Вече две седмици целият свят говори за президента на Световната банка Пол Уолфовиц и за неговата любовница Шаха Риза. Мнозина очакват, че господин Уолфовиц ще си подаде оставката, независимо от това, че той поднесе публични извинения.

Но по-внимателно разглеждане на „делото Уолфовиц" разкри много важни нюанси. Например, че още при встъпването си в длъжност Уолфовиц е уведомил за романтичните си отношения с госпожа Риза. Комитетът по етиката, избран от числото на 24те членове на съвета на директорите, е постановил, че де факто  конфликт на интереси има.

За страничен наблюдател това постановление изглежда малко странно. Става дума за това, че Шаха Риза, която е заемала в момента на идването на Уолфовиц в банката поста на мениджър в департамента за Близкия Изток, е отстояла от президента на банката на 4 служебни нива на подчиненост. Да се нарече тази диспозиция конфликт на интереси, като се отчете броя на стоящите над нея началници, е трудно. Да си представим при нас прилагането на такива процедури за разкриване на конфликти на интереси засега не е възможно.

Освен това г-жа Риза лично не е направила нищо, за да възникне подобен конфликт на интереси. Почти по булгаковски - „никого не съм пипала, ремонтирах примуса". Но комитетът по етиката сурово реши: тя трябва да си отиде. На госпожа Риза й разрушиха кариерата в банката не по нейна вина. Тя можеше да започне съдебни тъжби и можем да не се съмняваме, че щеше да спечели иска си. Освен това трябваше да й изплатят достойна компенсация за не-доброволното напускане.

А пслед това гръмна скандала, точно в навечерието на ежегодната пролетна сесия на МВФ и МБВР. Европейците усилиха натиска срещу президента на Световната банка с цел да го заставят да си отиде. Президентът Буш даде рамо на бившия си съратник и обеща подкрепата си. Англия и Германия искат ръководителят на банката да се смени с европеец. Макар че, като правило, европейци заемат поста на ръководителя на МВФ, а американците - на Световната банка. Французите се държат незабележимо, сякаш дават да се разбере, че ги интересуват не съображенията за заемането на ръководните постове, а чистотата на принципите на корпоративното управление.

Пол Уолфовиц, идвайки в банката през 2005, решително обяви, че си поставя задачата да изчисти стопанската практика на Световната банка от корупция, преди всичко повишавайки отговорността на заемополучателите. Корупцията се материализира след получаването на парите - откази, подкупи, неспособност да се постигнат поставените цели.

И ето сега Уолфовиц  се сблъсква с решителната съпротива на бюрокрацията в банката, която се е сплотила пред лицето на заплахата от чистка в собствените й редици. Европейците започнаха да заплашват, че ако американецът не напусне поста си, то те ще се въздържат да предоставят ресурси в размер на $28 млрд. за Международната асоциация на развитието - основният институт на банката за кредитиране на най-бедните страни.

Свидетели сме на истинска битка на полето на корупцията. Като в италианските филми в началото на 70-те години, когато праведникът прокурор е дискредитиран от корупционни съображения и вече репутацията му изглежда формално непригодна за заеманата длъжност. Корумпираните се борят изтънчено, лишават противника си от морална подкрепа.

Необходимо е Пол Уолфовиц да бъде оставен на поста си. Снемането му ще означава победа за тези, които в течение на много години пируваха за сметка кредитите за бедните. Тяхната победа ще означава не само поражение за Уолфовиц и САЩ, а и за всички, които считат, че с корупцията борбата може да се води успешно.