Малко са научните сфери толкова рисковани като проучването на човешката интелигентност. Двата въпроса, които отново и отново изникват, са „дали интелигентността е резултат от природа или от възпитание" и „до степента, в която е намесена природата, дава ли и расата отражение"?

Глупавите коментари по втория въпрос могат да костват научни кариери. Каква ли по-голяма кариера има да прави оттук нататък удостоеният още през 1962 г. с Нобелова награда Джеймс Уотсън, един от двамата откриватели на ДНК? Но все пак значи нещо, че видният учен загуби ръководния пост в лабораторията Колд Спринг Харбър, негово работно място от 40 години. 

Ето какво се случи с доктор Уотсън накратко. Той заяви, че му е присъщ песимизъм относно бъдещето на Африка, тъй като "всички наши социални политики се базират на факта, че тяхната интелигентност е същата като нашата (на белите хора) - докато всички опити казват, че не е така". Подобни забележки не толкова са обидни, те са порочни в научно отношение. Ако терминът раса въобще има някакво приложение в науката, то Африка, континентът, където се е зародило човечеството, е най-разнообразното място на планетата в расово отношение. Вдигна се голям шум и Нобеловата награда не спаси учения от загубата на лабораторията край Ню Йорк.

За щастие изследвания на връзките между интелигентност и генетика се правят и от по-мъдри практици. Тери Мофит (Terrie Moffitt) от „Кингс калидж" в Лондон е ръководител на проект, изследващ първия изконен въпрос: относителната важност на природата и възпитанието. Резултатът бе публикуван миналата седмица в Proceedings of the National Academy of Sciences и може да послужи като чудесна илюстрация колко сложен всъщност е проблемът. Тезата и антитезата на генетиката и родителските грижи се сдобиха с интригуваща синтеза.

Екипът на д-р Мофит (всъщност работата е водена от колегата й Авшалом Каспи) е проучвал ефекта от кърменето върху интелигентността, но в генетичен контекст. Няколко изследвания в миналото показаха, че кърмените деца са по-интелигентни, средно с 6 IQ пункта, в сравнение с тези, на които са давани детски храни. Това изглеждаше разрешен в полза на природата случай.

Но д-р Каспи и д-р Мофит не били толкова сигурни. Те подозирали, че е намесен генът познат като FADS2. Той регулира метаболизма на група молекули, наречени дълговерижни полиненаситени мастни киселини. Те са важни за израстването на нервните клетки и се съдържат в майчиното мляко, но като цяло отсъстват от изкуствените бебешки храни. FADS2 се среща в две разновидности, C и G, изследователите си задават въпроса дали тези два вариации си взаимодействат по различен начин с кърмата.

За да разберат това, те са събирали данни от две групи хора, една във Великобритания и втора в Нова Зеландия. Всяка от тези групи е годишна кохорта (с други думи, спадащите към групата са родени в един и същ период от 12 месеца), формирана за точно такова дългосрочно медицинско проучване. Данните са събирани с години (новозеландците са родени между април 1972 и март 1973, британците през 1994 и 1995). Между впрочем Мофит вече е използвала групата от Нова Зеландия, за да покаже как насилието в семейното възпитание в съчетание с друг важен в неврологично отношение ген си взаимодействат, за да създадат повече или по-малко агресивни хора.

Откритието на Каспи и Мофит е по-висока интелигентност, свързана с кърменето, но само за хора, наследили най-малко едно копие на C версията на FADS2. (Повечето гени се срещат в две копия, едно наследено от майката и едно наследено от бащата). Ефектът не зависи от социалната класа или коефициента на интелигентност на родителите, нито от теглото на бебето при раждане (децата с по-малко тегло при раждане понякога са се свързвали и с по-нискък IQ). Разликата в коефициента на интелигентност се запазва до зряла възраст.

Само около 10% от хората имат двоен G, но е любопитно, че G версията на гена въобще се е запазила. Ако интелигентността е нещо ценно, то може да се очаква C версията да стане универсална. Между впрочем тъкмо това е сърцевината на аргументите, свързани с възпитанието. Естественият подбор би следвало да насърчи гените за интелигентността дотам, докъдето е възможно, така че всички вариации да имат природен произход. Фактът, че това не се случва, показва, че има има някакъв непознат противодействащ механизъм, най-малкото за целите на възпроизводството, който ни насърчава да бъдем по-малко интелигентен.

Това е сладка ирония към евгеничните аргументи на „природниците". Ако вариациите в интелигентността действително са породени от базови генетически вариации, то тогава тъпакът е еволюционно точно толкова приспособен, колкото и умникът. Въз основа резултатите от експеримента, точно натам ни води логиката.

 По материал на The Economist