Преглед на печата за 6 април

Неочаквана визита в София на председателя на "Газпром" Алексей Милер разкри опасенията на Москва за евентуални пречки пред реализацията на петролопровода Бургас - Александруполис. На среща с министър-председателя Сергей Станишев и министъра на енергетиката Румен Овчаров Милер се е интересувал дали биха могли да възникнат процедурни проблеми пред проекта, за който преди месец руският президент Владимир Путин и българският и гръцкият премиер подписаха споразумение, съобщи пред "Дневник" източник, пожелал анонимност.

Официалното начало на проекта, за който Русия, България и Гърция преговаряха 14 години, беше съпътствано с публични опасения за възможни екологични щети при разтоварването на танкерите с петрол в Бургаския залив, за да се транспортират по тръбата до Гърция. Към момента няма изготвена оценка за въздействието на околната среда на петролопровода, тъй като все още не е учредена Международната проектна компания, която ще бъде инвеститор. В компанията Русия държи контролния дял от 51%, а България и Гърция си поделят по 24.5 на сто. Преди ден заместник-министърът на регионалното развитие Калин Рогачев заяви в интервю пред "Дневник", че ако има опасност от много големи екологични щети, проектът може и да не се реализира. Рогачев водеше от българска страна финалните експертни преговори преди подписването на споразумението.

При парафирането на документа през март в Атина руският президент Путин заяви, че проектът стриктно ще се съобрази с екологичното законодателство на България и на Гърция.

Петролопроводът беше оспорен и от опозицията за това, че ще нанесе тежки екологични и бизнес щети, като в същото време не е ясно какви ще са ползите на България от него. Единствената посочена е плащането на годишна такса за пренос на нефт в размер на 35 млн. долара. Според изчисления на експерти тази сума се равнява на средствата от бюджета, които правителството харчи на ден.

Според източник на "Дневник" на срещата си със Станишев шефът на "Газпром" е поискал и България да ускори реализацията на проекта. Очаква се до края на април споразумението да бъде внесено за ратификация в българския парламент.

Правителствената пресслужба разпространи пестеливо съобщение за няколкочасовата визита на Алексей Милер в София. Според него той е обсъдил технически въпроси, свързани с петролопровода, както и изпълнението на меморандума между "Газпром" и "Булгаргаз" от края на миналата година, с който договорът за доставка и транзит на руски природен газ бе удължен с 20 години и отпадна възможността България да получава по-евтин природен газ вместо кешово плащане за част от транзитираното през територията на страната гориво.

Неотдавна ръководството на "Булгаргаз" обяви, че вече изпълнява новия договор и купува руски природен газ по пазарни цени. В същото време през април цените за вътрешния пазар бяха намалени с 0.5%, като обяснението бяха по-евтиният петрол и евтиният долар.

Според официалното съобщение на "Газпром" след срещата Милер е обсъдил със Станишев развитието на българо-руското сътрудничество в петролната и газовата сфера. Разгледан е и въпросът за увеличение на транзита на руски природен газ през българска територия към трети страни. От няколко години руският газов монополист се опитва да придобие собственост от газопреносната мрежа на българска територия.

"Руската окупация на Европа", е коментарът на вестникът

Когато руският монополист "Газпром" отряза доставките за Украйна и Грузия през януари 2006 г., ходът на компанията беше анализиран като предупреждение за готовността на Кремъл да използва енергийните си ресурси за оказване на политически натиск върху Европа. Дванадесет месеца по-късно Русия даде допълнителни аргументи в полза на това твърдение, като затвори кранчето на нефта за Беларус за три дни, причинявайки с това прекъсвания на доставките за Западна Европа.

Въпреки тези странични ефекти почти няма видими знаци, че Европейският съюз има обща политика, с която да намали зависимостта си от руската енергия. Предложенията на Eвропейската комисия, публикувани през януари, са стъпка в правилната посока. Но те ще имат твърде малък ефект върху енергийните отношения на Русия с ЕС, защото не задължават Москва да приеме повече конкурентни и прозрачни политики за транспорта и инвестициите в енергетиката.

