Нови евроизисквания ще засегнат българския бизнес - готов ли е?

Отговорност пред обществото, но и сериозно предизвикателство пред вътрешните процеси и отчитането на резултатите от тях ще донесе на бизнеса новата Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (CSRD) на ЕС. Приет в края на ноември, документът поставя нови изисквания към по-голямата част от предприятията в евросъюза - ще бъдат задължени да предоставят детайлна информация по въпросите на устойчивото развитие и тя ще може да бъде обект на одит.

Потърсихме отговори на най-важните въпроси около директивата от Павел Пирински, директор "Одит услуги" и ESG мениджърът Георги Владимиров, които са част от екипа на одиторската и консултантска компания PricewaterhouseCoopers (PwC).

За стандартите по линия на екологичното, социално и корпоративно отговорно управление (ESG) се говори от доста време като една добра практика, но през следващите няколко години те ще придобият огромна роля във функционирането на бизнеса и намирането на финансиране за дейностите.

• От 2025 г. подробни ESG доклади (за предходната финансова 2024 г.) ще пишат големите дружества с персонал от над 500 души. Те до момента отчитаха мерките си по линия на устойчивостта по старата Директива относно оповестяването на нефинансова информация.
• От 2026 г. директивата става задължителна за дружествата, които покриват 2 от следните 3 критерия: над 250 души персонал, над 40 млн. евро оборот и активи за над 20 млн. евро.
• От 2027 г. се присъединяват и листваните малки и средни предприятия, малките кредитни и застрахователни дружества.

На практика това означава, че след няколко години стотици български предприятия ще се наложи да отговарят на нов тип стандарти за отчетност по въпроси, за които до момента не им се е налагало да предоставят публична и стандартизирана информация.

Какво ще се докладва?

Докладите на компаниите ще трябва да отговарят на установените в директивата стандарти за оповестяване на информация.

По отношение на екологичните фактори, информация ще се очаква за:

• намаляването на ефекта върху климата, причинен от парниковите емисии от собствената дейност (т.нар Scope 1), производството на енергия за нея (Scope 2) и, "където е приложимо", по линията на доставки (Scope 3);
• адаптация към климатичните промени;
• вода и водни ресурси;
• използване на ресурсите и кръгова икономика;
• замърсяване;
• биоразнообразие и екосистеми.

Това са социалните фактори, които ще залегнат в докладите:

• равно третиране и възможности, включително равенство между половете, недопускане на дискриминация и насилие на работното място, назначаване на хора с увреждания и равно заплащане при равен принос;
• подходяща и максимално безопасна работна среда с адекватни заплати и работно време, както и възможности за служителите да защитават правата си;
• зачитане на човешките права и демократичните принципи и стандарти.

По отношение на управлението, в докладите трябва да влязат данни за:

• ролята на ръководството за постигане на устойчивост и неговата подготовка за изпълнението на нейните цели;
• вътрешните системи за контрол и управление на риска;
• начините, по които се действа при съмнения за корупция и се защитават служителите, които съобщават информация за нередности;
• мерките за защита на правата на животните;
• политически активности и лобизъм;
• управлението на отношенията с клиентите, доставчиците и гражданите, засегнати от дейността на компанията.

Защо ни е CSRD?

"Целта на новата директива е не само да подобри отчетността на предприятията по отношение на нефинансовата информация, но и да премахне различията в докладите за устойчивото развитие чрез приемането на единни европейски стандарти за устойчива отчетност", обясниха пред Money.bg Павел Пирински и Георги Владимиров от PwC.

Какво е ESG и как променя бизнеса?

И защо компаниите вече не могат да пренебрегват ESG тематиката

CSRD надгражда старата директива, която засягаше само най-големите компании, като сега се дава допълнителна яснота какви области трябва да бъдат засегнати в докладите. Сега нефинансовата информация за устойчивостта се превръща в неразделна част от финансовия отчет и също ще подлежи на одит от одитора на компанията.

"Информацията, която големите компании подават във връзка с ESG, има съществен ефект върху инвестиционните решения, достъпа и цената на финансиране, избора на доставчици, нагласата на потребителите", коментират експертите от PwC.

По думите им с нарастването на прозрачността и поставянето на конкретни екологични, социални и управленски цели нараства и ангажираността на бизнеса към постигането на целите на ЕС.

Колко подготвен е бизнесът?

Според Пирински и Владимиров вече виждаме активно работещи в ESG сферата бизнеси - в банковите услуги, телекомуникациите, търговските вериги, минното дело, редом с по-малки иновативни технологични компании, неправителствени организации и т.н. По думите им "двигател" са предимно големите и международни компании.

Подготовката за новите европейски правила изисква добро познаване на нуждите на заинтересованите страни, стратегия, поставяне на цели с ясни измерители, но и инвестиции в персонала и наемане на специалисти в областта, подчертават експертите. Затова и те призовават дружествата "да не чакат последния момент".

Най-добрите и най-лошите ESG фондове на 2022 година

Топ 10

"Кредитните институции са сред най-силно засегнатите, тъй като основна част финансирането на бизнеса минава през тях и те могат да влияят директно чрез целесъобразността на кредитите. Регулаторите изискват от тях да следят каква част от предоставените кредити са екологосъобразни и да докладват редица параметри, свързани с ESG", обясняват Пирински и Владимиров.

Ще има ли санкции?

От компаниите ще се очаква не просто да разширят обхвата на своите отчети за ESG мерките. В документа ще трябва да влезе информация не само как направеното влияе на собствените им резултати, състояние и развитие, но и как то въздейства на хората и околната среда (т.нар "двойна същественост"). Освен това се въвежда задължителен одит при правна отговорност на ръководството.

"Конкретните санкции предстои да се определят с транспонирането на директивата в местното законодателство. Освен материалната страна обаче, тук има и репутационна - потенциално неспазване на изискванията на Директивата ще даде лош сигнал на инвеститори, кредитори, потребители, което от своя страна води до по-скъпо финансиране и по-ниска конкурентоспособност", категорични са експертите от PwC.

"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint Logistics, Toki.bg, UniCredit Bulbank.