Иван Урумов, управляващ директор на "Актавис Оперейшънс" ЕООД, пред в. "БАНКЕРЪ" Иван Урумов е инженер-химик с диплома от Химикотехнологичния и металургичен университет в София. Притежава и диплома по мениджмънт от Open University, а впоследствие завършва и магистратура (MBA in Strategy & Supply Chain Management), в Birmingham University, Великобритания. Първоначално работи в "Кемикъл енд полимерс трейдинг", а през 1999 г. става част от екипа на току-що приватизираната "Балканфарма". Назначен е за специалист в отдел "Покупки", но след това сам поема управлението на дирекцията и се издига до директор "Управление на материалите". От 2003 г. е изпълнителен директор на завода на "Актавис" в Дупница, а през 2005-а е назначен и за управляващ директор на "Актавис Оперейшънс" ЕООД - производствената структура на "Актавис" в България, която управлява заводите в Дупница и Троян. Г-н Урумов, как се чувства международен фармацевтичен производител от ранга на "Актавис", притиснат между глобалната финансова криза и пазарната реалност в България? - Ситуацията не е критична, защото поне засега не се наблюдава общ спад в търсенето на лекарства, с определени изключения в групите на хранителните добавки и медикаментите без рецепта. Но проблемите, които изпитват останалите участници на пазара, неминуемо се отразяват и на нас производителите. В случая визирам дистрибуторите и аптеките, които се оказаха по-сериозно засегнати от сътресенията. Кризата удари директно по касовите им наличности, а за да подобрят финансовите си показатели и да освободят свеж капитал, се принудиха да намалят стоковите си запаси. До миналата година повечето търговци поддържаха тримесечни запаси, но в началото на 2009-а започнаха да ги свиват до едномесечни. Това доведе до по-малко свежи поръчки към заводите, а оттам и до спад в производството за първото полугодие на 2009-а. В момента, в който натрупаните по-големи запаси се изчерпат, очакваме да се възобнови и нормалния темп на периодичното им подновяване. Хубав знак е, че в последните прогнози, получени от пазарите, обемите на производствените поръчки се възстановяват до нормалните им нива за трето и четвърто тримесечие. Колко време отнема производството на определен медикамент и способни ли са едномесечните резерви на дистрибуторите да покрият по-високо търсене? - Периодът е различен при отделните лекарства, но в общия случай отнема няколко седмици. Ако разполагаме с необходимите суровини и материали, медикаментът може да е готов до две-три седмици, но ако ги нямаме, производственият процес може да продължи няколко месеца. Смятам, че наличностите, които в момента се поддържат от дистрибуторите, са напълно достатъчни, за да не се стига до дефицит. Дори да се изчерпи даден продукт в складовете, той ще бъде автоматично поръчан за производство и ще направим всичко възможно за бързата му поява на пазара. Фармацевтичните фирми не биха допуснали дефицит, тъй като всички познават пазара достатъчно добре, за да реагират навреме. В този контекст ще ви помоля да коментирате едно малко разследване на в. "БАНКЕРЪ", предизвикано по сигнал на наш читател. Репортер на вестника обиколи пет-шест аптеки в центъра на София, опитвайки се да купи с рецепта лекарство, предписвано при гъбични инфекции, производство на "Актавис". В първата аптека са му предложили аналогичен продукт на Байер, а във втората - медикамент със същата активна съставка на Мерк. Благодарение на упоритостта си е успял да купи една капсула от последната шеста аптека, в която е влязъл. Имате ли представа каква е причината за недостига? - След наша проверка в складовете на търговската фирма "Актавис" ЕАД и дистрибутора ни "Хигия" се оказа, че имаме достатъчен брой опаковки в стокова наличност, готови да покрият дори и сериозен пик в търсенето. Предполагам, че в случая става дума за опит за класическа "подмяна на прескрипция" от страна на аптеките, което е забранено. В конкретния момент или не са разполагали с продукта, защото не са го поръчали, или са го имали, но са предпочели да предложат конкурентен медикамент със същата молекула. Защо, преценете сами. Как стои въпросът с продажбите на чуждестранните пазари, на които присъстват "българските заводи Актавис"? - По-сериозен спад имаме в производството за Русия и Украйна, където освен "изчистването" на по-високи стокови запаси имаме и намалено потребление, породено отчасти от девалвацията на местните валути и влошената икономическа ситуация. Свързано ли е това със загуба на пазарен дял в чужбина? - Това ще разберем най-добре в края на годината, тъй като по отношение на износа през 2009-а имаме големи колебания в поръчките за първо полугодие и по-оптимистични прогнози за второто. Доколкото имаме информация, процесите са идентични и за други компании, които присъстват на тези пазари. Като цяло се очаква да запазим пазарните си позиции от 2008 година. Заводите на "Актавис" в България изнасят освен за Русия и Украйна също за страните от ОНД - Казахстан, Грузия, Армения, Туркменистан, балтийските републики и държавите в региона - Сърбия, Черна гора, Албания, Румъния. Продаваме също в Чехия и Словакия. Не коментирам пазарите ни в някои азиатски страни като Виетнам и