Напротив, европейските страни продължават да сключват двустранни договори с Русия, без изобщо да зачитат общите интереси на съюза. Западноевропейските държави, от друга страна, показват твърде малка загриженост, когато Русия упражнява натиск върху новите членове от Централна и Източна Европа, като по този начин ни кара да се замислим върху европейската солидарност в енергийните проблеми. Откакто Кремъл прекъсна енергийните доставки за балтийските страни през 1990 г. в напразен опит да осуети плановете им за независимост, тръбопроводите продължиха да се използват срещу страни като Полша, Латвия и Литва - все членове на ЕС. За тях и за новите демокрации като Украйна, Грузия и Молдова руското енергийно господство и неговите политически последици си остават сериозна заплаха.

Досега Русия само печели от европейския хаос, циментирайки дългосрочната зависимост на континента от енергията й, и най-вече от газа, като използва техниката "разделяй и владей" спрямо европейските правителства. От януари 2006 г. Русия сключва отделни договори с енергийни компании от Германия, Франция, Италия, Унгария, Сърбия, Словакия и Дания, които лесно биха могли да подкопаят европейските усилия за прокарване на допълнителни тръбопроводи от Централна Азия, с които да се заобиколи руският монопол.

Първоначално изглеждаше, че новият германски канцлер Ангела Меркел ще е много по-чувствителна към енергийната сигурност на Централна и Източна Европа. Тя обаче одобри скъпо струващия Северноевропейски газопровод под Балтийско море, договорен между нейния предшественик Герхард Шрьодер и руския президент Владимир Путин. Проектът среща силната съпротива на Полша, тъй като тръбата я заобикаля. Той освен това ще струва осем пъти повече, отколкото алтернативния проект "Ямал 2", който би минал през Полша.

Въпреки добрите намерения на Европейската комисия най-големите членове на съюза продължават да се противопоставят на обща енергийна политика. В средата на ноември м.г. външните министри в ЕС не успяха да се обединят около общ подход към руската енергия, а това стана точно по времето, когато се заговори, че Москва обмисля да създаде газов картел подобен на ОПЕК.

Именно затова политическата воля на Европейския съюз да се противопостави в близко бъдеще на нарастващата зависимост от Русия е поставена под съмнение. Всъщност само след пет или десет години Русия ще може да изпълнява своите газови договори само чрез монополизиране на износа на газ към Европа от Казахстан, Туркменистан и Узбекистан. Засега обаче ЕС предпочита да игнорира факта, че монополът на "Газпром" е чиста проба нарушение на конкуренцията и антимонополните правила от Римския договор и задълженията на Световната търговска организация.

Русия е наясно, че ограниченията на световния енергиен пазар и високите цени й дават достатъчно преимущества и тежест срещу Запада, за да запази досегашния си подход. Москва упорито отказва да позволи на западните компании същия достъп до руските ресурси, на каквито руските държавни компании се радват в момента в ЕС и в САЩ. И това ще остане така дотогава, докато Западът не съумее да изработи енергийна стратегия, която да принуди Кремъл да промени курса.

Путин отрича Русия да използва енергийните си ресурси, за да подчинява европейските правителства, спорейки, че намаляването на газовите доставки за Западна Европа през януари 2006 г., когато беше отрязано горивото за Украйна, е било резултат от украинска "кражба". По време на спора си с Беларус този януари Русия повдигна подобни обвинения за кражба от нефтопроводите, които пресичат страната. Руският президент твърди също, че субсидира цените на енергията в страните от ОНД, докато истината е, че централноазиатските републики субсидират Русия в далеч по-голяма степен.

