Разходка из стар европейски град впечатлява. Будният ум на новия български европеец се пита: как е сътворено всичко това? Импозантни сгради, събрани в музеите съкровища, величави градостроителни идеи - човек се чувства малък, градовете за които говоря сякаш са надчовешки. Как са възникнали те и как се стигна дотам, че у нас подобни неща няма?

Задавам си от доста време този въпрос. Обсъждайки го с хора от двете страни на границата на европейското величие, стигам до тривиалните два отговора: впечатляващите постижения на човешката икономика се раждат чрез добавяне на стойност, второ - съградената стойност не бива рушена.

Добавената стойност е като речно корито за икономическата мисъл, за жалост обаче затлачено. Ще се наложи да го разчистя: добавена стойност разбирам като допълнение в постижението (performance), получаващо се чрез труда (задействане на съзидателния потенциал) на човека и човешките групи, допълнение отличаващо се с известна трайност и носещо полезност, превишаваща индивидуалните интереси.  

Тоест, за мен добавената стойност е плодът, израстващ от семето на човешките качества или на качеството да си човек, в почвата на съвместния живот на хората. Малко по малко, тухла след тухла - някой изведнъж се досети за нещо велико, то също се вгражда в сградата и човешката икономика расте.

Настоявам значението на думата икономика да се разбира. Крайно време е под икономика дори неспециалистът да може да си представи нещо по-съществено от кухи символи като стълбището пред сградата на БНБ или трагикомичните вратовръзки върху „телевизионните" икономисти. Икономика е принципът за правилно ръководене на домакинството, когато прорастващият кълн на добавената стойност не е задушаван от прекомерни грижи, нито се оставя да бъде задушен от плевели, лишен от нужната политическа съпричастност.

Считам спазването на поетия ангажимент за най-важен икономически фактор и незачитането на дадената дума за основен недъг в българската икономическа култура, водещ до обедняване на нашите земи. Говоря за плевелите в почвата на човешкото икономическо сътрудничество. Да се разрушава построеното от другите не е чуждо на поведението на българина. Това ли е отговорът на въпроса: защо ни липсват красиви и внушителни икономически постижения по примера на западните европейски страни?

Не, отговорът за обременена стопанска история и народопсихология няма да ме задоволи. Не приемам историческата предопределеност нашата земя да бъде икономически малоценна: как ще се обясни пищната материална култура, оставена тук от Древността - може ли да става дума за „природна бедност" на българина? Това не е сериозно. По-скоро има проблеми, които не са решени и които, оставайки неразрешени, връзват икономическите ни ръце. Един историк твърди: „Задоволена среда рядко ражда търговска предприемчивост". България не е задоволена среда, така че съм прав да очаквам действителен икономически бум в страната. И все пак има могъщи сили, които пречат на възраждането и които ще посоча тук - пък нека само за да изпълня задължение, без да вещая чудно подобрение.

Има сили, които пречат на икономиката на България; отново изтъквам - икономика означава пресметливо и перспективно управление на националното домакинство.

Враждебната сила се е загнездила на първо място в правораздаването. Всъщност няма първо и второ - икономическите зарази са преплетени в порочна мрежа. Но нещата тръгват от избирателния подход в прилагането на закона и ненаказуемостта на големите (икономически) престъпления.

Дали действително няма отношение към икономиката решението на Конституционния съд от 1992 година, което обяснява защо партия, създадена на етническа основа може да съществува? Избирателното тълкуване нанесе рана в духа на Върховния закон на България, в самата зора на втората българска демокрация, това ни попречи да се консолидираме като нация. Това ни подготви, как ще бъде прилаган законът през следващите години.

Порочното правосъдие у нас пречи на икономиката и нещата ще продължат да бъдат същите, докато законът не успее да се наложи със законови способи. Някои икономисти говорят за благотворно влияние на корупцията - за малките подкупи, които смазват икономическата машина да върви по-добре. Те се заблуждават. Задръстванията в трафика се дължат на кумулативното въздействие на малките транспортни нарушения. С малък подкуп ще се придвижиш малко по-напред - само за да заседнеш оконачателно, тъй като мнозина са постъпили именно като теб.

Но има нередности, които не изглеждат никак малки и въпреки това реакция спрямо тях няма. Само аматьорите се оставят да бъдат хванати от „закона" в престъпление, работи се по далеч по-фин начин.

Да поговорим за нещо по-ведро от бизнес убийствата, които в България не са вече сензационна новина. Направи ли някому впечатление, че шефът на Агенцията по приватизация  Тодор Николов реши да остави един единствен участник в по-нататъшните преговори в търга за приватизация на БМФ, макар в широката листа кандидатите да бяха приблизително двадесет? Сега АП изтъква, че е много доволна от офертата на единствения оставен - пардон, останал претендент.

