"По всичко личи, че крайната оценка за България ще бъде положителна относно това дали е готова да се присъедини към еврозоната в началото на следващата година".

Това се казва в най-новия Макроикономически бюлетин на една от най-големите банки у нас - Банка ДСК. Според него, българската икономика навлиза в 2025 г. със стабилен темп на растеж, но под натиска на няколко ключови предизвикателства, които ще определят посоката ѝ в близките години - страната е на финалната права за присъединяване към еврозоната, докато същевременно се изправя пред рискове, свързани с инфлацията, бюджетния дефицит и недостига на работна ръка.

Растеж - стабилен

През изминалата година българската икономика демонстрира солиден растеж, с брутен вътрешен продукт, нараснал с 2.8% - един от най-високите темпове в Европейския съюз. Прогнозите за 2025 г. остават в същите граници, като страната продължава да скъсява дистанцията с еврозоната. Основен двигател остава частното потребление, подкрепено от нарастващи доходи и стабилен трудов пазар, докато инвестициите се възстановяват след предишни спадове, въпреки глобалната несигурност и трудностите в международната търговия.

На този фон, темата за присъединяването към еврозоната доминира икономическия дневен ред. Очаква се в средата на годината Европейската комисия да даде окончателната си оценка дали България изпълнява условията за членство в единната валута от 2026 г. Частният сектор е готов, а държавната администрация също демонстрира напредък. Основното препятствие обаче остава бюджетният дефицит, който трябва да бъде удържан под 3% от БВП - ключово изискване по Маастрихтските критерии. Приходната част на бюджета изостава от планираното, което налага правителството да свива капиталовите разходи, за да запази фискалния баланс в допустимите граници.

Същевременно инфлацията, макар и овладяна в сравнение с предходните години, отново създава притеснения. През март 2025 г. годишната инфлация достига 4%, като зад нейния ръст стоят редица фактори - покачване на административно регулираните цени на електроенергия, вода и хляб, както и негативното влияние на климатичните промени върху земеделието. Експертите предупреждават, че с въвеждането на еврото е възможно спекулативно поведение на пазарите да тласне цените още по-нагоре. В резултат на това прогнозите за инфлацията през следващите години са ревизирани нагоре, като средногодишната инфлация за 2025 г. се очаква да бъде около 3.4%.

Икономиката остава стабилна и по линия на пазара на труда. Безработицата се задържа на исторически ниски нива - около 4%, а коефициентът на заетост при възрастовата група 20-64 години достига 76.8%. В същото време заплатите продължават да растат динамично. Номиналният ръст на възнагражденията за 2025 г. се очаква да бъде около 12%, а реалният - над 8%, въпреки инфлационния натиск. Демографската ситуация обаче остава неблагоприятна, като намаляващото население, предимно застаряващо, е частично компенсирано от имиграция. През последните години България приема имигранти основно от Турция, Украйна и Русия, което смекчава негативните демографски тенденции, но не ги преодолява напълно.

Банков сектор - в очакване на еврото

На този фон банковият сектор показва устойчивост и готовност за предстоящия преход към еврото. Стабилно капитализиран и ликвиден, той поддържа висока кредитна активност, като кредитирането на домакинствата расте с над 10% годишно, а това на бизнеса с около 8%. Очаква се приемането на еврото да освободи допълнителна ликвидност, тъй като минималните задължителни резерви на банките ще бъдат намалени от 12% на 1%, което ще подпомогне кредитирането и ще засили ролята на банките като двигател на растежа.

Макар българската икономика да се развива в относително стабилна посока, лятото на 2025 г. ще бъде ключов момент, който ще определи дали страната ще направи решителната крачка към еврозоната. Предизвикателствата не са малко, но усилията на правителството, бизнес сектора и финансовите институции могат да се окажат достатъчни, за да премине България в следващия етап на своето икономическо развитие.