Въпреки че Европейската комисия изглежда решена да създаде по-отворен, конкурентен енергиен пазар всяка акция срещу Русия изглежда оставена на заден план пред битките за "национален шампион" между страните членки. Русия трябва да бъде убедена, че нейните енергийни ресурси ще бъдат далеч по-ценни, ако се отворят за международни инвестиции, управляват се прозрачно и оперират в съответствие с правните и търговски правила на международната търговска система. Но това едва ли е възможно без силна и обединена европейска стратегия.

„Висш прокурор взе 1500 евро да уреди колега за шеф", отбелязва „24 часа"

Висш прокурор взел 1500 евро, за да уреди свой колегаза шеф на районната прокуратура във Варна.

Боян Тошев и Георги Манасиев са арестувани за подкуп в центъра на София вчера, обяви на извънредна пресконференция Маргарита Попова, говорител на главния прокурор Борис Велчев.

Около 15 ч при специализирана акция, ръководена от Върховната касационна прокуратура (ВКП), са били задържани двамата магистрати.

Боян Тошев е прокурор в отдел "Инспекторат" при ВКП, а Георги Манасиев работи в Районна прокуратура - Варна. Двамата са били наблюдавани със специални разузнавателни средства, когато са си предавали сума от 1500 евро, разкриха вчера запознати с акцията на Велики четвъртък.

Причина да се броят парите е обявеният на 26 февруари т. г. със заповед на Борис Велчев конкурс за шеф на районната прокуратура във Варна.

Документи за участие са подали шестима кандидати, като сред тях е бил и задържаният за подкуп Георги Манасиев. За да спечели стратегическия пост в морската столица, той предложил на софийския си колега да му съдейства, като окаже въздействие върху комисията, провеждаща конкурса.

„Двама прокурори са арестувани за търговия с влияние", четем и в „Дневник"

Обвинителят от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Боян Тошев и колегата му Георги Манасиев от Варна в четвъртък бяха арестувани. Двамата се разследват за търговия с влияние, за която ги заплашват до шест години затвор.

Манасиев, който e и.д. шеф на районната прокуратура във Варна, поискал съдействие от Тошев, за да бъде избран за неин постоянен ръководител, и предложил 1500 евро. От ВКП не пожелаха да съобщят подробности заради следствената тайна. Говорителят й Маргарита Попова прочете следното: "Манасиев е предложил, а Тошев се е съгласил да получи пари с цел да му съдейства да бъде назначен за районен прокурор на Варна." Все още се обмисля точно какви обвинения да бъдат повдигнати на двамата и дали да отговарят и за подкуп.

Главният прокурор Борис Велчев обяви конкурс за шеф на районните обвинители във Варна на 26 март. Той е само по документи и в него са се включили шестима, чиито имена също не бяха оповестени. Конкурсът вече е опорочен и ще бъде назначен нов. "Карате ме да гадая какви са взаимоотношенията между двама души, които тепърва предстои да се изясняват", беше коментарът на Велчев. Стана ясно обаче, че Тошев не е бил ангажиран пряко с конкурса, но въпросите как той е смятал да помогне на Манасиев и дали има замесени и други прокурори останаха без отговор. Според източници, цитирани от БТА, между двамата прокурори е имало и трети - бизнесмен, който е бил посредник при запознаването им. Според полицейски източници пък, преди да бъдат арестувани в четвъртък, Манасиев и Тошев са се срещали многократно и са си предавали пари.

Това не е първият път, когато Тошев се замесва в случай на търговия с влияние. Преди две години той беше предложен за наказание заради груба намеса в търговски спор. Той трябваше да бъде понижен за две години, но това не се случи, защото изтече давността за санкционирането му. Дисциплинарното дело срещу него беше прекратено през март 2006 г. Висшият съдебен съвет започна да го проверява през 2005 г., защото е ходатайствал пред съда за клиенти на негов близък адвокат. Делото, в което се намесил Тошев, е между две фирми за вземане от 1.35 млн. лв. Тогава той беше обещал да намери човек, който да въздейства на магистрати от София за налагането на обезпечение в полза на едно от дружествата. Преди това пък Тошев се опитал пак чрез същия адвокат да "реши проблема" на обвиняем от Враца. И в двата случая обаче нямаше доказателства, че прокурорът е получавал пари за "услугите".