Наскоро г-н Икономов от ВАС излезе с решение, че природен парк „Странджа" „няма предмет". Да разбираме ли, че такова нещо като природен парк „Странджа" не съществува, а има земя, предназначена за хотели? Между впрочем изплашеното от народното недоволство решение на парламента за запазване на парка също не бе в хармония със закона. В същата линия много ловко правителството начело с министерствата на ДПС отложи приемането на екологичната мрежа НАТУРА с година, изкарвайки при това от нея желаните за строителство терени; строителните компании и хората на процент при тях спечелиха милиони.

Ет сетера ет сетера ет сетера. „Спокойно, гос'ин съдия, има много дела и кории". Не толкова наличието на икономически престъпления тежи на новото българско общество. Икономическите грехове са неизбежни в период на първоначално натрупване на капитал. Тежи това, че престъпленията неизменно остават ненаказани. Бизнес мафията - все по-аргогантна и забележете, на почит сред масите.

Какво да кажем за купуването на гласове на изборите? От първа ръка се убедих, че такова нещо има и то е достатъчно широко разпространено. Моралът настрана, тук имаме двойно финансово престъпление: подкуп и осигуряване на властта, която ще разпределя финансовите средства в бъдеще. Изчислиха, че на последните местни избори в този бизнес са инвестирани до 100 млн. евро. Заради купуването на гласове и неудържимата корупция, някои европейски политици дори искат да спрат достъпа на България до европейските структурни фондове. Не се стигна дотам засега. Как обаче националните медии могат да съобщават за купуването на изборни гласове така „между другото"? 

Могат, и го правят - това е другата пречка пред икономическото възраждане на страната: умело използване на лостове за влияние върху човешките съзнания, известно като промиване на мозъци. За целите на правителство, за да се запази постигнатата уговорка между политически движения с противоположни идеологии но сходни разядени ценности, за целите на тъмния капитал - медиите, говоря за централни медии, излъчват манипулативни послания.

В момента централно поддържана медийна манипулация у нас има. Обзорните статии в чуждестранни медии, които разглеждат икономиката на България, отново и отново изтъкват порочността на системата, обкръжаваща правенето на бизнес у нас. Забележете, анализи - колко корумпирана е лигатурата „бизнес, право и власти" в България, могат много по-лесно да се прочетат в чуждата преса, отколкото в нашите медии. Не е за учудване, че в последния доклад за изпълнението на плановете по Лисабонската стратегия се говори на няколко места за корупцията в България, но вече без емоции - Европейската комисия изглежда започва да ни свиква.

С какво разполагаме в крайна сметка? С маса хора, работещи с ниска производителност, получаващи ниски заплати, които осигуряват на „вождовете" човешката инфраструктура. Амбициозните единици искат да излязат от тази маса и възприемат поведение според тиражирания в по-страничните, но също толкова манипулативни медии образец на лукс, простотия и ненаказани подигравки. От ниските хоризонти на масата те искат да излязат с низко поведение и съдейки по всичко така успяват. Те имат много пари и затова се дават като пример за икономически успех. Но ако повярвате на горните ми думи, икономика не са многото пари.

Как реагира на новото време правосъдната ни система? Мога да дам следното социологическо обяснение: съсловието на юристите се състои от изключително добре подготвени за реалния икономически живот хора, които на това отгоре са с отлични мисловни качества. Без юристи бизнесът не може да върви напред. Още повече, заличен от четиридесетгодишния терор на срасналата се с държавата партия, в бизнеса у нас липсва минал икономически опит и в частност търговски фамилии с култура за водене на бизнес дела. Най-подготвени за новите закони на икономиката - юристите, чувстват, че нямат над себе си коректив. Тяхната функция хипертрофира. Мощта на информираността, концентрирана в техни ръце, среща „останалите от едно време пари" и бетонира търговско-юридическото съсловие, което поставя бариери пред промяната в полза на закона и започва да се самовъзпроизвежда като елит.

Не съм съгласен в новото общество на България най-удачната употреба на ума да е находчивото мамене на закона. Не говоря за мамене на държавната администрация, тя е достатъчно разядена от проказата на: 1) корупция; 2) бюрокрация (липса на инициативност и спъване на инициативата); 3) страхливост и завист. Слава на този мъж, който пред очите ми преди месец след малко пътно нарушение отказа да даде на държавната пътна полиция потърсения подкуп и героично понесе административния акт. Добра новина има: българите имаме право на икономика и се борим за това право.