Още на първата страница на преведената неотдавна у нас книга "Либертарианството", нейният автор, американският изследовател Дейвид Боаз, определян от в." Washington post" като "най-актуалният мозъчен тръст" във Вашингтон, започва с твърдото убеждение за "идващия либертариански век". Това той подкрепя и с конкретни данни за обществените нагласи в САЩ, цитирайки "Wall Street Journa": "Голяма част от гневните чувства, течащи във вените на гласоподавателите днес не са традиционно републикански, нито дори консервативни.

Те са либертариански... Заради своето нарастващо презрение към държавата все повече американци очевидно клонят - често неосъзнато - към либертарианската философия". Авторът добавя, че либертарианството днес е особено привлекателно преди всичко за младите хора, защото то отправя предизвикателство срещу традиционното мислене и "овехтелите етатистки идеи".

Според Боаз, колкото по-объркан и модерен е светът, толкова по-добре работи либертарианството в сравнение с другите типове управление - монархия, диктатура и дори американската "държава на благоденствието". Авторът представя либертарианството като прагматичната теория на бъдещето, която не стои встрани от идеята за благоденствието, която отчита необходимостта от решаване на социалните въпроси, но вижда тяхното решение на основата на либералните икономически принципи.

Нещо повече, в условията на глобализиращия се свят либертарианството има претенции да отговори на новите проблеми, с които социалната държава не може да се справи.
В действителност либертарианството е един различен поглед към глобализацията и опит да се предлагат нестандартни решения на проблемите, пред които днес е изправен съвременния свят, с убеждението, че за всички трудности в икономически и социален план е виновна "голямата държава". Според тях днес в целия развит свят социалните държави преживяват криза, защото данъчната тежест, необходима за поддържане на огромните социални програми, осакатява западните икономики, а зависимостта от държавата разрушава ценностите на семейството, трудолюбието и спестовността.

Либертаристите говорят за благоденствие, за социална сигурност, за здравеопазване, за взаимопомощ и солидарност точно толкова, колкото и привържениците на социалната държава. Но техните подходи за решаване на социалните проблеми изключват държавната намеса и се основават на либералните принципи за частната инициатива, обновени с модерната идея за ключовата роля на гражданското общество.

Възраждането на либертаризма се свързва от една страна с "провала на държавата на благоденствието" и с всички други алтернативи на либерализма в опита си да създадат мир, благоденствие и свобода. От друга страна, то се представя като отговор на предизвикателствата на глобализацията и възникването на информационното общество. Във века на информацията традиционните природни ресурси ще стават все по-маловажни за създаването на благосъстояние, за сметка на институционалните структури и човешкия капитал. За държавите ще става все по-трудно да регулират капитала и предприемачеството, тъй като за хората и богатството ще става все по-лесно да се придвижват през националните граници.

Дейвид Боаз очертава няколко обобщени основания за възраждането на либертарианството в тази посока:
• Недостатъчните икономически темпове на развитие в един един век на нарастващи технологични промени и глобални пазари, които предполагат много повече благосъстояние за всички, отколкото може да осигури намесата на държавата.
• Държавата е станала твърде могъща и все повече застрашава индивидуалната свобода с високите данъци и множеството регулации. Съществува страх от една излязла извън контрол държава.
• При все по-евтината и достъпна информация хората ще имат все по-малко нужда от експерти и правителства, които да решават вместо тях, а държавата все по-малко ще успява да регулира процесите при наличието на глобалните пазари и неограничен информационен достъп.

"Самата основа на света - глобалните пазари и новите технологии - е либертарианството, убеден е Д. Боаз, ... индивидуална свобода, ограничена държава и свободен пазар - се оказват още по-могъщи в съвременния свят на мигновени комуникации, глобални пазари и незапомнен достъп до информация, отколкото Джеферсън или Медисън биха могли да си представят. Либертарианството не е просто рамка за утопия, то е същностната рамка за бъдещето".

