Няма такова нещо като приятен брокер на петрол. Или поне така би следвало да си мисли кралят на Саудитска Арабия Абдула - пише във вторник The Economist. В момента, в който той обеща да достави на пазара повече петрол, за да понижи цените, цената на петрола започна да се покачва и вчера достигна  $138 за барел.

Причините за недоверието на пазара са основно две: първо обещаното от Саудитска Арабия увеличаване на добива е малко. 200 хиляди барела съставляват не повече от 0.2% от световното търсене от 87 млн. барела дневно. Второ, и по-негативно, шейховете говорят за увеличаването на добива от няколко седмици, така че брокерите са отработили новините, настроили са се към бъдещите по-големи количества и искат повече.

Дори производството на Саудитска Арабия да се увеличи, добивът на петрол в Нигерия спада. Заради атаки в делтата на река Нигер над тръбопровода на Chevron и платформа на Royal Dutch Shell, двете фирми спряха производството. Бяха загубени 300,000 барела петрол дневно, повече от жеста на Саудитска Арабия.

Точно това са новините, които безпокоят петролните брокери. Търсенето на петрол през последните години се увеличава по-бързо от предлагането, така че няма много свободни мощности. Дори малко намаляване на предлагането може да доведе до голям скок на цените. Пазарите виждат възможни сривове в доставките отвсякъде: политическите напрежения около Иран или ураганния сезон в Мексиканския залив ...

На теория светът все още има резервен капацитет в Саудитска Арабия. Добивът на кралството ще достигне 9.7 млн. барела дневно след последното обещано увеличение, претендира се, че има капацитет за 11 млн. барела дневно и се предполага, че капацитетът допълнително ще бъде разширяван. Ако крал Абдула действително поиска да смъкне пазара на петрол, той би могъл да го направи, като обяви увеличаване на производството с няколко милиона барела петрол - заявява The Economist.

Не е ясно защо Саудитска Арабия се въздържа да направи така. Може би страната не съчувства толкова искрено на притиснатите от цените потребителите, както крал Абдула демонстрира? Може би все още са живи спомените за края на 1990те, когато цените на петрола паднаха, приходите на правителството се свиха, икономиката стагнира, безработните младежи станаха непокорни и анализаторите започнаха да се чудят дали пък дните на монархията не са преброени. Или пък може би има проблеми да се увеличат добивите заради намаляването на залежите в най-голямото петролно поле в света, Гхавар.

Независимо каква е причината, политици като британския премиер Гордън Браун, които се надяваха на по-сериозен жест от производителите на петрол, трябва да погледнат другаде, ако искат да намалят цената на петрола. Те се озъртат на всички посоки. Италия въведе данък „Робин Худ" върху петролните компании, за да помогне на бедните да се справят с високите цени на енергията. Барак Обама иска да направи нещо подобно и в Америка.

Джон МакКейн, конкурентът на Обама за президентския пост, пък иска да отмени сравнително малкия данък върху петрола в Америка, за да осигури по-ниски цени на ядосаните шофьори. Джордж Буш иска да надупчи Аляска и крайбрежните води, които в момента са недостъпни за петролните компании от екологични съображения. Конгресът предпочита да се пребори със спекулациите на петролните пазари.

Нищо от изброените планове няма да се отрази особено силно в краткосрочен период. Повечето от горните неща ще строят повече зло, отколкото ще решат проблеми. Политиците и шофьорите по-скоро трябва да почакат, докато високите цени не намалят търсенето и стимулират свръх предлагане.

Някои знаци на надежда има: търсенето в богатите страни спада, както и в някои развиващи се държави като Китай и Близкия изток. Няколко правителства намалиха субсидиите върху горивото през последните седмици, нещо което също ще свие търсенето. Вносът на Китай също ще спадне, след като рафинериите започнат да реализират на вътрешния пазар специалните резерви, натрупани за Олимпиадата в Пекин.

От страна на предлагането нещата са много по-обезкуражаващи, което демонстрира и Нигерия. Има знаци, че се създават повече резерви от гъст петрол (който се рафинира по-трудно и е по-непечеливш). Но на първо място светът се нуждае от повече рафинерии - заявява британското списание The Economist. Повече рафинерии, и то такива, които няма да се развалят за една нощ. Само че политиците няма да искат да кажат пред избирателите, че са необходими продължителни и мъчителни усилия, вместо че крал Абдула е отказал да помогне.