Географският обхват на мерките е различен в зависимост

В петък Асоциацията на българските села разпространи възмущението си, че 1048 български села нямат право да участват с европроекти по едни от най-важните мерки на Програмата за развитие на селските райони ПРСР 2007-2013.

Селата в 53 общини нямат възможност да кандидатстват с проекти по мерките на ос 3 на ПРСР. В ос 3 се включват следните мерки: Разнообразяване на неземеделски дейности; Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия; Насърчаване на туристическите дейности; Основни услуги за населението и икономиката в селските райони.

Сайтът на българските селски райони selo.bg заявява, че всичките 5087 села на България се нуждаят от спешна дъжавна политика, национално и европейско финансиране, защото всяка година от картата на България изчезват около 100 села.

Програмата за развитие на селските райони влиза в сила от месец април, по-точно след като мерките бъдат обнародвани в Държаен вестник. Заместник-министър Светла Бъчварова се надява първите 9 мерки от ПРСР да излязат в „Държавен вестник" още през следващата седмица, което ще стартира програмата реално, пише още selo.bg.

Заместник-министър Бъчварова обяснява, че най-напред ще бъде обнародвана мярка 121, която е най-важната за земеделското производство. След това ще бъдат публикувани наредбите за биологичното производство, за младите фермери, за полупазарните стопанства. Непрекъснато ще се приемат проекти по програмата, като първо ще са за стартиралите 9 мерки, още от Бъчварова.

Само че точно в навечерието на стартирането на ПРСР, Асоциацията на българските села алармира, че 1048 български села, (178 от 231 селски общини на България, пише в Програмата, стр. 153) не могат да предлагат европроекти и така са лишени от привлекателните субсидии за първоначални инвестиции и за разходи за външни консултантски услуги.

Останалите отвън села в 53 общини - заедно с другите 33 градски, се "обхващат" от Оперативна програма Регионално развитие. В общини Пловдив и Ямбол, които са отделили селата си в отделни селски общини, няма изключени села.

Изчисления предвид горното показват, че с проекти в Програмата за развитие на селските райони не могат да участват 21.4% от селата в България.

В много от попадналите в списъка на ОП "Регионално развитие" няма нищо градско.

Не сме убедени доколко оправдано за разграничаване могат да служат мъгливи критерии като пътища и големина на населеното място и така с лека ръка да се изключват възможности за селско развитие за над една пета от българските села, които попадали в агломерационни райони? Някой може да потърси своето село в този списък.

Добрата новина е, че не-изключените от списъка могат да ползват помощ в развитието на редица отрасли: развлекателни дейности, социални и културни услуги, взаимно допълващи се дейности и услуги в икономиката. На субсидии за туризъм в селски райони се радват 101 общини.

Загубилите "селското право" имат за какво да съжаляват: така например, в Мярка Разнообразяване към неземеделски дейности към ПРСР са допустими следните области на разнообразяване: Развитие на услуги в селския туризъм, Местно занаятчийство, Преработка и директна продажба на собствени продукти в самото стопанство, Социални услуги за селското население, Поддръжка и ремонт на машини и съоръжения, Производство на енергия от възобновяеми източници (производство на био-горива от биомаса; производство на биогаз, когенератори на биогаз).

Специално в тази мярка е предвиден следният интензитет на помощта: 1) до 50% от допустимите разходи за инвестиции, които могат да се увеличат с 20% за помощ, отпускана на малки предприятия и с 10 % за помощ, отпускана на средни предприятия; 2) до 50% от допустимите разходи за външни консултантски услуги.

Общо предвидените средства за усвояване по Програмата за периода 2007-2013 г. са в размер на 3 млрд. и 242 млн. евро, от които 2 млрд. и 609 млн. евро ( 80%) ще постъпят от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и 633 млн. евро (20%) са средствата от държавния бюджет.

За не - облагодетелстваните като селски райони остават единствено преките плащания от ЕС за единица обработваема площ.

Програмата за развитие на селските райони бе изготвена през периода 2006-2007год. в партньорско сътрудничество с представителите на браншовите организации, местната власт, бизнеса и неправителствените организации, пише пресцентърът на аграрното министерство.

Програмата предвижда 22 мерки по четири приоритетни оси: ос 1 "Подобряване на конкурентоспособността на земеделския и горски сектори"; ос 2 "Подобряване на околната среда и селската природа (управление на земята)"; ос 3 "Подобряване качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика"; ос 4 "ЛИДЕР".

От Европейската комисия ПРСР 2007-2013 бе одобрена на 21 декември 2007г. на заседание на Комитета за развитие на селските райони.

"Програмата ще се прилага на територията на цялата страна, но географският обхват на мерките е различен в зависимост, както от стратегическите приоритети и целите, които следва да се постигнат в края на програмния период, така и от разграничението с Оперативните програми по Структурните фондове, с оглед избягване на двойно финансиране", пишат от МЗП.

Нещо интересно пише в Националния стратегически план за развитие на селските райони от март 2006, когато започва разразботването на ПРСР. "При отрицателно външнотърговското салдо на страната през 2004 г., външната търговия със селскостопански стоки и за 2004 г. приключва с положително търговско салдо на стойност 198 908 хил. евро, което означава, че земеделието е отрасъл с потенциал за износ".

Ето нататък трябва да се върви. Тогава обаче, защо след това логиката в НСПРСР тръгва в друга посока? "С най-голям приоритет и тежест при определяне на средствата в рамките на тази цел ще бъдат мерките и дейностите, насочени към обновяване и развитие на населените места, диверсификация в не-земеделски дейности, подобряване на услугите (около 70% от средствата) и повишаване на човешкия капацитет за местни инициативи и развитие (около 30% от средствата по оста)".

По данни от преброяване на земеделските стопанства през 2003 г., в България 96,8% от броя на стопанствата се грижат за по малко от 5 ха земя, което представлява обаче само 15% от общата използвана земеделска площ. 0,8% от стопанствата обработват над 50 ха, което обаче представлява 78,5% от земеделските площи.