Дейвид Боаз извежда следните ключови теоретични понятия на либертарианството:
• индивидуализъм: либертарианците смятат индивида за основната единица на обществения анализ; единствено инздивидите вземат решения и са отговорни за своите действия;
• индивидуални права: индивидите са морални субекти и затова те имат правото да бъдат защитени в своя живот, свобода и собственост; тези права не се подаряват от държавата или обществото, те са присъщи на природата на човешките същества;
• спонтанен ред: редът в обществото възниква спонтанно, в резултат на действията на хиляди или милиони индивиди, които координират своите действия с действията на други хора, за да постигнат своите цели; най-важните институции в обществото - език, право, пари, пазари - са се развили спонтанно, без централна власт; гражданското общество - сложна мрежа от сдружения и връзки между хората - е също пример за спонтанен ред;
• върховенство на закона: либертарианството предполага общество на свобода, съобразена със закона, в което индивидите са свободни да живеят своя собствен живот като зачитат равните права на другите хора;
• ограничена държава: за да защитят своите права, индивидите създават държава; но либертарианците са против съсредоточената власт и затова искат да разделят и намалят властта чрез писана конституция, която да ограничава властта на държавата;
• свободен пазар: свободният пазар е икономическата система на свободните индивиди; либертарианците са убедени, че хората ще бъдат по-свободни и по-преуспяващи, ако държавната намеса в икономическия избор на хората е сведена до минимум;
• добродетелта на производството: либертарианците защитават правото на хората да запазват плодовете от своя труд; съвременните либартарианци защитават правото на производителните хора да запазят това, което печелят, срещу новата класа от политици и бюрократи, които искат да ограбят спечеленото от тях и да го дадат на непроизводителните класи;
• естествена хармония на интересите: либартарианците вярват, че съществува естествена хармония на интересите между свободните, производителните хора в едно общество, които печелят от действието на свободния пазар.

За либертарианците основният политически въпрос е отношението между индивида и държавата

Какви права имат индивидите; каква форма на управление ще защитава най-добре тези права; каква власт трябва да има държавата; какви изисквания могат да си налагат индивидите един на друг чрез механизма на държавата? Те споделят разбирането, че държавата играе важна роля в едно свободно общество и че тя трябва да защитава правата на индивида, да създава общество, в което хората могат да живеят своя живот и да предприемат начинания, сравнително защитени от заплахата от убийство, грабеж или чуждо нашествие.

Но по стандартите на повечето държави в историята това е твърде скромна роля, която те непрекъснато се стремят да разширяват. Както Томас Джеферсън пише: " Естественото развитие на нещата е свободата да отстъпва, а държавата да настъпва". Държавата се разраства и си присвоява все повече участие в живота на хората, определяйки политическата и законовата рамка на тяхното съществуване, опитвайки се да контролира и икономическите процеси. Като начало държавата играе много важна роля в икономическата област като защитава на правата на собстваност и свободата на размяната, за да могат пазарните цени да доведат до съгласуване на плановете на отделни хора. Но когато тя превиши тази роля и навлезе в производствения процес, опитвайки се да достави определени стоки и услуги или да насърчи определени резултати, тя не само не помага на проацеса на съгласуване, но всъщност прави обратното - "създава бъркотия".

Според този възглед широкоразпространеното благосъстояние е създавано на пазара от индивиди, произвеждащи и разменящи свободно един с друг. Държавата може да придобива ресурси и икономическа мощ, само като ги отнема от тези, които ги произвеждат.
Като подлага на безпощадна критика държавата и нейната невъзможност да създаде благоденствие, да осигури свобода и да гарантира правата на гражданите, либертарианството предлага нейното заместване с управление на гражданското общество. "Двадесети век е един завършил с провал експеримент с голямата държава, смята Боаз. Всеки ден все повече хора виждат повече начини за по-добро решаване на проблемите чрез преследващи печалба компании, взаимоспомагателни дружества или благотворителни организации, вместо чрез държавата...Частните общности, основани върху управление чрез общо съгласие , могат да бъдат по-добре приспособени към нуждите и предпочитанията на гражданите".

