: Истински добрите се доказват в трудни времена

Нашето дружество има водеща позиция на българския пазар на колективни инвестиционни схеми. Към средата на миналата годината, а също и към последния последния ден за търговия на БФБ за 2007г., управляваните от нас взаимни фондове бяха номер едно по размер на активите. Същата водеща позиция имаме и по отношение на броя на индивидуалните инвеститори в нашите фондове - те са над 4 700, което по наша оценка, представлява около 18-20% пазарен дял по този показател. Естествено, тези резултати са изключително показателни за възможностите, които имаме, но още по-важни за мен са резултатите през първите два месеца на тази година, защото периодът бе изключително тежък предвид големите спадове на БФБ и на международните пазари.  Въпреки, че и при нас имаше отлив на клиенти и спад в цената на дяловете на два от нашите фондове, запазихме водещата си позиция на пазара. Нещо повече, в най-рисковия профил „ДСК Растеж", който бе най-уязвим от корекцията на борсата, ние успяхме да ограничим намаляването на активите и дори увеличихме дистанцията между него и конкурентите в класацията по активи. Така „ДСК Растеж" затвърди позицията си на най-големия взаимен фонд на българския пазар.

Държа да отбележа всичко това, защото, според мен, е лесно да си добър в бизнеса, когато времената са добри, но истински добрите се доказват в трудни времена.

Какви са предимствата на управляваното от Вас дружество спрямо конкурентите в бранша?

Мисля, че няколко неща ни отличават от останалите участници на пазара. На първо място искам да отбележа, че ние сме част от финансовата група на „Банка ДСК" и имайки акционер като банката се радваме на доверието на много клиенти. Не ни се налага да се „запознаваме" дълго с нашите клиенти, защото те познават отлично марката „ДСК". Освен това, ние и „Банка ДСК", сме част от унгарската „ОТП Груп", която развива банкирането и управлението на активи в много страни от Централна и Източна Европа. Това ни осигурява ноу-хау и професионална експертиза на високо ниво. Не на последно място искам да спомена, че благодарение на "Банка ДСК", нашите взаимни фондове имат най-голямата мрежа за обслужване на клиенти - инвеститорите могат да ни открият в 119 поделения на банката из цялата страна. Това ни осигурява значително предимство пред конкурентите и в същото време дава удобство на клиентите ни.

През февруари получихте разрешение  за организиране и управление на договорен фонд „ДСК Имоти". Това е четвъртата инвестиционна схема в семейството на „ДСК Взаимни фондове". Какво ще представлява той и какво е мястото му сред другите финансови продукти на дружеството?

„ДСК Имоти" е фонд, който ще инвестира основно в акции на дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), секюритизиращи недвижими имоти. На нашия пазар и на другите европейски пазари има много такива АДСИЦ и част от тях са атрактивни за инвестиции. Решихме да  добавим точно такъв продукт към семейството на „ДСК Взаимни фондове", защото акциите на АДСИЦ, по правило, са „по-защитени" от спадове на пазара и този продукт дава допълнителна възможност за диверсификация за спестяванията на нашите клиенти. Последните няколко месеца показаха, че индексът, който отчита движението на акции на АДСИЦ на нашата борса - BGREIT, се повиши с около 2%, докато за същия период другият индекс на БФБ, включващ акции на „класически" дружества - SOFIX, намали стойността си с 12-13 на сто. Чрез „ДСК Имоти"  клиентите ни индиректно ще могат да се възползват от сигурността и от възможностите за печалба от инвестиции в недвижими имоти, без за това да е необходимо да разполагат с 50, 100 или 200 хиляди лева, защото минималната сума за инвестиране е 100 лева. 

Каква и къде е насочена  инвестиционната стратегия на вашите взаимни договорни фондове?

Фондовете, които управляваме, имат различни стратегии, които са подробно описани в техните правила и проспекти. Те покриват основните рискови профили - високорисков, умерен и консервативен, а новият "ДСК Имоти" дава допълнително разнообразие, защото е със специфичен секторен портфейл.

