Dupeshop.

Неговият уебсайт, който тества достъпни алтернативи на продукти от висок клас, има повече от милион потребители. Той не популяризира продукти от производителите на парфюми, а вместо това предлага продукти, които са подобни въз основа на собствени тестове.

"Хората трябва да отделят повече бюджет, отколкото преди и трябва да намалят разходите, свързани с козметика", казва Аван, добавяйки, че клиентите сега са "по-отворени към копирачите на известни парфюми от всякога".

Повдигат се и въпроси относно това дали клиентите наистина си заслужава да плащат много пари за парфюм. В много случаи само 1% от цената, която клиентът заплаща, всъщност е за самата течност, за екстракта.

Голяма част от финансите, които марките от висок клас харчат, са за маркетинг, водени от знаменитости рекламни кампании, като на всички е е добре известно, че парфюмите имат високи продуктови маржове. Това твърди Дариуш Алави, който пише в блога за парфюми Persolaise. Автор е и на книгата Le Snob: Perfume.

В някои случаи клиентите плащат частично за имиджа на марката. Това помага да се обясни защо фалшивите марки могат да предложат много подобни аромати за доста по-малка част от цената. Главният парфюмерист и разобличител на ментета в индустрията се казва Кристоф Лодамил и наскоро написа в отворено писмо, озаглавено Dear World, че модните марки "получават парфюми възможно най-евтино от дадена парфюмна къща, за да ги поставят в лъскаво шишенце и да ги продават възможно най-скъпо".

Парфюмният критик и биофизик Лука Турин казва, че цената на парфюмните формули "се понижава от години", освен когато става въпрос за естествени съставки, така че няма много оправдание за главоломните цени на много марки. Въпреки това, той смята, че измамните къщи, които твърдят, че правят парфюмите по-достъпни, е "самообслужваща глупост" и че "плагиатството е лошо".

Източник: iStock

Какво влиза в производството на един парфюм?

Измамите са много спорен въпрос в парфюмерийната индустрия. Алави ги описва като "напълно неетични и напълно неморални". Той казва, че не защитава високите цени на парфюмерийната индустрия, но когато купуваме оригинален парфюм, често плащаме за "години и години опит", креативно мислене и идеи на парфюмериста.

"Цената на Пикасо не зависи от цената на боята, която действително присъства физически върху платното. Ние не събираме колко червени, сини и зелени цветове е използвал, а плащаме за картината."

Бекилу Браун е парфюмерист и съосновател на марката за изцяло натурални аромати Altra. Той обяснява, че творческият процес за създаване на един уникален аромат може да отнеме между 6 и 12 месеца. Парфюмеристите трябва да познават "стотици различни съставки и какво да правят с тях", а притежаването на умения за създаване на качествен аромат изисква години практика и експериментиране.

Подобно на Алави, тя описа създаването на аромат като форма на артистично изразяване. Процесът може да включва много форми на вдъхновение, като място, епоха, човек или чувство, и е "труд на любовта".

Парфюмеристката посочва, че в повечето други творчески индустрии създателите са защитени от закона за авторското право, но е почти невъзможно да се запазят търговските марки на ароматите. Законът за търговските марки обикновено не е предназначен да защитава артикули с практическа употреба, така че ароматите на парфюми обикновено не могат да бъдат запазени като търговска марка, защото тяхната функция е да ни карат да ухаем добре.

Това означава, че измамните парфюмерийни къщи могат да се възползват от това, стига да не продават изцяло фалшиви или вредни за кожата продукти. Браун казва, че фалшивите къщи просто "печелят от инвестициите на други хора, без да се налага сами да вършат каквато и да е сериозна работа".

"Независимите парфюмеристи преминават през процес, който е личен, артистичен и задълбочен. Ако това е просто копирано чрез обратно инженерство на аромат, това е заобикаляне на цял адин процес."

Как измамните къщи пресъздават известните аромати?

Добре, но как се прави обратен инженеринг на аромат? Какво означава това? Можем да го обясним с факта, че парфюмеристите и тук са висококвалифицирани. Те ще могат да копират аромати, като ги помиришат и могат да използват своя опит, за да опитат да пресъздадат даден аромат, преди да го променят леко. Това е по-лесно и благодарение на технология, наречена газова хроматография.

