По данни на Националния статистически институт към края на 2003 г. получените приходи от строителни и монтажни работи на строителните фирми у нас възлизат на 3501млн.лв, от които 95% са от частния сектор. За ново строителство и подобрения тези приходи са в размер на 73.4%, а за поддържане и текущ ремонт са съответно 26.6 на сто. За посочения период реализираните приходи от жилищно строителство (от ново строителство и подобрения и поддържане и текущ ремонт) са 17.7%, а от нежилищно строителство са общо 82.3 на сто. Общо в отрасъла са заети приблизително 4% от трудоспособното население, което създава около 8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Безспорно през последните няколко години строителството се развива с бурни темпове, като увеличава своето място и роля в националната икономика.

За по-нататъшното устойчиво развитие и гарантиран прогрес на този специфичен отрасъл в условията на Европейския съюз е необходимо значително увеличаване на инвестициите в него и подпомагане развитието на науката.Тези два фактора изпъкват като приоритетни стратегически задачи.

Тяхното своевременнно решаване зависи в голяма степен от общата икономическа политика на страната и от възможността за максимално ефективно използване на фондовете на ЕС. В първия случай, следва да се отчете заложеният в макрорамката на бюджета през 2006 г. 5.5 % номинален ръст на БВП и предвиждането за по-ниска инфлация с 0.2 пункта, както и очакването за балансиран бюджет. Във втория случай, следва да се съблюдава приетата бюджетна рамка на ЕС за периода 2007-2013 г., в която се предвижда България да получи над 11 млрд. евро. Приблизително половината от тях ще се получат от кохезионния и структурните фондове. Така например, само за стартирането на програма ИСПА, която е инструмент за структурни политики за присъединяването, у нас се покриват от 75 % до 85 % от стойността на даден проект. Останалата част ще се финансира от националните бенефициенти, като :железопътната компания; пристанищни и летищни власти, общински или държавни фирми. Тяхното участие е свързано със строителството на ново летище в София, на ново пристанище в Бургас, на автомагистрала "Хемус" и "Люлин", на Дунав мост 2, на гранично-пропускателни пунктове, на АЕЦ "Белене" и много други.

Само за развитие на транспорта и за опазване на околната среда по програма ИСПА от ЕС на България се отпускат безвъзмездно около 120 млн. евро всяка година. Отпускането на такива помощи е залегнало като особено важно условие в икономическата политика на страните от Евросъюза. Доказателство за това е фактът, че те отделят ежегодно около 30 млрд. евро за подпомагане на развиващите се държави. Високо развитите в икономическо отношение страни, като Холандия, Дания и Люксембург заделят 0.7 % от своя БВП и го предоставят като държавна помощ на икономически изостаналите страни. Освен това, конкретно в областта на строителството ЕС предвижда специална "Регулативна рамка", която трябва да се спазва от страните-членки. В тази рамка са посочени основните правни изисквания в областта на строителството. Тези изисквания не са пълни, тъй като отразяват само строителната дейност, дизайна и използването на строителните материали. Отговорността и компетентността са поставени пред националните органи.

По тази именно причина възможната дерегулация на строителството не може понастоящем да се осъществи на равнището на ЕС, а се осъществява на национално (местно) равнище. Ето защо, при изпълнението на т.н. "Директива за обществени поръчки и за строителни материали", процесът на хармонизиране в ЕС се развива с много бавна скорост, тъй като националните правни системи продължават да поставят множество бариери пред изграждането на общ строителен пазар. При разглеждане на въздействието на "Директивата за строителни продукти" само върху рентабилността и конкурентоспособността , се установява , че нейното прилагане зависи от приемането на хармонизирани европейски стандарти и други детайлни технически спецификации за всички видове строителни продукти.

