С въвеждането на паричен съвет у нас в средата на 1997 г. стартира администрирането на специален фонд от финансови ресурси на правителството, наречен "Фискален резерв" (ФР). Той беше замислен като акумулатор на държавни средства, осигуряващи безпроблемното обслужване на външноплатежните задължения на правителството в краткосрочен план.
Началните параметри на ФР предвиждаха поддържане на резерви най-малко за редовното едногодишно обслужване на външния държавен дълг.
Позитивните темпове на икономически растеж, банковата приватизация, както и формирането на нови институционални инвеститори (НЗОК, НОИ и др.) увеличиха значително ФР (Фигура 1). Принос в неговия прираст дават и фиксираните излишъци в държавния бюджет. Към края на 2006 г. ФР достигна до 6 млрд.лв. (около една седма от БВП при примерно двойно увеличение в рамките на пет години!), като външният държавен дълг спадна чувствително (до под една пета от БВП).
Натрупаните парични запаси привличат неотлъчно вниманието на управленския елит, а и на всички прослойки от населението. Щом като има пари, те трябва да се изразходват - защо да стоят?
Подобна изкусителна логика не би могла да подмине управленския манталитет. През есента на 2002 г. правителството обяви решение за формирането на инвестиционен фонд със средства от ФР. Той бе замислен за осигуряване на инвестиции "... в дялове на развиващи се български компании", както и за създаването на "... алтернатива на банковото кредитиране като почти единствен източник на финансиране на българския бизнес" и за спомагане "развитието на модерна финансова индустрия". Информацията в този си вид бе изключително объркваща. За щастие замисленият инвестиционен фонд така и не стартира.
Следвайки сходна логика десетина години преди това БНБ прояви инициатива да подпомогне бизнеса чрез предоставянето на търговските банки до една трета от международните валутни резерви на страната (т.нар. валутно рефинансиране).
Чуждестранни валутни ресурси поеха от БНБ към ТБ, за да се отчете при старта на паричния съвет през 1997 г., че БНБ има да получава от ТБ чуждестранна валута на стойност от около 120 млн.BGN (които така си и останаха във фалиралите ТБ).
В по-ново време периодично се предлагат "свежи" идеи за използване на средствата от ФР за какво ли не - инфраструктурни цели, осигурителни фондове, подпомагане на малкия и среден бизнес и най-вече (разбира се!) - за повишаване на заплатите.
В последните години източник за попълването на ФР е бюджетния излишък. Поддържането на бюджетен излишък у нас в големи размери (2-3% от БВП) е прецедент за световната практика (Фигура 2). То е своеобразен макроикономически експеримент, който се оправдава от практиката в наши условия. Бюджетният излишък се реализира не поради невъзможността на правителството да изразходва събраните парични средства (няма правителство в света, което да не бъде в състояние да изразходва каквито и да са парични средства), а поради съзнателно следвана макроикономическа рестриктивна политика.
Възловият проблем е неукротимия дефицит на търговския баланс, който нагнетява застрашително нарастващ дефицит на текущата сметка на платежния баланс (до примерно 15-16% от БВП за 2006 г.!). Българските потребители консумират с ускоряваща се интензивност вносни стоки, а местните производители не съумяват да конкурират успешно външните производители на местния пазар. Структурите в платежния баланс засега са устойчиви, но перспективата на задълбочаващ се търговски дефицит е нерадостна.
В условията на действащ паричен съвет макроикономическото управление разполага със силно ограничени възможности за подтискане на търговския дефицит. При всички случаи става въпрос за косвено (а не пряко, административно) регулиране. Един от малкото инструменти е поддържането на бюджетен излишък. Той намалява паричното обращение и охлажда натиска върху потреблението на вносни стоки. Ако се изразходва излишъкът, най-вероятно търговският дефицит ще се задълбочи още повече. При такъв ход на процесите е логично възникването на трудности при финансирането на дефицита на текущата сметка с последващ натиск върху валутните резерви и корекция на валутния курс, т.е. отказ от системата на паричен съвет. При по-развито въображение бихме могли да си представим състоянието на собствените ни финанси, ако, примерно, курсът на българския лев не е 2 лв./евро, а повече (3 лв./евро или 4 лв./евро или нещо подобно). При отказ от паричния съвет в Аржентина, например, в началото на столетието местната валута бе девалварина три пъти!
Философията на бюджетния излишък предполага той да се консервира, а не да се изразходва. Ако правителството Станишев се поддаде на изкушението да се хареса на електората и влее средства от ФР в паричното обращение, вероятно не след дълго ще последва съдбата на своя събрат Виденов. И тогава всички ние ще сме (отново) много тъжни.
Така че търсете решение на финансовите проблеми, но не поглеждайте към ФР. Не се опитвайте да подпалите моста, по който всички ние вървим!
