С въвеждането на паричен съвет у нас в средата на 1997 г. стартира администрирането на специален фонд от финансови ресурси на правителството, наречен "Фискален резерв" (ФР). Той беше замислен като акумулатор на държавни средства, осигуряващи безпроблемното обслужване на външноплатежните задължения на правителството в краткосрочен план.

Началните параметри на ФР предвиждаха поддържане на резерви най-малко за редовното едногодишно обслужване на външния държавен дълг.

Позитивните темпове на икономически растеж, банковата приватизация, както и формирането на нови институционални инвеститори (НЗОК, НОИ и др.) увеличиха значително ФР (Фигура 1). Принос в неговия прираст дават и фиксираните излишъци в държавния бюджет. Към края на 2006 г. ФР достигна до 6 млрд.лв. (около една седма от БВП при примерно двойно увеличение в рамките на пет години!), като външният държавен дълг спадна чувствително (до под една пета от БВП).

Натрупаните парични запаси привличат неотлъчно вниманието на управленския елит, а и на всички прослойки от населението. Щом като има пари, те трябва да се изразходват - защо да стоят?

Подобна изкусителна логика не би могла да подмине управленския манталитет. През есента на 2002 г. правителството обяви решение за формирането на инвестиционен фонд със средства от ФР. Той бе замислен за осигуряване на инвестиции "... в дялове на развиващи се български компании", както и за създаването на "... алтернатива на банковото кредитиране като почти единствен източник на финансиране на българския бизнес" и за спомагане "развитието на модерна финансова индустрия". Информацията в този си вид бе изключително объркваща. За щастие замисленият инвестиционен фонд така и не стартира.

Следвайки сходна логика десетина години преди това БНБ прояви инициатива да подпомогне бизнеса чрез предоставянето на търговските банки до една трета от международните валутни резерви на страната (т.нар. валутно рефинансиране).

Чуждестранни валутни ресурси поеха от БНБ към ТБ, за да се отчете при старта на паричния съвет през 1997 г., че БНБ има да получава от ТБ чуждестранна валута на стойност от около 120 млн.BGN (които така си и останаха във фалиралите ТБ).


В по-ново време периодично се предлагат "свежи" идеи за използване на средствата от ФР за какво ли не - инфраструктурни цели, осигурителни фондове, подпомагане на малкия и среден бизнес и най-вече (разбира се!) - за повишаване на заплатите.

В последните години източник за попълването на ФР е бюджетния излишък. Поддържането на бюджетен излишък у нас в големи размери (2-3% от БВП) е прецедент за световната практика (Фигура 2). То е своеобразен макроикономически експеримент, който се оправдава от практиката в наши условия. Бюджетният излишък се реализира не поради невъзможността на правителството да изразходва събраните парични средства (няма правителство в света, което да не бъде в състояние да изразходва каквито и да са парични средства), а поради съзнателно следвана макроикономическа рестриктивна политика.

Възловият проблем е неукротимия дефицит на търговския баланс, който нагнетява застрашително нарастващ дефицит на текущата сметка на платежния баланс (до примерно 15-16% от БВП за 2006 г.!). Българските потребители консумират с ускоряваща се интензивност вносни стоки, а местните производители не съумяват да конкурират успешно външните производители на местния пазар. Структурите в платежния баланс засега са устойчиви, но перспективата на задълбочаващ се търговски дефицит е нерадостна.

В условията на действащ паричен съвет макроикономическото управление разполага със силно ограничени възможности за подтискане на търговския дефицит. При всички случаи става въпрос за косвено (а не пряко, административно) регулиране. Един от малкото инструменти е поддържането на бюджетен излишък. Той намалява паричното обращение и охлажда натиска върху потреблението на вносни стоки. Ако се изразходва излишъкът, най-вероятно търговският дефицит ще се задълбочи още повече. При такъв ход на процесите е логично възникването на трудности при финансирането на дефицита на текущата сметка с последващ натиск върху валутните резерви и корекция на валутния курс, т.е. отказ от системата на паричен съвет. При по-развито въображение бихме могли да си представим състоянието на собствените ни финанси, ако, примерно, курсът на българския лев не е 2 лв./евро, а повече (3 лв./евро или 4 лв./евро или нещо подобно). При отказ от паричния съвет в Аржентина, например, в началото на столетието местната валута бе девалварина три пъти!

Философията на бюджетния излишък предполага той да се консервира, а не да се изразходва. Ако правителството Станишев се поддаде на изкушението да се хареса на електората и влее средства от ФР в паричното обращение, вероятно не след дълго ще последва съдбата на своя събрат Виденов. И тогава всички ние ще сме (отново) много тъжни.

Така че търсете решение на финансовите проблеми, но не поглеждайте към ФР. Не се опитвайте да подпалите моста, по който всички ние вървим!