Либертарианският политически анализ извежда ключовата роля на гражданското общество в един бъдещ свят, обединен от свободна търговия, глобални връзки и културен обмен. Индивидуалната свобода, частната собственост, свободният пазар и ограничената държава създават жизнено и динамично гражданско общество, което най-добре задоволява нуждите и предпочитанията на милиони индивидуални граждани.

Гражданското общество е дефинирано най-общо като съвкупност от всички естествени и доброволни сдружения в обществото. Към тези граждански структури Боаз включва задължително и бизнесорганизациите. Основното разграничение, което той прави, е разграничението между сдружения, които използват принуда (държавата) и сдружения, които са естествени или доброволни (всички останали). Сдруженията в гражданското общество се създават, за да постигат определени цели, но самото гражданско общество като цяло няма определена цел. То е непланиран, спонтанно възникващ резултат от функционирането на всички тези частни сдружения. Принципите, върху които се развива и функционера гражданското общество са: сътрудничество, лична отговорност и доверие, благотворителност и взаимопомощ. Трудно е да се опишат всички форми, които гражданското общество възприема, но в него се включват: търговски сдружения, бизнесорганизации, етнически и религиозни сдружения, културни и образователни асоциации, благотворителни организации и други.

В едно гражданско общество особено голяма е ролята на благотворителните организации, които поемат голяма част от социалните задачи на обществото. Те са резултат на естествения стремеж на хората да помагат на по-неуспелите и да формират сдружения с други хора за тази цел - от местни благотворителни кухни и църковни благотворителни разпродажби, до сложни национални и международни начинания като "Лекари без граници", "Армия на спасението" , "Спасете децата".

Когато обаче социалната държава поеме отговорностите на индивидите и общностите, тя, според либертаристите, изтласква благотворителността и особено взаимопомощта. Нещо повече, както казва Чарлз Мъри: "когато държавата отнеме тази основна функция на общностите, тя пресушава извора не само на жизненността, характерна за тази конкретна функция, но и жизненността на една много по-голяма група от дейности. Отношението "нека държавата да се погрижи за това" става навик".

Голямата държава унищожава не само институциите и благотворителните дарения, тя същевременно подкопова моралните принципи и добродетели като трудолюбие, спестовност, загриженост, солидарност, които са необходими, както за гражданското общество, така и за свободата, смятат либертаристите. Държавата не може да направи много, за да създаде такива добродетели, но може да направи много, за да ги унищожи.

За възстановяването и увеличаването на икономическия растеж и повишаване на жизнения стандарт и социалната осигуреност на гражданите, либертаристите предлагат преди всичко да се ограничи размера на държавата. Основната схема за тази цел обхваща :
- приватизиране на държавните услуги;
- намаляване на държавните разходи, заеми и данъци;
- дерегулиране на пазарния процес;
- възстановяване правото на индивидите да вземат важни решения за своя живот.

Според либертарианците държавата трябва да поеме единствено функциите по защита на правата и сигурността на гражданите и да излезе от сферата на производството и икономическото регулиране. Либертарианската политика предвижда намаляване на всички видови данъци, както и задължително ограничаване до минимум харченето на всяко ниво на управлението. Съкращаването на държавния бюджет може да се постигне чрез последователни действия, ограничаващи разходите: Първо, прекратяване субсидиите за бизнеса и селскостопанските субсидии. Второ, намаляване разходите за отбрана. Трето, премахване на ненужните държавни учреждения и съкращаване на администрацията. Четвърто, приватизиране на социалното осигуряване и на други държавни програми и активи. Социалните дейности в обществото либертарианците предоставят изключително на частната инициатива и доброволните сдружения на гражданското общество, с убеждението, че те много по-добре могат да се справят с тази задача от държавата.

Либертаристите смятат, че социалното осигуряване при днешните условия е финансово нестабилно, защото е управлявано от политиците и държавата, а в целия развит свят главната дейност на държавата е да прехвърля пари от едни хора на други чрез различни социални програми. Според тях има едно важно политическо решение, което ще предотврати срутването на социалното осигуряване и икономическия хаос и сблъсък между поколенията и това е приватизацията.