USD
CHF
EUR
GBP
acen1975
на 16.03.2008 в 17:46:45 #3тва е поредната статия да се замаже положението-ужким изглежда,че е на зле,ама матрьошките си вършат работата... до г-н.Гарабет Минасян: виждам,че сте съветник на президента-тва обяснява твърденията ви,защото иначе са абсудни. 1.бюджетния излишък няма нищо общо с дефицита по текущата сметка,което за теб е притеснителен,а за мен е пагубен. излишъка е в левчета,за сметка на бедните пенсионери и мед сестри и учители,на които не им вдигате заплатите, с моментната инфлация-тия и баба ги знае -данъците от ддс скачат,защото са процентни в/у скачащите стоки. защо не вдигнете заплатите спрямо реалната инфлация,да видиме ще има ли излишък? и как така излишъка в левчета помага,след като дефицита е в евро? нещо ептем за марионетки почнахте да ни взимате. 2.ако борда падне еврото щяло да е за 2-3лева......и тва е поредната простотоя.ще има девалвация,защото оствен моментния дисбаланс от борда ще влезе и психологичния ефект от недоверието в лева и бгетовците ще продават левчета и обръщат всичко във валута.... знаете ли гн. съветник на президента какво е психологически ефект и защо ще дойде? ами заради 1997,където сегашния президент,чийто задник в момента лижете,беше един от виновниците за аборигенското управление на бг.и тоталния срив на бг икономиката.спомняте ли си или паметта ви е къса,г-н.съветник на президента? и кви са тия бръщолевеници-правителството на царя направило грешка,че щяло да използва ФР за подпомагане на инвестиционната структура на бг,обаче не станало...... ами как така направило грешка,ама не направило?много хитро ги извъртате думичките... а,дааааааа. и сега дано настоящето правителство да не направи тази грешка,макар и да било много обичано......чувате ли се кви небивалици говорите???????? ебаси извъртанията,ебаси хитринките,ебаси политическата статия. г-н съветник на президента-няколко въпроса към вас: защо никъде не говорите за така наречения частен дълг от общия абсурден дълг на бг? нека вземем този на банките-2милиарда и 200милиона само за 2007 год. всички тези пари са влезли от чужбина и трябва да се връщат.в кво са инвестирани?в имоти и ипотеки?как ще се реализира печалба от тях?вечно ще се качват?и като чужденците не купуват,от къде ще влезе свежа валута за погасяването на тези дългове на банките? колегата ви орешарски купи ли си машина за печатене на евро или още се мотка? та кво ще ги правим банките?ще чакаме помощ от ЕЦБ или господ е българин? или банките пак ще фалират както при 1997?тогава пак ли бяхте съветник на Първанов?????????? мамка ви комунистическа-за пореден път съсипахте българия.за сега се вижда само на цифри-ама вие като икономист знаете,че не трябва много време тези цифри да се материализират ....... дано ви вкарат по затворите този път.жалко,че в бг няма осъден икономист или политик-такива като вас в цивилизацията биват всекидневно дефлурирани по затворите........ без уважение: от един от знаещите кво става в момента в бг
Boby1945
на 25.04.2007 в 13:01:13 #2Аферим! Отлична статия! Да се даде на всички кандидат управници, да я научат наизуст и да се препитват в неделя сутрин след църква! Ако не са схванали, бой с пръчки и без ракия на обяд в неделя!
Опитът показа, че политиците на власт, не могат да "ускорят" икономиката, като харчат чужди пари! Не ги бива! Ако ги биваше щяха да са в бизнеса!
На политиците на власт минимум средства и то само за тези работи, които се считат открай време държавни задължения (здравеопазване, сигурност, социална дейност, охрана на природата) и никакво пускане до волана и педала на "газта"! Йок!
Ако усетите че натам върви "Левовете в марки!" (в ЕВРО по новому)
rjevski
на 18.02.2007 в 11:59:08 #1Най-добрата статия която съм чел. Просто не може да се изложи по-добре с думи. Hristo, никак не мога да се съглася с казаното от теб. Първо, по отношение на "Купувайте българското" - наистина е назадничавост и неразбиране. Защо? Защото хората не купуват стоки от гледа точка на това къде е произведено, а по отношение качество и цена. Затова и ти няма да си купиш телевизор Велико Търново, а ще си купиш японски. По отношение на търговския дефицит - всичко е точно на обратно. Търговски дефицит значи, че ние сме внесли и ПЛАТИЛИ за повече стоки, отколкото сме изнесли и сме били платени. С други думи, навън е изтекла повече валута ($, Euro...) отколкото е влязла в Бг в резултат на търговия. Това формира дефицита по платежния баланс, който се покрива с резервите на БНБ. Затова ни е необходим фискален резерв, който да покрива тоя дефицит + плащанията по външния дълг. Какво ще стане, ако го няма тоя резерв? В статията си е казано предело ясно - понеже трябва да покриваме дефицита, ще трябва да напуснем системата на валутен борд и да корегираме валутния курс. Това може да доведе до фалитна много банки, защото те теглят заеми отвън (или привличат ресурси във валута) и ги раздават в левове на нашия пазар. Така че при промяна на курса те могат да се окажат с повече задължения отколкото приходи и ще фалират като по времето на Жан Виденов. Така че фискалния резерв ни е необходим, защото не знаем до колко ще се задълбочи търговския дефицит, а по отношение на размера му, би трябвало да има някакви критерии, които да определят колко олям да е. Естествено, че ако ресурсите там са прекално много, би трябвало да се използват за по-продуктивна дейност, но никой не може да каже колко е "прекалено много". И не забравяй, че в Китай валтния курс се държи умишлено нисък, за да има китайската икономика сравнително предимство и там натиска отвънка е да се оскъпи китайската валута, а при нас е да се девалюира лева.