Сред първите, които подписаха 194 договора от Програмата за развитие на селските райони с Държавен фонд „Земеделие" в началото на септември, е и Тодор Велев от Стара Загора. Предприемчивият зааралия планира да купи два модерни трактора, снабдени с прикачен инвентар, на стойност 1,2 млн. лв. с ДДС.

„Очаквам да получа към 490 000 лв. субсидия за модернизиране на стопаството, защото вече обработвам около 12 хил. дка земя. Отглеждам пивоварен ечемик, хлебна пшеница, царевица и слънчоглед. Тази беше четвъртата жътва откакто се върнах от Америка", сподели той пред „Икономически живот" минути преди да получи официалното одобрение на проекта си.

Загърбил успешна кариера на строителен предприемач в Ню Йорк, за да се насочи към земеделие в родния си край. Сега жъне нивите край старозагорското село Цалапица. Купил е около 400 дка, а останалите наема като арендатор от собствениците им. Казва, че е „заровил в земята между 500-600 хил. долара - всичко, което спестил в САЩ".

Още с идването си в България купува земеделска техника и е много доволен от ефективността на машините, произведени в Украйна. Започнал с обработването на близо 10 хил. дка около Стара Загора - в с. Борово, гара Михайлово и Воденичарово. От тази година ще добави още 2 хил. дка в землището на съседното с. Ловец и така ще събере масивите на близо13 200 дка.

На гурбет
До преди четири години Тодор Велев не е помислял да се занимава със земеделие, въпреки че има сериозен стаж в семейния цветарски бизнес. Завършил е техникум по туризъм и станал готвач, но тичал след работа да продава цветя на старозагорския пазар. В първите години на икономически промени в България се чудел как човек може да има пари, а да не кара автомобила си заради безкрайните опашки пред бензиностанциите.

Тогава решили с брат си да поемат към Холандия. Малко се задържали в страната на лалетата. Братът останал в Европа и 7 години работил като инженер във Франция, но се преселил в САЩ, където живее от 12 години. Тодор Велев не остава зад Океана и се връща в родината. И двама са ергени - от странстване по чужбина и правене на пари „не успяхме да направим нещо по-ценно".

В Америка Велев доста се лутал в търсене на Златния телец. Започнал като хамалин в строителна фирма в Чикаго. По-късно сънародници му помогнали да се глави за майстор на пици. „Тогава всички българи в Америка говореха само за Аляска и колко много може да се спечели там", спомня си старозагорецът. Тръгва на автостоп към обвитата в мистерия земя на златотърсачи и успява да измине 1800 км за три месеца. Захваща се с всякаква работа - от общ работник на риболовен кораб до помощник готвач в гръцки ресторант.

Претърпява корабокрушение в Берингово море и катастрофа в любовта, но успява да пътува и работи, в резултат на което спестява за година $12 000. Натрупал пари и опит, решава да започне строителен бизнес в Ню Йорк. И без това ресторантьорството не му било по душата.

„За да отвориш заведение се искат много инвестиции, но винаги трябва да работиш и в почивните дни. За разлика от тук в неделя вечер там ресторантите са празни, защото хората се готвят за работната седмица", разказва Тодор Велев. За 2-3 години успял да направи собствена фирма за строителство и ремонти, но атентатите на 11 септември 2001 година го върнали в родината.

Български парадокси
Тази година реколтата беше доста по-добра от миналата и от нивите Тодор Велев е получил средно по 410-415 кг жито, срещу 290 кг от дка през 2007-ма, но няма по-големи печалби. Парадоксът обяснява с това, че изкупните цени на зърното са много по-ниски, цените за торове и препарати са скочили с повече от 100%. Чуди се защо толкова много се говори за поскъпването на газа и се предрича едва ли не фалит на торовите заводи, като те отдавна са взели мерки.

Застрашени според него са средните и дребните производители, а не монополите, които диктуват икономиката на България.

Признава, че никой не го е притискал да продава произведеното зърно на дадена цена и да го рекетира, както става при изкупуването на череши и грозде, но пък монополисти в мелничарския и хлебарския бранш непрекъснато свалят цените с твърдението, че качеството на зърното е лошо.

Много се ядосва, когато фирми се опитват да монополизират пазара и дава пример с родителите си. Те отглеждат 5 дка с рози в Калофер, но 2 фирми изкупуват всяка година продукцията им и монополно определят ниски изкупни цени. „Тази година с гроздето е същото - започнаха да го изкупуват за 90 ст. на кг, после на 85 ст., а сега е на 50 стотинки", казва Тодор Велев.

Въпреки това няма да се откаже от земеделие. Дори ще направи следваща стъпка като подготви проект за закупуване на поне 100 елитни крави. Ще ползва възможности за финансиране от Програмата за развитие на селските райони и се надява на субсидии за отглеждане на местни породи животни.

Съветва и другите земеделци да помислят за постоянни доходи, а не както е при зърнопроизводството - инвестираш цяла година, а пари получаваш само веднъж - с прибирането на реколтата. Не съжалява, че се е захванал с този бизнес, който не се ръководи от градския офис, а „като риташ буци по полето".

Наред с негодуванието си от поскъпването на торове и гориво, от разликата в субсидирането на различните държави в Европейския съюз (поне да ни помагат като в Полша), той е недоволен и от хората, които са се отучили да работят и не поемат никаква отговорност. При него работят 8 души, но изпитва остра нужда от механизатори. Още по-страшно е с неквалифицираната работна ръка, за която трудно се намира стимул да се труди дори при добро заплащане.