Българска компания изпраща в Космоса създаден у нас сателит с научно-изследователска мисия и потенциални ползи за международната сигурност. Нещо повече, Balkan-1 е част от бъдеща констелация със 120 спътника, която може да има регионална и даже глобална значимост. Не е изненада, че успехът на компанията EnduroSat влезе в новините и стана повод за основателна национална гордост.
Това обаче не е (само) първа стъпка. На 500 километра над нас се случва завръщането на България на място, където тя е била преди десетилетия - и то преди много други държави.
"Всяко изстрелване на спътник е забележително постижение на човечеството - не само на конкретната нация или група страни, които са го създали. На второ място, няма как ние да не се радваме, защото показва, че лека полека се връщаме на полето на този тип икономическо и научно съревнование на страните", обяснява пред Money.bg доц. д-р Алексей Стоев от Института за космически изследвания и технологии при БАН.
Източник: Личен архив
Доц. д-р Алексей Стоев
Той напомня, че България всъщност е 18-ата космическа държава със собствен уред в орбита и едва шестата със свой космонавт. Ако за полета на Георги Иванов от 1979 г. все още има място в общата памет, сякаш в сянка остава както свършеното от стотици експерти в различни направления за истинската космическа индустрия, с която разполага нашата страна до началото на 90-те, така и успехите на продължителите на тяхното дело днес.
Възход
Първият български космически прибор се казва П-1. Разработен е още в края на 60-те от физици от БАН, като той измерва параметрите на йоносферната плазма.
През 1972 г. приборът е монтиран на спътника "Интеркосмос 8" и е успешно използван в орбита.
Голяма гордост за нашите учени и специалисти е сателитът "Интеркосмос-България-1300" ("Интеркосмос 22"). Той е с 14 български уреда - единствено телеметрията и служебните системи са руски, посочва доц. д-р Стоев.
Източник: Личен архив
Част от екипа, работил по сателита
Изстрелян е в орбита през 1981 г. и в продължение на две години чрез него е изучавано взаимодействието между магнитосферата и йоносферата на Земята. Спътникът и до момента обикаля нашата планета.
По време на полета на втория ни космонавт - Александър Александров, са проведени около 15 експеримента в орбита. Български уред се използва за първото в историята пряко изследване на Халеевата комета в рамките на програмата "Венера - Халей". Произведено у нас оборудване е работило и на орбиталната станция "Мир", както и на нейните предшественици.
Източник: Личен архив
Малко преди изстрелването на "Интеркосмос-България-1300"
На шега в Стара Загора казват, че градът им е център на вселената. В това обаче има и елемент на истина. През 1961 г. в града е открита първата астрономическа обсерватория извън София.
"През 70-те години по идея на основателите на космическите изследвания в България - академик Кръстанов, академик Серафимов, академик Мишев, в Стара Загора се създава звено, което е първообраз на една бъдеща космическа индустрия", посочва доц. д-р Алексей Стоев.
Изградени са не само обсерватория, но и Научно-производствено предприятие "Космос" и Международен ситуационен център, обяснява ученият, който днес е директор на филиала на космическия институт на БАН в града.
Как работят заедно? Когато изследователите работят по даден проблем на космическата физика, дават идеен проект за прибор, който им е нужен. Предприятието го произвежда, а тогавашното членство на България в организацията "Интеркосмос" улеснява извеждането му в орбита. Телеметрията се приема от наземна станция в Стара Загора и се обработва до краен резултат в ситуационния център.
Три от приборите на борда на "Интеркосмос-България-1300" са именно от Града на липите.
Трудни години
По думите на доц. Стоев всичко това е било създадено до 1991-1992 г., като даже е бил в ход строеж на ново хале с т.нар "чиста стая" за производство на космическа апаратура.
"За съжаление, тогавашното управление на държавата реши, че този сегмент на науката, производството и икономиката не е интересен за България и няма да се влагат пари. Всичко беше зарязано", лаконичен е ученият.
Затова по думите му даже и в момента ситуацията е "жалка картинка" в сравнение с това, което е било допуснато да се разруши.
Има бъдеще
През последните години отново виждаме участие на български учени и конструктори във важни космически научни проекти. Така като щатен апарат на Международната космическа станция например има набор дозиметри (т.нар матрьошка), чрез които се изследват ефектите от радиационното облъчване върху различни органи от човешкия организъм.
От доста време най-интересните космически новини в масовите медии са преди всичко свързани с частния сектор и с различни комерсиални приложения. Място само за бизнес ли има сред звездите в епохата на Илон Мъск и Джеф Безос?
"При всички положения, частният бизнес ще играе съществена роля в следващите 20-30 години. Той осигурява целия набор от спътникови групировки, които са нужни за живота ни - радиоразпръскване, телевизионно разпръскване, предаване на сложни сигнали, дистанционно наблюдение, измерване на радиация. Ролята на учените обаче никой не я отменил, защото основните принципи на частния бизнес са свързани с формиране на печалба. Частният бизнес ще върви ръка за ръка с учените - това става в Америка, в Русия, в Китай. Това ще стане и в България", уверен е доц. д-р Алексей Стоев.
Източник: Личен архив
Идентично копие на първия български сателит е запазено в Стара Загора и ще бъде част от монумент в парк "Артилерийски" в града
По думите му е похвално това, което EnduroSat прави в комерсиалната сфера и компанията трябва да получи подкрепата на държавата - но политиците не трябва да обръщат гръб и на ангажираните с космическа наука. Според него е време България да стане пълноправен член на Европейската космическа агенция, защото това би осигурило ресурсите и партньорствата за развитие на тази специализирана индустрия.
Доц. д-р Стоев е оптимист, че Стара Загора може да си върне старите позиции, а и да се наложи в нови сфери - като производството на лиофилизирани храни. Най-важното обаче е да се привлече интересът на младите хора - защото индустрия без кадри не може да съществува.
В града след месец и половина организират фестивал на иновациите, насочен към младите хора: "Точно космическите изследвания, приложението на роботиката, 3D принтирането и изкуственият интелект в космическите дейности ще бъдат център на този фестивал".
Ученият и сега работи с млади хора с междузвездни мечти. "Това е кариера за цял живот - няма да станат богати, но ще живеят интересен живот", казва с усмивка той.