Манасиев, който, преди да стане прокурор, е бил шеф на правната дирекция на общината във Варна, стана известен през 2003 г. Тогава той беше наръган с нож пред дома си. Две години по-късно той беше наказан с порицание, защото не е упражнил контрол над подчинена. Тогава ставаше дума за фалшиви цигари.

"Преброяване на катаджиите", коментира „Дневник"

КАТ се събуди от зимния си сън и започна великденска акция. Пътната полиция обяви, че до края на месеца ще осъществява "драстичен контрол" - ще проверява шофьорите за употреба на алкохол, слагането на колани и правоспособност. Изрично се подчертава, че "контролът ще бъде изключително засилен, на всеки нарушител ще бъдат налагани глоби и шофьорите ще бъдат проверявани за всички изисквания на закона". Акцията е обявена сега заради зачестилите тежки катастрофи и най-вече заради предстоящите празници, когато трафикът се увеличава. Съобщението съдържа признание, известно на всички - КАТ не контролира както трябва, а ползата от кампаниите му по пътищата два пъти годишно не е голяма. За такава може да се приеме например, че е лесно да се преброят колко са катаджиите в държавата.

Като данъкоплатци всички водачи и пешеходци би трябвало да настояват да получат отговор на въпроса какво работят катаджиите през останалото време и защо излизат на пътя само по Коледа и Великден, когато традиционно половин България тръгва да пътува. След съобщението за поредната кампания форумите се напълниха с коментари и отговори на този реторичен въпрос. Ето три от тях от читатели на "Дневник":

"Развалете си парите. При задаващите се мегапразници е нормално да има и мегахайка. Колеги шофьори, на нас ни остава да си носим в джобовете едно мегаколичество дребни банкноти, за да си спасим точките, защото е ясно, че ще горят пак дребните риби, а не тези, които наистина се държат като талибани на пътя!"

"След всяка "акция" катастрофите и жертвите се увеличават. Да вземат да оправят пътищата и да поотстранят трошките от движението... "

"Няколко възможни хода, които могат да подобрят нещата: 1. Камери на всички възлови точки. Правиш нарушение - получаваш известие за глоба, не плащаш в тридневен срок - глобата расте в геометрична прогресия. Ако не я платиш в тримесечен срок - отнемане на книжката за дълъг период и общественополезен труд, с който да си платиш глобата. 2. Полицаите да регулират и улесняват движението по кръстовища и други проблемни участъци, а не да се крият по сенките като хайдуци. 3. Непрекъснати проверки на персонала с "тайни клиенти". Всеки полицай, който си поиска пари, моменталически да изхвърча от системата и да носи съдебна отговорност за деянието си. 4. Постоянни действия на полицаите на пътя - да не си седят в колите, а да гледат какво става и да спират всеки нарушител - било то автомобилист, пешеходец, велосипедист и т.н."Влад

От години именно гражданите формулират основните проблеми на пътната полиция -корупция, контрол от дъжд на вятър, отвратителни пътища и безсмислени знаци - но какво мислят и казват остава без значение. Ето защо на всички е ясно, че в предстоящите събота, неделя и понеделник върху патрулиращите органи ще се изсипе "златен дъжд" от шофиращите по главните пътища, които изпреварват рисково и карат с превишена скорост. Защото всеки ден не е Великден. А и откупилите се нарушители ще си останат на пътя, което пък поддържа икономическата изгода.