Стабилната пенсионна системя трябва да бъде изградена върху спестявания и инвестиции. Отделяните от работниците пари за тяхното пенсиониране трябва да се инвестират в създаване на ново благосъстояние - чрез акции, облигации, взаимоспомагателни фондове или други реални инвестиции. Чрез освободените от данъци пенсионни вноски, вложени в частни пенсионни фондове, хората ще могат да разчитат сами на себе си и на своите собствени инвестиции в динамичния растеж на свободния пазар.

Подпомагането на бедните също е предоставено на грижите на доброволните гражданските структури. В това отношение според либертарианците основната грижа е на семейството, основната институция на гражданското общество. По-нататък ще се намесват и други граждански структури, особено благотворителните организации. Хилядите малки частни благотворителни структури, помагащи на бедните ще функционират по-активно, ако данъците са по-малки и ако държавата предаде отговорността за благотворителността на гражданското общество.

Проблемите на здравеопазването също трябва да се решават от гражданското общество. Националното здравно осигуряване навсякъде по света означава, според либертарианците, разпределяне от страна на бюрокрацията, която е много по-далеч от предпочитанията на потребителя, отколкото би бил контрольорът на фирмата по медицинските грижи. Проблемите могат да се решат като се върне контролът над здравеопазването в ръцете на пациентите. Индивидуалните потребители трябва да имат възможност да решават колко здравеопазване - или здравни застраховки - искат да купят. И тук начинът да се реализира това е да се създадат частни здравноосигурителни фондове с доброволното участие на пациентите с необлагаеми медицински спестовни сметки. Либертарианците предлагат проект, наречен "Правото на пациента", който ще възстанови правото на избор на услуга от потребителя и ще наложи потребителския контрол върху разходите в здравния бизнес.

По този начин потребителите ще могат да зададат всички въпроси за цената, за качеството, за резултата от дадена процедура, които са задължителните въпроси за всяка покупка, защото спестяванията ще принадлежат на самите тях. Освен връщането на финансирането на здравните грижи на конкурентния пазар, либертарианците предлагат и дерегулиране на здравната ситема: премахване на медицинското лицензиране и другите държавни регулации. Либертарианската позиция за образованието включва преди всичко разбирането, че образованието не е само процесът чрез който предаваме познанието, но и възпитаваме ценностите, които са жизнено важни за нашата цивилизация

Ето защо либертарианците искат да отнемат образованието от бюрократичната държава и да го направят наистина съответстващо на нуждите на децата, семейството и обществото. Частната образователна система при конкуренцията на свободния пазар, с непосредствената помощ, участие и контрол от страна на родителите и гражданските структури много по-добре би могла да изпълни тази задача.

На грижите на гражданското общество либертарианците оставят и проблемите на околната среда, въпреки традиционното убеждение, че това е задължение на държавата. Според тях институциите на частната собственост, децентрализираното вземане на решения, общото право и строгата отговорност биха довели до по-добри решения, които ще отразяват реалните разходи и ползи за качеството на околната среда. Един от най-сериозните проблеми пред опазването на околната среда е "трагедията на общото ползване". Когато ресурсите са "притежавани" от всички никой не носи отговорност за тяхното поддържане и екологично използвне.

Либертарианското виждане за опазването на околната среда предлага няколко принципни промени на досегашната политика:

• Разнообразие на подходите и конкурентни системи за опазването на околната среда;
• Приватизация на общите имоти;
• Преобладаващо решаване на екологичните проблеми на местно ниво, децентрализирано;
• Налагане на индивидуална отговорност от замърсителите на околната среда;
• По-малка държава означава, че самата тя ще престане да замърсява и да допуска екологичните щети.

Повечето проблеми на съвременното общество либертарианството свързва с провала на политическото общество в опита си да създаде икономически растеж и благоденствие чрез социалната държава като премахне гражданското общество и въвлече индивидите в една по-голяма общностна кауза.