Друга важна пречка за функционирането на вътрешен европейски строителен пазар е отсъствието на единен подход в съюза по въпроса за гаранциите и отговорността в областта на строителството. Въпреки това, в двете комюникета на Европейската комисия (Доклад за директивата за строителни продукти и Доклад за опростяване на законодателството във вътрешния пазар от 1996 г.), се разглеждат начините за постигане на по-голяма ефективност при изграждането на европейски вътрешен пазар за строителни продукти. Тези постановки продължават да се разискват и в "План за действие за завършване изграждането на единен европейски пазар". При практическото прилагане на Директивата, с цел постигане на хармонизация, Европейската комисия следи за изпълнението на дейностите по квалификацията на персонала и регистрацията на строителните фирми, с оглед постигане на по-голяма прозрачност и равмнопоставеност между тях. И у нас този въпрос е на дневен ред за разрешаване и привеждане в изпълнение.

Така поставената до тук проблематика изисква конкретно решаване и на главния въпрос за развитие на българското строителството в рамките на Евросъюза. Този модел, освен с финансовата рамка за периода 2007-2013 г., трябва да е в съответствие и с една модерна строителна политика, в резултат на която отрасълът да продължава да се развива динамично и устойчиво. Важно условие за това е осигуряването на икономически ръст над средния за Европа; наличието на достатъчно чужди и вътрешни инвестиции; добър бизнес климат и т.н. В тази връзка , следва да се обърне специално внимание на глава 16 от Договора за присъединяване, където се третират проблемите на малките и средни фирми, особено в строителния бизнес. Защото те могат да служат за динамизиране на националната икономика, за създаване на трансфер на иновации, за решаване на проблемите на заетостта, за подпомагане на регионалното развитие.Това се обуславя още и от важните предимства на малките и средни фирми пред големите - бързина, гъвкавост, ефективност на комуникациите, мотивираност на персонала, повишаване на конкурентоспособността, въвеждане на нови технологични решения.

Най-важният въпрос в това отношение е подпомагането на малките и средни фирми от строителния бизнес при евроипеизирането и интегрирането на техните стратегии за управление и развитие. А гака също за създаване на възможности за коопериране, за получаване на по-конкретна и по-качествена информация, за улесняване достъпа до иновациите и научно-изследователската дейност, за подобряване и при необходимост изменяне на подходите и методите на политиката във всяка отделна малка и средна фирма.

Доказано е, че малките и средни фирми имат първостепенно значение за регионалното развитие. С тяхна помощ се създават и формират региони с особено гъвкава специализация, която се характеризира със строително производство на малки серии, еднотипни и оргинални строежи, високо качество и приспособяване към непрекъснато нарастващите потребителски изисквания. У нас това е постигнато главно в националните и международните курорти, особено по Черноморието и ски центровете , където е концентрирано новото строителство на хотели, вили и луксозни апартаментни комплекси.

С особена острота стои въпросът за финансирането и кредитирането на фирмите. Той трябва да се разглежда като елемент на единната държавна политика, която да е диференцирана на национално и регионално ниво и да се открои конкретната финансова подкрепа на държавата към малките и средни фирми. Необходимо е създаването на систематизирана актуална информация, чрез която да се премахне ограничението за участие на малките и средни фирми в различните програми с цел увеличаване на тяхната ефективна дейност. Така например, от отпуснатите 12 млн. евро по програма ФАР за възстановяване на щетите от масираните наводнения през 2005 г., 9 млн. евро ще бъдат разпределени между общините съобразно пораженията на диги, мостове, училища и т.н. В тази връзка следва да се търси изход за онези малки общини у нас, които са със стагнираща икономика и имат малък административен и стопански опит да могат да кандидатстват за субсидии от структурните фондове на ЕС. Съществуват още редица бариери пред възможността за участие на фирми от малкия и средния бизнес в търговете, което е сериозна пречка за тяхното оцеляване и по-нататъшно развитие.

Интегрирането на страната към ЕС ще присъедини българските фирми от строителния бизнес към 500 милионния европейски вътрешен пазар. Но също така, българските потребители ще могат свободно да избират висококачествена строителна продукция, за която са спазени европейските стандарти за безопастност, сигурност и комфорт.