• В резултат на двойния натиск наложен от пандемията и войната се появи нова вълна от протекционизъм с видни признаци тази година;
  • "Новата окопна война", състезанието между западните страни, новата среда на високи лихвени проценти и екологичната криза са ключови за очаквания спад в международната търговия;
  • Ниършорингът и приоритетното преодоляване на кризата с покупателната способност на Запад ще имат основна роля в ограничаването на тенденцията към деглобализация през следващите две години.

Признаците за завръщане на протекционизма са видни. Наложеният от САЩ Закон за намаляване на инфлацията в началото на тази година сложи край на десетилетията на международен консенсус относно свободната търговия. Месец по-късно, Европейският съюз стартира своя инвестиционен план за зелена сделка (Green Deal Investment Plan).

Основният въпрос е дали драстичният спад в международната търговия е неизбежен в този контекст. Според анализ на iBanFirst четири основни фактора ще окажат своето отрицателно влияние тази година, но настоящата икономическа среда ще успее да задържи тенденцията към "деглобализацията" на търговията под контрол.

Очакванията са за контролиран спад последван от застой през следващите две години след рекордната 2022 г., когато международната търговия със стоки достигна 32 трлн. долара.

Според доклад на Международния валутен фонд, публикуван преди Икономическия форум в Давос, през 2022 г. броят на "бариерите" е надхвърлил историческия си връх: 2500 ограничителни мерки са идентифицирани през 2022 г., в сравнение с по-малко от 500 през 2009 г. след финансовата криза. През 2022 г. най-протекционистично настроените държави в света са Русия, Бразилия, Китай и Индия, всички с режими, съчетаващи нелиберализъм и протекционизъм. В действителност обаче живеем в свят, в който всички държави прилагат "протекции" за различни стоки или сектори.

Тази нова вълна на протекционизъм се проявява в по-сложен контекст, който е породен в резултат от няколко геополитически, икономически и здравни проблеми. Глобализацията в днешно време изглежда показва своите граници и вниманието е насочено към възстановяване на националния суверенитет в няколко стратегически сектора, от храни до полупроводници, преместване на производството и скъсяване на веригите за доставки. По-конкретно, необходимостта от "къси вериги" във всички области: стратегическа и икономическа форма на протекционизъм вместо чисто търговска в допълнение на тенденцията към "friend-shoring" в САЩ.

Четири основни фактора, които ще окажат отрицателно влияние на международната търговия през тази година, са посочени в анализа на iBanFirst:

  • "Новата окопна война" в Украйна, която се превърна в част от един дългосрочен цикъл

Наред с прекъсванията в световния транспорт, ембаргото, предизвикано от конфликта, засяга най-вече енергийния сектор. Предизвикателство е и попълването на доставките за следващата зима, като международната агенция по енергетика не крие риска от възможността за недостиг на газ в Европа през зимата на 2023 -2024 г.

  • Западните държави, които се впуснаха в надпревара за стратегическа автономия

Пандемията от Ковид-19 и последвалата криза, както и възникналият конфликт в Русия накараха държавите с големи икономики като Европа, Китай и САЩ да преосмислят своята стратегическа автономност в ключови сектори. Приетият от САЩ Закон за намаляване на инфлацията и инвестиционният план за зелена сделка на ЕС са само видимите части на новия символ за автономност насочен към ограничаване на външната зависимост.

  • Финанси и пазари, където високите лихвени проценти са новото нормално явление

От гледна точка на финансовите пазари, високите лихвени проценти с начало начало наложено от Фед през м. март 2022 г. и от ЕЦБ през м. юли бяха краят на ерата на свободните пари за неясен период от време. Според iBanFirst това лято лихвените проценти ще продължат да се повишават значително, като спадове са възможни най-рано през ноември 2023 г или дори 2024 г.

  • Предизвикателства пред околната среда, където се поражда синергия между гражданите и регулациите

Правителствата започват да осъзнават проблема с изменението на климата, който предизвика силна вълна на мобилизация сред гражданите. Основните мерки включват постепенното премахване на двигателите с вътрешно горене до 2035 г. в Европа като част от целта на Европа да постигне въглеродна неутралност до 2050 г. Европа, ангажимент споделен от САЩ.

Въпреки това, тези структурни фактори се сблъскват с "проглобализационна" икономическа среда. Според анализа на iBanFirst, основните икономически фактори, които ще ограничат тенденцията към деглобализация на търговията са два.

  • Преориентиране на производството вместо икономическа самоизолация: фокусът изглежда е върху съкращението на веригата за доставки, а не върху преместването.

Склонността на западните държави към преместване след пандемията от Ковид-19 понякога се усложнява от високите разходи. Все по-често започва да се практикува и така наречения "nearshoring". 80% от американските компании планират да скъсят веригите за доставки в бъдеще, по данни на Bloomberg, докато 60% от европейските компании имат желанието да преместят производството си в родната си държава или в съседна до 2025 г., според доклад на Consultancy.eu. Централна и Източна Европа се смята за един от най-търсените региони, поради по-ниските разходи за труд в сравнение с тези на западните страни, а и поради географската си близост.

  • Инфлацията и намаляването на покупателната способност са основният проблем

През м. март тази година данните за инфлацията показват усилията, които държавите полагат, за да я сведат до целевото равнище от 2% въпреки повишаването на лихвените проценти - спрямо прогнозната стойност от 6,9% в еврозоната и около 5% в САЩ. Кризата относно покупателната способност, която има отражение върху всяка една от западните държави ги принуждава да насочат усилията си върху стимулирането на вътрешното потребление за сметка на бъдещите инвестиции и намаляването на дълга. Цялата верига на доставки, независимо от сектора участва в надпревара, за да намери възможно най-евтините решения и да запази конкурентоспособността си.

Тези фактори подкрепят очакванията за контролиран спад последван от застой през следващите две години след рекордната 2022 г., когато международната търговия със стоки достигна 32 трлн. долара.