Тя може да се използва за откриване на забранени вещества в проби на спортисти или от съдебни следователи за откриване на горива, които може да са били използвани за умишлено запалване на пожари, но също така може да идентифицира ароматните съединения в проба от парфюм.

Тоест, парфюмерийните копирачи могат да използват технологията, за да определят грубо кои съставки са били използвани в даден известен аромат. Парфюмеристите са наясно с това и полагат големи усилия, за да скрият произведенията си. Алави казва, че марките, които могат да си позволят да го направят, умишлено ще инструктират парфюмеристите да измислят много скъпа формула със скъпи материали, които са трудни за копиране  и трудни за намиране на заместители.

Една друга техника е да "измамите" газовия хроматограф, като поставите следи от определени вещества във формулата, които не могат да се помиришат в крайния продукт. Ако има достатъчно от този материал, той може да изкриви резултатите от газовия хроматограф и да затрудни опитите за подражание от страна на измамните къщи. И все пак, каза Алави, копирачите обикновено успяват да се справят ис това.

"Ако индустрията беше измислила някакъв безупречен начин за предотвратяване на разпространението на ментета, те щяха да са го направили. Явно не е толкова лесно."

"Всички те се копират един друг"

Тук има странно съпоставяне. От една страна, парфюмеристите полагат големи усилия, за да предотвратят оригиналните си творения копиране, а формулите на ароматите се пазят в строга тайна. В действителност обаче, казва Турин, дори най-добрите марки се копират една друга. Впрочем, много от компаниите, които ви продават парфюми, всъщност не създават и дори не притежават ароматите, използвани в техните продукти.

Защо британският луксозен бранд Burberry изгори дрехи и парфюми за 28 милиона паунда?

Това не е необичайна практика за големите модни марки

"Да вземем компания като Dolce and Gabbana. Ако сте в Dolce and Gabbana, вие не правите парфюмите си сами. Те също не притежават формулата. Всъщност повечето от ароматите, които купувате, се възлагат на малка група къщи за производство на парфюми - Givaudan, Firmenich и International Flavors & Fragrances (IFF). И освен ако не сте вътрешен човек в индустрията, малко вероятно е да сте чували за тях, но именно те имат най-добрите парфюмеристи в света."

Едни и същи парфюмеристи ще работят както с луксозни марки, така и с по-достъпни компании. Глобалният ръководител на парфюмните марки на Avon Виктор Коста споделя пред Sky News, че неговата компания работи с топ парфюмериста Оливие Кресп от Firmenich, който е работил и с Chloe, Yves Saint Laurent, Thierry Mugler и Paco Rabanne.

Големите марки ще се свържат с много парфюмерийни къщи, често чрез трета страна, с маркетингова информация за нов аромат, който биха искали да направят. Според блога Sommelier Du Parfum , това може да се обясни накратко така:

"Търсим парфюм за жена между 25 и 35 години, модерен и градски човек."

Но точно в този момент една друга компания може също да поиска аромат, подобен на този на друга марка. Турин казва, че всички големи парфюмерийни къщи разполагат с газов хроматограф, който им позволява да определят какво правят техните конкуренти. След това парфюмерийните къщи са поставени в състезание за създаване на уникални аромати. След това компанията избира кой аромат предпочита и започва производството.

Има ли надежда за промяна?

Бекилу Браун казва, че трябва да има "някакъв етичен кодекс", който да промени индустрията и тя съвсем не е сама в това си мнение. Етичният кодекс на парфюмерията е инициатива, създадена от Christophe Laudamiel, която призовава парфюмите да бъдат защитени от закона за авторското право.

Защото не трябва да има място за плагиатство, парфюмеристите трябва да бъдат справедливо възнаградени и признати за работата си от компаниите, които генерират огромни печалби от тях. Но с толкова малко обществено знание за това как работи парфюмерийната индустрия, е трудно да се стигне бързо до промяна. И така "тихата война" в сектора продължава.