Пет събития променили Света през 2007 г.

В световната история има някои събития, които успяват да променят Света само за една нощ, като например: падането на берлинската стена, танковете на площад Тянанмън и разбира се атентатите от 11 септември 2001 г.

През 2007 г., нямаше чак такива запомнящи се случки, за което може би трябва да сме и малко благодарни. Това е така, тъй като човешката история помни най-вече онези събития свързани с шокиращо насилие. Все пак, годината не беше лишена от напрегнати ситуации, които си заслужава да си припомним в настоящата класация на вестник Financial Times. Днес ще представим петте най-важни неща случили се за последните 12 месеца.

Януари: Дни на вълнение. В първия месец на 2007 г. беше трудно да определим, дали решението на американския президент Буш да увеличи военния контингент в Ирак, беше оправдан политически ход или просто отчаяна и малко хазартна стъпка. Най-важните въпроси обаче, още са дневен ред. Ще избухне ли гражданска война в Ирак? Какво ще се случи с политическата обстановка в страната, ако американците си тръгнат?

Поставяме темата Ирак като едно от най-важните събития на годината, напълно основателно, тъй като това е важен геополитически конфликт, засягащ много страни и интереси. В началото на годината, господин Буш пренебрегна доклада на комисията Бейкър, която беше назначена, за да предостави най-лесно разрешение на конфликта и подобаващо да изведе американската армия от Близкия Изток.

Към края на настоящата година обаче, чувствителното затишие в арабската страна и най-вече в Багдад, започна да опровергава скептиците. Днес дори кандидатите за президент на демократическата партия в САЩ, отказват да обещаят изтегляне на американските части от Ирак преди 2013 г. Януарското решение на Буш, затвърди очакванията на анализаторите, че САЩ се готвят за по-дългосрочен престой в Ирак, или поне докато не се стигне до истинско нормализиране на ситуацията там.

Февруари 2007 г., ще бъде запомнен с речта на руския президент Путин в Мюнхен. Любимецът на цяла Русия, даде ясен сигнал, че страната му приема нов и по-твърд подход във външната си политика. Той обвини открито САЩ, че използват прекалено груба сила за разрешаване на конфликтите в световен мащаб. Речта на Путин даде началото на една година, в която Русия започна да дава предложения и оценки по всички въпроси: от ракетния щит в Източна Европа, през независимостта на Косово, до ядрената политика на Иран.

Високата цена на руския газ и петрол, доведоха до небивал икономически бум в Русия, което пък се отрази силно на политическото самочувствие в Кремъл. По-силната външна политика на Путин, дойде в комплект с все по-осезаем авторитаризъм във вътрешната политика. Русия отново смята, че е световна суперсила и прави всичко възможно, за да я забележи Светът.

Август дойде с много жега, много отпуски, но и с небивала активност на финансовите пазари. Тогава Светът усети удара на кредитната криза, започнала първо в САЩ. В началото, анализатори и икономисти смятаха, че това е просто временен проблем, който бързо ще бъде разрешен от финансовата мощ на големите централни банки. Ако обаче това беше станало, днес нямаше да включваме кризата в списъка на петте най-важни събития през 2007 г.

Неистовата потребителска жажда на американците, поддържаше висок икономически растеж в света, през последните години. Кризата в ипотечния сектор (особено рисковото кредитиране), доведе до неминуем спад в активността, а от там и до по-ниска стойност на долара. Бизнес отношенията между САЩ и Китай бяха доста обтегнати, тъй като азиатската страна продължаваше да не изпълнява международните изисквания за по-бързо ревалвиране на юана. Едновременно с това, европейската икономическа система също беше подложена на натиск.

Съединените щати започнаха все по-трудно да обслужват нарастващите си военни нужди, тъй като икономическата експанзия започна да се забавя. Не трябва да забравяме, че политическите проблеми през 30-те години на миналия век, бяха повлияни именно от финансовата криза и крахът на Wall Street през 1929 г.

През месец ноември се случиха наведнъж две големи световни събития, които веднага намериха място в тазгодишната класация. Първото беше свързано с прекалено бързото издигането на китайската PetroChina до статут на компания с най-голяма пазарна капитализация в света. За съжаление, нефтената компания има фрий-флоут (свободни за търгуване акции) от едва 2.2% и капитализация от $1 000 млрд. Това направи китайският гигант, около два пъти по-скъп от американския Exxon Mobil, което със сигурност демонстрира колко силно е надут балона на китайския капиталов пазар.

Само за един месец, приказно богатата китайска компания, изгуби една трета от цената си. Е, за успокоение на акционерите, тя все още е по-скъпа от американската Exxon. Все пак, фактът че най-високо оценяваната световна компания е китайска, придава доста голяма символика за преразпределение на световните икономически сили. Най-интересното е, че PetroChina не е сама на върха, тъй като четири от десетте най-големи компании в света са китайски.

Също през ноември станахме свидетели и на мини-пакистанския преврат на Мушараф. Тук може да попитате, с какво толкова ни заинтригува Пакистан, че да го вместиме като петото най-важно събитие през годината? Много хора биха предложили, да поставим тук президентските избори във Франция, оставката на Тони Блеър във Великобритания, шокиращата загуба на референдума във Венецуела от Уго Чавес или победата на АКП в Турция. Също важни бяха и събитията около рекордно високата цена на петрола и хранителните стоки, както и сигналите за настъпващото глобално затопляне.

Все пак избрахме обявяването на извънредно положение от Мушараф в Пакистан, заради една особено важна причина. Азиатската страна е място, където се пресичат най-тежките външнополитически въпроси на САЩ, които пряко или косвено са изключително важни и за целия Свят. Америка винаги е подкрепяла открито демокрацията, борбата с тероризма и се е обявявал против безразборното разпространяване на ядрено оръжие по света. В същото време, САЩ намират свой верен съюзник в страна управлявана от военен режим, разполагаща с атомни бомби и водеща не много уверена борба със структурите на талибаните.

Решението на генерал Мушараф да задържи властта с всички възможни средства и да отстрани от пътя си съдебната система на страната, се възприе като огромен удар по авторитета на Запада, който стоеше плътно зад гърба му. Америка продължава да е с Пакистан в този изключително сложен регион на Света, тъй като всички останали алтернативи са много по-лоши.

Сега остана въпроса, дали има нещо, което да свързва гореизброените пет събития? Естествено, че има. Това е все по-силно видимото преразпределение на световните сили. Америка продължава да изсипва милиарди долари за армията си в Ирак, докато в същото време Русия използва петродоларите си, за да се настани удобно на световната политическа сцена. Китай става все по-силен фактор в международните политически и икономически отношения, а съюзникът Пакистан изглежда, че се разпада. Американската икономика, пък продължава да се задъхва. Весела Коледа и интересна Нова 2008 година.