Ирландия изнемогва, финансовият чадър е неизбежен. Това обаче не означава, че кризата е отминала. Точно обратното - тя тепърва започва. И вече не е само икономическа, а и политическа. За което е виновен премиерът...

Правителствената коалиция не разполага с мнозинство. А и вече отдавна не среща подкрепа от народа. Доминиращата от десетилетия в Ирландия консервативно-либерална управляваща партия достигна дъното. При това не едва след като преди две години и половина Брайън Кауън пое поста на партиен и правителствен ръководител от предшественика си - без да се провеждат парламентарни избори. Залезът започна още по времето на популярния Бърти Ахърн, спечелил три поредни вота, но принуден да се оттегли заради обвинения в корупция.

Несръчен, некомпетентен, непопулярен

На Брайън Кауън така и не се удаде да стъпи в обувките на предшественика си. Той е непопулярен, несръчен, но преди всичко е сред отговорните за икономическите проблеми лица. Като бивш финансов министър той пропусна възможността да удари банките през пръстите и да се намеси срещу все повече авантюристичното раздаване на кредити за частни и корпоративни недвижими имоти. След като сапуненият мехур се спука, Кауън твърде бързо прояви готовност да осигури държавни гаранции за всички банкови задължения. Той е отговорен за бюджетния дефицит от цели 32%. Как би могъл точно този премиер, вкарал страната в кризата, сега да я изведе от нея?

Най-позорната кулминация на управленческите умения на Кауън Ирландия преживя миналата седмица. Докато цял свят говореше за ирландските финанси и необходимостта от спасителни действия, Кауън не искаше да чуе нищо по въпроса, отричаше, отхвърляше, за да признае накрая малодушно, че е подал съответното заявление. Това не само изглеждаше глупаво и некомпетентно, а и беше такова. Позор, от който политикът вече не може да се отърси.

След мнозинството сред избирателите се топи и парламентарното. Зелените оповестиха вече, че напускат коалицията и са за предсрочни избори. Не веднага, а едва в края на януари. Те претендират за водеща роля в държавата и биха искали още преди парламентарния вот да организират помощта от ЕС и да приемат бюджета за 2011 година.

Време за губене няма!

Дали ще се стигне дотам е съмнително. В четвъртък управляващите партии ще изгубят частичните избори в Донегал. Тогава мнозинството им в Долната камара ще се стопи до три мандата. Но двамата независими депутати, които досега осигуряваха правителственото мнозинство, са разколебани. А лейбъристката опозиция иска незабавното разпускане на парламента и предсрочни избори, колкото е възможно по-бързо.

Тя е права. Защо сегашната управляваща коалиция да оставя на приемниците си подобно негативно наследство, включващо между другото бюджет с 6 милиарда дългове, намаляване на помощите за безработни, на минималните възнаграждения и на детските надбавки? Сурови мерки от този вид трябва да бъдат решавани от бъдещото правителство, получило мандат за целта и ползващо се с доверието на народа. Само че нещата трябва да се случват бързо.