Монголия, тъй като те са с много малък дял. Възнамерявате ли да започнете производство на нови лекарства и да обогатите продуктовата си листа? - Предвиждаме от 2010 г. нататък да увеличим значително натоварването на завода в Дупница. Освен традиционния продуктов микс имаме планове за трансфер и производство на нови медикаменти, които ще се продават както на западноевропейските, така и на другите традиционно обслужвани в момента пазари. Вероятно ще поемем и производството на някои медикаменти, които сега се правят в други заводи на "Актавис". Скоро ще приключим трансфер и валидиране на лекарство от групата на статините, които се предписват при проблеми с холестерола. От следващата година ще произвеждаме и снабдяваме с този продукт западноевропейските пазари. Краткосрочните ни планове са до края на 2009-а да започнем производство на четири нови медикамента в Дупница. Засега изпълняваме заложените си обеми, според които трябва да произведем над 3 млрд. таблетки и капсули. Намеренията ни в бъдеще са постепенно да натоварваме новите си мощности до пълния им капацитет. Означава ли това, че "Актавис" е отворена за сътрудничество със свои конкуренти, като например да произвежда техни марки в собствените си заводи? - По принцип да, и заводите ни са отворени за такива предложения при добре обоснован взаимен интерес. Споменатите форми на партньорство не са ни непознати - и в момента произвеждаме продукт в завода в Дупница по лицензионно споразумение с Хофман Ла Рош. В зависимост от конкретните договорки не е изключено да започнем работа и с други фармацевтични компании или да закупим лиценза на техен продукт, който да произвеждаме и продаваме. Трудна ли е регистрацията на нови лекарства в България? - От април 2007 г. частта в Закона за лекарствата, която регулира процеса, е напълно хармонизирана с изискванията на Европейския съюз и регистрацията на медикаменти се извършва по същите правила, както в останалите държави членки. По-интересен е фактът, че след присъединяването си към общността България не успя да договори гратисен период за въвеждането на европейските разпоредби в сектора "Фармация". Това подложи на огромно изпитание всички участници в българската фармацевтичната индустрия, както и самия държавен регулатор. В периода 2003-2004 г. "Актавис" инвестира огромни ресурси както в модернизиране и построяване на нови мощности, така и в обучение, квалификация и реорганизация на човешкия ресурс, за да бъдем в крак с европейските норми в сектора. С въвеждането на новите правила през 2007 г. и липсата на гратисен период всички, които бяха изпуснали възможността да се приведат в съответствие навреме, сега изпитват повече трудности. Предполагам, че това са и фирмите, които продължават да твърдят, че им е "трудна регистрацията" в България. Срещате ли затруднения в ежедневната си работа с Изпълнителната агенция по лекарствата? - Трябва да признаем, че с всяка изминала година взаимодействието ни с агенцията се подобрява. Ако преди години не дискутирахме създаването на нормативни документи, днес ни се дава възможността да коментираме предварителни проекти на закони или наредби, изготвени от агенцията или здравното ведомство. Част от идеите ни намериха място в изготвения през 2007 г. Закон за лекарствата. Преди известно време излезе твърде важна за фармацевтичната индустрия наредба №15, за която бяхме поканени да дадем становище, и някои от предложенията ни отново бяха включени в текста на наредбата. За съжаление не последва никаква дискусия защо не бяха приети останалите ни коментари и аргументите с какво първоначалните текстове в проекто-наредбата са по-приемливи. Според нас чудесната идея на регулатора предварително да се коментира лекарствената регулация трябва да бъде доразвита и да се превърне в истински форум за обсъждане между създателя на проекта и този, които ще го изпълнява. "Актавис" притежава голям капацитет от човешки потенциал във всички области на лекарствената регулация, който може да оказва безценно съдействие при изготвянето и обновяването на нормативната ни уредба. Кое е най-голямото постижение на "Актавис" през годините? - Най-много се гордеем с персонала си и отличната му подготовка и квалификация. През последните пет години служителите ни се изградиха като много добри професионалисти и ръководители, което е и нашата основна гордост. "Актавис Оперейшънс", със своите поделения в София и заводите в Дупница и Троян, нямаше да е това, което е сега, без тях. Положихме големи усилия и инвестирахме значителни суми в обучение и развитие на човешкия ресурс и всяка една стотинка ни се върна многократно. Най-важното обаче си остават високото самосъзнание и стремежът към усъвършенстване, който повечето ни служители притежават като лично качество. Без тази нагласа инвестициите в персонала не биха дали този резултат. Не на последно място - чрез оптимизации на различните процеси и структури и без да свиваме обема на дейностите си, успяхме да намалим многократно персонала, което от своя страна ни позволява да останем конкурентни. Разговора води Слава Аначкова * Поради различното време на публикуване е възможно да има редакционни разлики в текстовете на електронното и печатното издание.