Високорисковият фонд "ДСК Растеж" инвестира предимно в акции и то основно търгувани на българския пазар. Целта там е да подбираме такива емитенти, които имат добър потенциал за развитие. Инвеститорите обаче не трябва да забравят, че този фонд  е рисков - тоест, цената на дял на фонд варира в много широки граници. Поради тази причина, а и защото активите на „ДСК Растеж" се управляват с дългосрочна визия, инвеститорите трябва да знаят, че той не е подходящ за краткосрочно свободни средства. Т.нар. инвестиционен хоризонт на фонда е 3-5 години.

Аналогичен като стратегия, но с по-малко инвестиции в акции (до 50% от активите) е другият ни фонд - „ДСК Баланс". Той носи умерен риск и е по-подходящ за средносрочни инвестиции - от порядъка на 1-2 години. Това не означава, че парите в него не могат да се задържат и по-дълго, но това е минималният препоръчителен период. „ДСК Стандарт" е нашият нискорисков фонд - той инвестира само в различни видове облигации и инструменти на паричния пазар. Той е подходящ за инвеститори, които не биха искали да поемат рисковете от вложения във волатилни инструменти, каквито са акциите. 

Състоянието на българския фондов пазар пряко се отразява върху възможността да се акумулират капитали и във подобни фондове. Въпреки трусовете от края на миналата и началото на тази година, БФБ показва в последните години добра динамика. Какво очаквате да се случи в краткосрочен и по-дългосрочен план на фондовия пазар и по-специално в небанковия финансов сектор?

Мисля, че трябва ясно да заявим: състоянието на публичните дружества, е много добро. То можеше да се определи като такова и миналата година, въпреки негативното движение на акциите им през последните 3-4 месеца, а и остава с тази оценка след оповестяването на годишните им финансови резултати за 2007година. В тази връзка инвестициите в акции на дружествата, които се търгуват на нашата борса, продължават да изглеждат с добър потенциал за нарастване в средносрочен и дългосрочен план. Поради тези причини, смятам че секторът на колективните инвестиционни схеми ще продължи да се развива и да акумулира средства. Разбира се, това няма да бъде със същите високи темпове, както миналата година, но това е естественият ход на развитие на всеки пазар. Конкуренцията в сектора става все по-голяма и това ще намери отражение в по-активно развитие на нови продукти, които да привлекат интереса на инвеститорите.

Безспорно, освен печалба за акционерите, тези инвестиционни схеми са важни и за развитието на националната икономика. Но това опира и до стопанската политика, до общия бизнес климат у нас, до интегрирането на страната в европейската икономика. Какви процеси и тенденции виждате в това отношение?

Закупувайки акции и облигации на български компании, КИС и останалите институционални инвеститори, финансират публичните ни дружества, които се нуждаят от свеж капитал, за да запазят или дори да увеличат темповете си на растеж. По този начин, големите местни инвеститори индиректно насърчават националната икономика. Свидетели сме на тенденция все повече компании да се възползват от възможността за финансиране на своята дейност чрез капиталовия пазар. Не само чуждестранни, но и доста местни компании избират публичността с цел да добият по-голяма „видимост" и да привлекат обществения интерес към бизнеса си. Веднъж стъпили на фондовата борса, компаниите придобиват по-голяма тежест и пред своите партньори, особено чуждестранните. Факт е обаче, че ние не откриваме топлата вода, а прилагаме практиките, които са широко разпространени в по-развитите икономики. Това способства и за интегрирането ни в европейската бизнес среда.

Икономическият потенциал и особено инвестиционната култура на българските компании и граждани предполагат ли вече разширяващо се търсене и съответно предлагане на подобни финансови услуги и продукти?

Да, и това вече се вижда през последните години. Но ние имаме още много работа в посока на популяризирането на инвестиционните схеми, като част от цялостния процес на изграждане на инвестиционна култура. По-активното развитие на нови продукти, за което споменах, е точно част от този процес. Нещата са свързани - новите продукти изискват хората да могат да ги разграничат като "различни" от досегашните основни групи, а това от своя страна, отваря вратите за пускането на други нови продукти.