Полицаите освен това имат удивителното качество да са винаги там, където не са нужни. По главните пътища всички знаят къде са им "стоянките" и набиват спирачките 1 км по-рано. Така обаче не се създават навици за безопасно каране. Те ще се формират, когато държавата и общините оправят пътищата, когато знаците адекватно отразяват опасностите и възможностите за шофьорите, а не служат за "куче-касичка", а полицаите разпределят работата си така, че реално да са в услуга на безопасността на движението.

Адът, който ще започне само след няколко часа при затворените тунели на "Хемус" например, ще продължи до вторник. Без да е оправдание, това е едно от обясненията защо правоспособни шофьори - трезви и с колани, нарушават правилата, катастрофират и нерядко загиват. Ситуацията е отчайваща, защото е така от години, а няма изгледи да се промени към по-добро. Напротив, с интензивното увеличаване на броя на колите логично става все по-зле.

Само преди два дни Сметната палата оповести, че се плащат едва 6% от наложените на пътя глоби. При тоталната липса на механизъм за събиране на парите дори добросъвестните опити да се платят се оказва подигравка с предприелите ги. Така най-тежката цена за опасното каране е отнемането на точки, но това се предотвратява с пазарно поносим подкуп (един доклад за нивото на корупцията миналата година показа, че катаджиите взимат малки суми, но редовно). За какъв "драстичен контрол" изобщо говорим?

Горчив смях предизвиква и обявеното намерение на пътната полиция да глобява пешеходци, които пресичат неправилно. В София няма булевард, камо ли малка уличка, по който пред колите да не притичват граждани от всякакъв пол и възраст. Те са точно толкова самонадеяни, колкото и недисциплинираните шофьори, защото никой никога не ги санкционира. Мнозина сигурно са свидетели как нарушителите си минават, без да им пука, на червено пред очите на полицаите и дори не се впечатляват от забранителната палка на регулировчика пред Народното събрание. Той също не им обръща никакво внимание. Подобна е ситуацията пред университета, на Орлов мост, на Петте кьошета и на още хиляда места в цялата страна. Да не говорим за продавачите на вестници и чистачите на стъкла по кръстовищата.

Нарушителите са проекция на контролиращите и това няма как да се промени. Колкото повече КАТ се дискредитира в очите на обществото, толкова по-големи безсмислици ще се приемат в Закона за движение по пътищата, а жертвите няма да намаляват. Държава, в която улиците се чистят само веднъж годишно, а данъкоплатците дават луди пари на полицията, за да им прави хайки по Великден, просто е обречена в нея да се живее зле.

"Екскурзоводите само българи", отбелязва „Стандарт"

Само българи да работят като екскурзоводи у нас обмислят експертите от Държавната агенция по туризъм и хората от бранша. Не е редно чужденци да представят нашата история, пречупена през техните интереси, обяви шефката на ведомството Анелия Крушкова. Във Франция например, дори да пътувате със свой автобус и водач, сте задължен да наемете местни такива, които да ви представят забележителностите и историята, посочи заместникът й Станислав Новаков. Същото е и в съседните ни страни, които са ни конкуренти в туризма. В Турция дори могат да арестуват чуждестранен гид, който развежда групи без местен. Въпросът ще бъде обсъден с туристическите босове по време на националното изложение "Културен туризъм" във Велико Търново от 11 до 14 април. Ако се приемат предложенията, това ще удари най-вече големите чужди туроператори като "Чедок" и "Фърст чойс".

По време на туристическото изложение в болярския град гостите ще разгледат и костюми, и оръжия от класически български филми. Вестник "Стандарт" е медиен партньор на проявата и организира дискусия на тема: "Европейските пари - фактор за развитието на туризма в регион Велико Търново". По време на борсата за първи път туристите ще могат да се повозят с асансьор до камбанарията на хълма Царевец. Съоръжението е инсталирано още по време на реставрацията на комплекса, но никога не е работило, обясни кметът.

