САЩ спасяват "Газпром" през България?

Американският хедж фонд Elliott Investment Management води преговори за придобиване на дял в пакет от инфраструктурни активи, включително и газопровода, който пренася руски природен газ през България до Европа, пише WSJ в свой материал.

Според изданието това споразумение може да се превърне в модел за съживяване на някога могъщия руски енергиен бизнес чрез участието на американски инвеститори.

В случая фондът на милиардера Пол Сингър обмисля сделка не само за т.нар "Балкански поток" (т.е. продължението на "Турски поток" у нас), но и за мрежа от центрове за данни, трасета за обмен на информация и други инфраструктурни активи.

САЩ оставят "Турски поток" да тече поне до 20 май

Турция получи нова отсрочка за санкциите, Унгария също ще иска

Хедж фондът, ръководен от милиардера Пол Сингър, обмисля придобиването на дял в българското продължение на газопровода "Турски поток", заедно с достъп до мрежа от центрове за данни, кабели за данни и други инфраструктурни активи, според запознати с въпроса източници.

Elliott наскоро е подписал споразумение за поверителност с българския държавен газопреносен оператор "Булгартрансгаз", съобщават източниците на WSJ. Това е станало след среща в София през миналия месец, в която са участвали представители на фонда и високопоставени български правителствени служители. Освен инвестиция в инфраструктурната мрежа на "Булгартрансгаз", Elliott обмислят и сделка за рефинансиране на дълга на компанията.

Преговорите са в началната си фаза, без гаранция за финализиране на сделката. Потенциалният размер на инвестицията не е ясен.

Голямата картина

Газопроводът "Турски поток" е последният действащ газов коридор на Русия към Европа, след като по-големите ѝ връзки бяха прекъснати или затворени след нахлуването в Украйна. "Турски поток" пресича Черно море до Турция, а след България по веригата са държави като Сърбия, Унгария и Словакия, чиито управляващи са близки до Москва.

Инвестицията на американски фонд в тръбопровод, пренасящ руски газ идва в момент, в който европейските лидери търсят начин да се освободят от контролираните от Москва енергийни доставки. По-рано този месец Европейската комисия представи стратегия за прекратяване на вноса на руски газ от ЕС до 2027 г.

ЕС планира напълно да се откаже от руския газ до 2027 година

През юни ЕК може да предложи забрана за сключване на нови сделки с Русия

Даже и сегашната ситуация е тежка за "Газпром", която се налага да се преориентира към нови пазари, но при значително по-различни цени от тези, които получаваше преди 2022 г. от Европа. Така руският газов монополист инкасира 12,9 млрд. долара загуба през 2024 г. Пълна забрана за достъп до Стария континент би поставила под въпрос оцеляването на компанията, която е критично важна за цялата руска икономика.

Тук идва и ролята на Вашингтон.

През последните месеци администрацията на Тръмп постави икономическите сделки в центъра на своите предложения към Москва относно мира в Украйна, което повдигна възможността Русия да възстанови енергийната си мрежа на Запад с американска подкрепа. Това сериозно ще затрудни налагането на санкции от страна на Брюксел.

Руският президент Владимир Путин заяви през март, че ако САЩ и Русия постигнат споразумение за енергетиката, Европа ще получи евтин руски газ. "Северен поток" - система от газопроводи, свързваща Русия и Германия, която беше саботирана през 2022 г., представлява особен интерес за Москва, посочва WSJ. Руският външен министър Сергей Лавров заяви по-рано тази година, че Вашингтон и Москва обсъждат възстановяването му.

Тук не е случайна появата на Пол Сингър. Той е изявен поддръжник на кандидатите от Републиканската партия и е дарил общо 7,5 милиона долара на политическите комитети Make America Great Again и Preserve America, свързани с преизбирането на Тръмп. Бизнесменът се смята за член на най-близкия му кръг.

Фондът пък е един от най-влиятелните на Уолстрийт, като управлява активи за повече от 70 милиарда долара.

"Високопоставени представители в балканската страна с 6,5 милиона жители се надяват, че инвестиция от голям американски фонд би подобрила позицията им пред администрацията на Тръмп. Те смятат също, че участието на американски фонд би защитило тръбопровода от бъдещи санкции, насочени срещу руската енергетика, и би могло да помогне за плановете за разширяване", цитира източниците си WSJ.

Има и определена икономическа логика в подобна инвестиция. България получава около 350 млн. долара годишно за транзита на синьото гориво, а доставките нарастват заради спирането на алтернативните тръбопроводи - някои от тях може и да не заработят скоро.