Традиционният подход е да се разглежда на първо място текущата сметка
която се приема за по-значима за цялостното развитие от останалите позиции. Необходимо е обаче да се обърне по-голямо внимание на финансовата сметка, тъй като тя показва източниците и срочността на използваните средства. През 2007 г. салдото по финансовата сметка е приблизително 9.4 млрд. евро, по данни на БНБ (около една трета от брутния вътрешен продукт за годината), което означава, че паричните потоци към страната съществено се повишават. Това е резултат от въвеждането на валутния борд, либерализацията на икономическите отношения и членството на страната в Европейския съюз.
Важно значение има структурата на входящите потоци. Най-устойчивият компонент - преките чуждестранни инвестиции в страната - достигат почти 5.69 млрд. евро (19.9% от БВП). Привличането на преки чуждестранни инвестиции е признак на траен интерес към българската икономика, тъй като се основава на очаквания за реализиране на доходи и печалби в по-дългосрочен план. Преобладават инвестициите в недвижими имоти, като постъпленията от тях са в размер от 1.68 млрд. евро. Това е една от причините за продължаващия растеж на този пазар и през 2007 г.
Развитието при ПЧИ се обуславя в много по-голяма степен от дългосрочни фактори и по тази причина те не се влияят толкова силно от конюктурата на международните финансови пазари. При портфейлните инвестиции обаче кризата на ипотечните пазари намира отражение върху привлечените средства в страната, които се понижават с над 440 млн. евро. Последствията от това могат ясно да се усетят и на фондовия пазар в България, където множество акции значително поевтиняха. Разбира се, посоченият фактор не е единствената причина за това, но влиянието му е съществено.
Салдото по привлечените други инвестиции е 4.65 млрд. евро, което означава, че нараства задлъжнялостта българските резиденти и най-вече на частните компании извън финансовия сектор. Този бърз растеж на частния външен дълг е едно от основните опасения на повечето анализатори, които считат, че той е източник на повишен риск. Един от факторите за това е политиката на БНБ по отношение на кредитната активност на търговските банки в страната. Тя води до опит да се заобиколят регулациите като договорите се сключват с банките-майки. Прилаганите системи за оценка на риска в банките обаче се подобряват през последните години, натрупва се информация в кредитните досиета, данните от други източници, като компаниите за комунални услуги, стават по-достъпни, което позволява по-точна преценка на кредитоспособността. От друга страна ситуацията на международните ипотечни пазари показва, че дори институции с голяма експертиза и опит могат да допуснат множество грешки, които да доведат до големи загуби.
Рисковете действително са налице, българските компании и банки трябва да бъдат особено предпазливи и да са готови да поемат отговорността за своите действия. От друга страна правителството и централната банка трябва стриктно да се придържат към принципите на валутния борд, които налагат строга финансова дисциплина. Позитивното развитие на салдото по финансовата сметка (растеж от 80% през 2007 г.) води до нарастване на разполагаемите средства, тъй като на практика се създават и циркулират допълнителни пари, които не са покрити със стоки и услуги. Това води до по-високо съвкупно търсене отколкото е предлагането, в резултат от което нарастват цените, заплатите и вносът. Този процес протича интензивно от няколко години, но най-сериозно отражение досега намира именно през 2007 година. Поради това салдото по текущата сметка е негативно в размер от 6.18 млрд. евро (-21.6% от БВП), което се обуславя най-вече от търговския баланс.
Нарастването на търговията има няколко различни аспекта.
Вносът на стоки и услуги води до по-висок стандарт на живот
за населението, тъй като позволява повече възможности за избор, по-добро качество и като цяло по-голяма ефективност на изразходване на средствата. Освен това вносът на инвестиционни стоки представлява средство за въвеждане на нови технологии за производство, които повишават конкурентоспособността на местните фирми. От друга страна навлизането на пазари с по-висока добавена стойност е по-трудно, тъй като изисква не само високо качество на продукцията, но и по-добър маркетинг като цяло, което поставя допълнителни предизвикателства пред компаниите.
Данните на БНБ за 2007 г. показват, че вносът на стоки (по цени C.I.F) достига приблизително 21.9 млрд. евро (76.4% от БВП), което представлява нарастване с 18.4 на сто. По този начин растежът на вноса се забавя спрямо предходните две години, когато е около 26 на сто. В най-голяма степен се повишава вносът на потребителски стоки, което е израз на нарасналото търсене в страната и по-високото потребление. Инвестиционните стоки продължават да нарастват с висок темп (24.9%), което означава, че продължава натрупването на физически капитал в българските компании, тъй като нетните инвестиции нарастват. В тази позиция са включени и новите автомобили, чиито продажби бележат бързо развитие през последните години. Използването им обаче, дори когато не е пряко свързано с производство, води до спестяване на разходи за гориво и консумативи.
