Възможно е страната ни да изпълни критерия за нивото на инфлация до 1-2 месеца, но по-големият въпрос е дали сме в изпълнение на фискалния критерий. Това коментира Георги Вулджев, икономист от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), в разговор с Петър Илиев в студиото на Money.bg.
Икономистът посочи, че за 2024 г. бюджетният дефицит на касова основа е точно 3%. "По-важни са данните за бюджетния дефицит на начислена основа - които всъщност се гледат от ЕК, когато ни оценяват дали изпълняваме фискалния критерий."
Вулджев обясни, че според излезлите официални данни за първите три тримесечия на 2024 г. (тези за 4-тото тримесечие ще излязат през април 2025 г.), дефицитът ни е над 3% от БВП. Като за третото тримесечие на 2024 г. (юли-септември), по официални сезонно изгладени данни на Евростат, имаме най-високия дефицит за периода в целия ЕС - 8,7% от БВП.
"Това означава, че за да изпълним критерия (бюджетен дефицит до 3% за цялата 2024 г.), за последното тримесечие на 2024 г. би трябвало да има огромен излишък, което незнам дали е възможно", каза експертът.
Той отбеляза, че за 2022 г. и 2023 г. също точно първите три тримесечия има бюджетен дефицит, обаче за четвъртото има излишък - така че като цяло изпълняваме критерия на ЕС за бюджетен дефицит до 3%. По думите му, такава динамика при дефицитите на други страни от ЕС не се наблюдава.
Относно възможността да има само 3% бюджетен дефицит за 2025 г., без повишаване на данъчно-осигурителната тежест, Вулджев коментира, че като се има предвид и обявеното увеличение на заплати в държавния сектор, на практика това е почти невъзможно да се случи.
"Ако сега новото правителство не изготви държавен бюджет, който показва устойчиво намаляване на дефицита - а не просто изнасяне на проблема за следващата година - не мисля че бихме били одобрени от ЕК и от ЕЦБ за присъединяване къв еврозоната (когато и да подадем доклад). Защото това би било риск и за собствената репутация на тези институции", каза Вулджев, припомняйки положението на Гърция преди години, когато страната изпадна в силна задлъжнялост и криза.
На въпроса, ако - засега само теоретично - се стигне до ситуация че се налага вдигане на данъци у нас - от кои трябва да се започне, Вулджев коментира, че по-високи приходи биха могли да се съберат от повишение на ДДС, а не толкова от увеличение на преките данъци. Увеличението на ставката на ДДС обаче би довело до вдигане на цените на стоките и съответно (голямо) повишение на инфлацията, което би било и много непопулярна мярка.
Икономистът същевременно изрично уточни, че по негово експертно мнение, не трябва да се вдигат никакви данъци.
Той коментира и възможните варианти за увеличаване на приходите и намаляване на държавните разходи, както и защо се планират в бюджетите високи капиталови разходи.
Целия разговор гледайте във видеото!
USD
CHF
EUR
GBP
