Решението на правителството да "оздрави" дружеството "Булгаргаз" като му отпусне 800 млн. лева заем, трудно може да се нарече истинско оздравяване. Просто защото един подобен кредит почти ще удвои настоящата милиардна задлъжнялост на тази държавна компания. А че задлъжнялостта и е огромна може да се види от междинния й отчет за първото тримесечие на 2022-а публикуван на сайта на мажоритарния й собственик "Български енергиен холдинг".

Там на страници от 31-а до 33-а може да се види кредитната задлъжнялост на дружеството. Общият й размер към 31 март 2022-а е над 1.25 млрд. лева. Това са кредити за общо около 630 млн. евро отпуснати от ОББ и влялата се в нея "Райфайзенбанк (България), от "УниКредит Булбанк", от Пощенска банка, от "Банка ДСК", от "Инвестбанк", от "Търговска банка Д" от ИНГ Банк и от "Ситибанк Европа" във въпросната сума са включени и два синдикирани заема отпуснати съвместно от държавната ни "Българска банка за развитие" и от базираната в Будапеща Международна инвестиционна банка, в която Русия има мажоритарен дял, но акционерно участие има и нашата държава. Участие, от което последното ни редовно правителство обяви, че смята да се откаже. Важен момент е, че лихвите по тези заеми са базирани на ЮРИБОР, който през изминалите 12 месеца стремглаво се покачва, а рисковите надбавки по тези заеми са от 1.3% до 2% годишно.

По всички тези заеми "Булгаргаз" е предоставил финансови обезпечения за общо над 150 млн. щ. долара и 6.5 млн. евро.

Ясно е че при подобна задлъжнялост "Булгаргаз" трудно може да вземе банков кредит. Затова и държавата е решила да му отпусне такъв. Откъде обаче ще вземе парите. От "Българския енергиен холдинг". Според отчетите на БЕХ за първото тримесечие, той вече е предоставил вътрешно фирмени заеми на "Булгаргаз" в размер на общо 200 млн. лева. И за да няма недоразумения цитираме написаното на стр. 24 в отчета на БЕХ:

"На 25 февруари 2022 г., въз основа на протоколно решение от 23 февруари 2022 г. на Съвета на директорите на "Български Енергиен Холдинг" ЕАД и протоколно решение от 25 февруари 2022 г. на Министъра на енергетиката е сключен договор за кредит между "Български Енергиен Холдинг" ЕАД и "Булгаргаз" ЕАД под формата на кредитна линия, с цел подсигуряване обслужването на ангажиментите на дружеството по договора с ООО "Газпром Експорт" за доставка на природен газ за България, при следните условия:

- Лимит: 200,000,000 (двеста милиона) лева;

- Срок на действие: 12 месеца от датата на сключване на договор за краткосрочна кредитна линия;

- Лихвен процент: 3.23% годишно върху усвоената сума.

Към 31 март 2022 г. размерът на вземането е 189,591 хил. лв. и няма просрочени вземания.

С протокол от 23 март 2022 г. на Съвета на директорите на "Български Енергиен Холдинг" ЕАД е взето решение за сключване на договор за кредит между "Български Енергиен Холдинг" ЕАД и "Булгаргаз" ЕАД под формата на кредитна линия, с цел изпълнение на наложени допълнителни задължения на "Булгаргаз" ЕАД за обслужване на обществото със заповед №Е-РД-16-168 от 17.03.2022 г. за изменения и допълнения към заповед №Е-РД-16-129 от 28.02.2022 г. и заповед №Е-РД-16-ПЗ от 24.02.2022 г. на Министъра на енергетиката, при следните условия:

- Лимит: 40,000,000 (четиридесет милиона) лева;

- Срок на действие: 12 месеца от датата на сключване на договор за краткосрочна кредитна линия;

- Лихвен процент: 3,23% годишно върху усвоената сума

Към датата на издаване на отчета договор между двете дружества не е сключен".

Като се има предвид, че самият БЕХ има значителни облигационни задължения и е гара разпределителна на финансовите потоци под формата на заеми и задължения между дружествата на холдинга и държавния бюджет е доста съмнително, че той ще е в състояние да предостави нов заем на "Булгаргаз" и то в такъв голям размер.

Логичното решение за това финансиране е държавата да даде тези 800 млн. лева заем от бюджета или директно на "Булгаргаз" или на БЕХ, който да ги предостави на свой ред като вътрешен кредит на "Булгаргаз". На първо място въпросът е с какви пари ще стане това, ако този подход бъде възприет? Ами с парите от излишъка в размер на над 1.56 млрд. лева, който правителството на Кирил Петков остави като резултат от далновидното си управление. Тогава ще стане ясно дали този излишък е реален, или е временна техническа величина, която е резултат от забавени и отложени големи плащания, които ще залеят катастрофично хазната в края на годината.

Ако служебния кабинет не се реши да пипа така наречения бюджетен излишък, за да кредитира "Булгаргаз", тогава остава да го направи като вземе нарочен заем за това. Ще припомним, че за тази цел при направената наскоро актуализация на бюджета лимита на дълга, който държавата може да вземе тази година бе увеличен до 10 млрд. лева. Проблемът е на каква цена може да бъде взет този нов дълг. При сегашната ситуация една десетгодишна нова облигация на международните пазари, а и на вътрешния ни едва ли може да бъде пласирана успешно, ако не носи доход на кредиторите между 2.7% и 3% годишно И се очертава с времето тази доходност да расте. А поносима ли е тя за хазната ни?

Както и да бъде решен въпроса с заемното финансиране на Булгаргаз, то може да му помогне да преодолее ликвидния проблем с плащането на доставките на газ, но в никакъв случай няма да оздрави дружеството финансово. Напротив увеличаването на задлъжнялостта му ще го дестабилизира, освен ако след време - година или максимум две, този заем от държавата не бъде преоформен в увеличение на капитала на "Булгаргаз". Но тогава цената за това ще бъде платена от данъкоплатците, но не през цената на газа, а през бюджета.