Икономическите новини в САЩ бяха от лоши по-лоши през изминалия месец. В края на септември, данните сочеха, че американският имотен пазар е в състояние на свободно падане, при който както продажбите така и цените отбелязаха регрес. На 1 октомври, двата банкови мастодонта Citigroup и UBS, изнесоха тревожна информация за финансовите си резултати, в следствие на проблеми в ипотечните отдели.

Световните капиталови пазари обаче, не реагираха с продължителна низходяща корекция, а напротив, инвеститорите бяха обзети от алогична еуфория. В деня, в който Citigroup изнесе лошите новини за печалбите си, Wall Street беше буквално взривен от натиска на биковете, които изстреляха индустриалния индекс Dow Jones до нов рекорден връх. Страшното е, че инвеститорите прекалено бързо забравиха горещият месец август, когато кредитната система беше изцяло надупчена.

Какво е обяснението за тази апатия към проблема? Изглежда инвеститорите са обхванати от налудничавата идея, че не могат да изгубят. Има два възможни отговора. Първият е свързан с позитивната нагласа на пазара, че най-лошото от кризата вече е в историята, а вторият е убедеността на пазарните участници във всемогъщата сила на ФЕД, който посредством лихвената си политика, може да реши всякакъв проблем.

С други думи, лошите икономически новини означават, че шефът на Федералния резерв Бен Бернанке ще съкрати лихвеното ниво (пазарите тръгват нагоре), а добрите икономически новини означават, че страната се отдалечава от рецесия (пазарите пак тръгват нагоре).

Вече има и първи сигнали, които подсказват, че може би най-страшното от кредитната криза е вече в историята. С огромни мъки, банките успяха да намерят финансиране, за да подобрят ликвидността на пазара. С нормализирането на паричната система, се върна и апетитът за риск на валутните пазари. Търговците използващи „carry trade" практиките отново пазаруват с евтини японски кредити по-скъпи активи в чужда валута и печелят от лихвения диференциал.

Да се обясни защо капиталовите пазари са оцветени в ярко зелено не е чак толкова трудно. Американската икономика може и да се забавя, но останалият свят и в частност развиващите се пазари ще се постараят да „закърпят" положението. В резултат на това, корпоративните печалби ще продължат да бъдат все така силни, въпреки макроикономическите проблеми. Обезценяването на долара подпомага най-вече американските износители, които преживяват небивал възход на задграничните си продажби.

В този ред на мисли, проблемите на кредитния пазар от август, изглеждат отдавна забравени. Много инвеститори се обръщат към далечната 1998 г., когато ФЕД реши да съкрати лихвеното ниво в отговор на финансовата криза довела до фалита на един от най-големите хедж-фондове Long-Term Capital Management. Тогава пазарите се възстановиха изненадващо бързо, а „дот-ком" ерата достигна своя апогей. Този път обаче, развиващите се пазари (или дори стоковите пазари) могат да се окажат най-големите печеливши. В момента всички пари от кредитния пазар се инвестират в акции на компании.

Все пак бичите аргументи си имат и своите критици. Проблемите с жилищния пазар са далече от разрешаването си. По последни данни, продажбите на нови домове в САЩ са паднали с 21.5% само за последната година. Цените на имотите са в непрекъснато състояние на спад, а проблемите се влошават от по-високите лихвени нива по ипотечните кредити.

Всичко това може да има негативен ефект на потребителското доверие, нещо което ФЕД се опита да коригира с понижаване на лихвеното ниво миналата седмица. Обикновено, действието на централната банка отнема от 12 до 18 месеца да подейства напълно в реалната икономика. Във всеки случай обаче, лихвените нива по ипотеките са вече с по-високи нива от тези преди месец. Въпреки силните данни за новите работни места разкрити в САЩ през септември, анализатори от Goldman Sachs все още предупреждават за възможност от рецесия.

Дори аргументът, че корпоративните печалби изглеждат доста силни не изглежда напълно задоволителен за пазара. В момента американските печалби са в близост до 40-годишен връх. Щатският долар може да е добра новина за американските износители, но той почва сериозно да наврежда на европейските им партньори.

През първата половина на година, печалбата на европейските компании беше определяна от анализаторите като много добра, но в момента това вече не е вярно. Френският президент Никола Саркози вече не е единствения загрижен от прекалено скъпото евро. Валутните пазари може да се преобърнат в идните седмици, заради започваща интервенция, било то банкова или просто вербална от страна на политиците.

Капиталовите пазари като че ли успяха да превъзмогнат бързо проблемите с кредитния пазар, но сега със страшна сила надвисва въпросът, дали те ще имат сила да се справят и с назряващите фундаментални промени на валутните пазари?