Вносът на суровини и материали се повишава с 18%, докато този на енергийни ресурси - с 5.7% в номинално изражение. По принцип България е бедна на природни ресурси и по тази причина нарастването на производството на стоки обуславя по-висок внос на такива продукти. Вероятно високите цени на международните пазари са причина за това развитие, като по отношение на енергийните ресурси физическият обем на вноса се понижава. Това може да се разглежда като признак, че енергийната ефективност на икономиката нараства. Като цяло в структурата на вноса суровините запазват своя дял, повишава се делът на инвестиционните и потребителските стоки за сметка на енергийните ресурси.
Износът през 2007 г. е в размер на 13.47 млрд. евро (по цени F.O.B.) -
47% от БВП, като бележи растеж от 12.2 на сто. Подобно на вноса това представлява забавяне спрямо предходните години, но значително по-ниската база определя по-големия търговски дефицит през годината.
Най-бързо нараства износът на инвестиционни стоки
(с 24.3%), следван от суровини и материали и потребителски стоки (съответно 11% и 10.2%). Това може да се разглежда като положителна тенденция, тъй като инвестиционните стоки са с по-висока добавена стойност. Все още в структурата на износа обаче доминират суровините и енергийните ресурси, които представляват около 60 на сто. В това отношение мерките, които трябва да се предприемат за насърчаване на износа са свързани най-вече с подобряване на цялостната среда за бизнес в страната. Либерализирането на пазарите, намаляването на пречките пред навлизането на българския пазар, понижаването на данъчната и квази-данъчната тежест, подобряването на инфраструктурата чрез навлизането на частни инвеститори са политиките, които ще доведат до по-високо и по-ефективно производство. Особено важно е и подобряването на образователната система, която да осигури необходимия човешки капитал. Пряката намеса на определени пазари и изборът на приоритетни отрасли от страна на държавата биха имали по-скоро обратен ефект.
Политиката на правителството има пряко отношение и към салдото по трансферите. Данните на БНБ показват, че общата сума на получените текущи и капиталови трансфери от Европейския съюз превишава вноската на България в европейския бюджет. Следователно опасенията, че през първата година от членството си в ЕС страната няма да бъде нетен бенефициент, не се оправдаха. Получените средства от българските емигранти обаче намаляват, като причините трябва да се търсят в повишените доходи и намалената безработица на населението, обединяването на някои семейства зад граница, недостатъчно качествените данни поради трудностите при събирането им.
Цялостният резултат по платежния баланс през 2007 г. е положителен, като общите валутни резерви се повишават с 3.16 млрд. евро, а тези на БНБ - с 2.91 млрд. евро. Това е признак за относителната стабилност на българската икономика. Нарастващият дефицит по текущата сметка до голяма степен е резултат от ускорен внос на инвестиционни стоки, макар и бавно средата за бизнес се подобрява, като част от политиките на правителството имат ясно изразен позитивен ефект (намаляването на преките данъци). Основното предизвикателство остават реформите с цел повишаване на ефективността на публичните разходи, които трябва да бъдат ускорени.
Таблица 1: Показатели в платежния баланс (млн. евро)
Година | 2006 | 2007 |
Текуща сметка | -3 934.7 | -6 175.4 |
Търговски баланс | -5 562.3 | -7 419.2 |
Капиталова сметка | 179.6 | 328.0 |
Финансова сметка | 5 219.6 | 9 389.9 |
Преки инвестиции в България | 4 364.0 | 5 687.1 |
Грешки и пропуски | 321.1 | -378.9 |
Резерви и друго финансиране | -1 785.6 | -3 163.7 |
Източник: Българска народна банка
Таблица 2: Внос на стоки (млн. евро)
Година | 2006 | 2007 |
Потребителски стоки | 2 736.6 | 3 586.7 |
Суровини и материали | 6 748.8 | 7 966.4 |
Инвестиционни стоки | 4 845.4 | 6 051.1 |
Енергийни ресурси | 4 041.3 | 4 272.7 |
Друг внос | 107.3 | 0.0 |
ОБЩО ВНОС /CIF/ | 18 479.3 | 21 876.9 |
Източник: Българска народна банка
Таблица 3: Износ на стоки (млн. евро)
Година | 2006 | 2007 |
Потребителски стоки | 2 948.0 | 3 249.2 |
Суровини и материали | 5 465.7 | 6 068.6 |
Инвестиционни стоки | 1 738.8 | 2 160.6 |
Енергийни ресурси | 1 859.3 | 1 995.2 |
ОБЩО ИЗНОС /FOB/ | 12 011.9 | 13 473.6 |
Източник: Българска народна банка
USD
CHF
EUR
GBP