"Руснаците ремонтират 7 бойни изтребители", съобщава „Дума"

Седем бойни изтребителя МиГ-29 на българската авиация ще бъдат ремонтирани до края на септември тази година. Всичките ремонтни дейности ще се извършат в клона на "Терем" - "Георги Бенковски" в Пловдив. Това е записано в споразумението към основния договор за ремонт на изтребителите, което подписаха вчера шефът на "Терем" Мариан Йовчев и зам.-генералният директор на РСК "МИГ" Владимир Випряшкин. Парафираният документ е в резултат на седмото заседание на съвместната българо-руска работна група във военно техническото сътрудничество. Тя се ръководи от зам.-военния министър Спас Панчев и зам.-директора на Федералната служба във военно-техническото сътрдуничество на Русия Михаил Петухов.

Основният договор между Министерството на отбраната и РСК "МИГ" беше подписан на 1 март 2006 г. Той предвижда да бъдат ремонтирани 16 самолета за сумата от 48 млн. долара. От тях 4 машини са учебно-бойни. Срокът за изпълнение на поръчката е 30 месеца. Вече е удължена летателната годност на шест от бойните изтребители. За всеки от изртребителите е изготвен индивидуален план, в който е описано коя част да остане, коя може да се ползва и за колко време ще приключи ремонта.

По време на срещата вчера руснаците са предложили на МО да поемат и ремонта и модернизацията на хеликоптерите Ми-17 и Ми-24. Само преди около месец контрактът между ведомството на Веселин Близнаков и израелската компания "Елбит систъмс" беше разтрогнат по взаимно съгласие. Първи апетит към проекта заявиха италианците от "Финкмеканика", а сега и от РСК "МИГ". За да стартира прожцедура по избор на нова компания, която да отремонтира вертолетите, военното ведомство първо трябва да обяви обществена процедура.

„С Русия ще си признаваме новите оръжейни разработки", отбелязва „Труд"

България и Русия взаимно ще пазят правата върху бъдещите си военни разработки, предвижда проект на спогодба между двете държави, която Министерският съвет одобри вчера.

Споразумението ще съдейства за развитието на дългосрочното взаимноизгодно сътрудничество между двете страни в областта на въоръженията и отбранителните технологии, обясниха от кабинета. Предвижда се спогодбата да влезе в сила от датата на подписването й за срок от 5 години. На вчерашното заседание правителството упълномощи зам.-министъра на отбраната Спас Панчев да проведе преговорите и да подпише документа от българска страна.

„Комисията по досиетата заработи" е водещото зaгаглавие на „Дума"

Комисията, която ще разсекретява документите на бившите тайни служби най-после заработи. Това стана факт, след като парламентът гласува членският й състав. Тя влезе в действие, защото и според разпоредбата по която беше създадена, трябваше вече да функционира. Новият орган е в 9-членен състав като за председател беше избран депутатът от Коалиция за България (КБ) Евтим Костадинов. Негов заместник стана Орхан Исмаилов (ДПС), а секретар е Румен Борисов (НДСВ). Останалите членове са номинираните от КБ Георги Георгиев, журналистката от в. ДУМА Татяна Кирякова и депутатът Апостол Димитров, излъченият от НДСВ Тодор Трифонов, номинираната от БНС Екатерина Бончева и Валери Кацунов, предложен от ДСБ.

Членовете на комисията са с 5-годишен мандат с право да бъдат преизбирани по още веднъж. Органът ще се отчита за дейността си пред парламента два пъти годишно - до 20 юли и до 20 декември.

ОДС и "Атака" останаха без свои представители в новия орган. Те напуснаха и залата по време на гласуването. Извън залата остана и независимият Марио Тагарински. ДСБ и БНС подкрепиха състава на комисията, в която имат по един представител.

Депутатите от ОДС няма да участват в гласуването за комисията, обяви лидерът на СДС Петър Стоянов. Той обясни, че сините не търсят политически дивиденти от позицията си, но не желаят да участват във фалшив национален консенсус, който няма да доведе до разкриване на истината. Той отново припомни, че номинираният от тях Георги Константинов е бил отхвърлен, но не заради законови основания. Според синия лидер Константинов бил единственият, който отговарял на изискванията да бъде член на органът. След отхвърлянето му обаче, сините не посочиха друг и това забави конституирането на комисията.

Подобни бяха аргументите и на зам.-шефа на "Атака" Павел Шопов. Той обясни неучастието на колегите си в гласуването, защото досиетата нямало да бъдат разкрити. Това е фарс и комисията ще бъде за скриване на досиетата, посочи Шопов от трибуната. Според него те щели да бъдат отворени, когато "Атака" дойде на власт.

Независимият Марио Тагарински пък попита по какви критерии са избрани предложените в пленарна зала 9 души измежду цели 19 кандидатури. Депутатът обяви, че няма да участва в гласуването.

Според Татяна Дончева от БСП важното е в комисията да надделеят хората, които са за отварянето на архивите, а не за затварянето им. В отговор на Тагарински депутатката обясни, че е имало 19 номинации и който не е отговорил на условията е получил право на обжалване и резултат от него.

От ДСБ пък обявиха подкрепата си за органа със свой кандидат, който е професионалист и експерт. Според Иван Костов това е гаранция, че той няма да участва в "разпределението на някаква баница". Командира обяви старта на комисията за саботиран, защото целта е била да не бъдат проверени кандидатите за евродепутати.

Междувременно избраният за председател Евтим Костадинов обяви, че първата проверка, която комисията ще направи е на кандидатите за евродепутати в партийните листи. Първото заседание на комисията е на 10 април - вторник.

"Партиен преврат в парното" e водещото заглавие на „24 часа"

Преди да навърти 3 месеца като директор на "Топлофикация" - на 88-ия ден от назначаването си, Наско Михов ще бъде скандално освободен на извънредна сесия на СОС във вторник.

По инициатива на СДС 22-ма общински съветници на София направиха вчера мълниеносна подписка за заличаване от борда на бройката на шефа на парното. СОС прави поправка в устава, която ще позволи съветът на директорите да е не с 5-има, а "до 5-има" членове.

„Нов вуз и 9 колежа искат разрешение за откриване", съобщва „Дума"

Общо 10 проекта за разкриване на нови вузове са получени в Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА), съобщи вчера нейният председател проф. Иван Панайотов. Сред тях 9 са исканията за колежи, а проектът за ново Висше училище по земеделски науки в Добрич е получил положителна оценка от НАОА. Проектът обаче няма да успее да мине през МС и да бъде открит от парламента до лятото, затова тази есен не може да има прием в Добрич, поясни министър Даниел Вълчев.

Предстои с промени в Закона за висшето образование колежите вместо Дспециалист по" да обучават за степен Дпрофесионален бакалавър по", като за това ще трябва да получат нова акредитация от НАОА. До 1 година след поправките в закона те обаче ще могат да обучават и без акредитация, каза проф. Панайотов. Според Вълчев завършилите с диплома за Дпрофесионален бакалавър по" могат да учат направо за магистър, но само в същата специалност и в магистратура, която е поне 2 години. Колежите трябва да решат дали отговарят на критериите да обучават професионални бакалаври, някои може да бъдат закрити.

След поправките в закона, които чакат първо четене в НС, всеки вуз може да приема студенти до запълване на максималния брой студенти (капацитета), определен му от НАОА. Капацитетът се определя като обща бройка и по професионални направления, и двата вида Дтаван" не може да бъдат надхвърлени. Сега някои вузове - ВтУ, Шуменският университет, Варненският свободен, НБУ и доста колежи, вече са приели студенти над капацитета си и санкцията може да е намаляване на държавната поръчка, обясни министър Вълчев. Според него следакредитационният контрол трябва да следи дали вузовете поддържат качеството, оценено при акредитиране, а не само дали изпълняват препоръките на НАОА.