Когато говорим за дигитална икономика, хората най-вече си представят като част от нея висококвалифицирани компютърни инженери и маркетингови специалисти. Но значителната част от заетите в нея се занимават със съвсем други неща, като шофьорите на Uber или доставчиците на храни на големите онлайн платформи за поръчки.
Дигиталните компании често не наемат директно тези служители, което се асоциира с т.нар. "гиг" икономика или позната още като "икономика на самонаетите на парче". Често условията на работа на тези работници се превръщат в обект на сериозни спорове, тъй като те се трудят като самонаети лица и компаниите нямат задължения към тях в тази посока.
Всъщност може да се каже, че между дела на самонаетите лица в световен мащаб и растежа на отделните страни има корелация. Скорошно изследване на Международната организация на труда показва, че едва 12,2% от работещите в страните с високи доходи влизат в тази категория. При икономиките с ниски доходи този дял расте до над 80 на сто.
До голяма степен последното е свързано и с това, че в тези страни голяма част от населението се занимава със земеделие, като обработва собствена земя.
От платформата Statista разглеждат кои са страните в света, в които най-много хора са самонаети. Това важи за над 95% от работещите в икономика номер 1 в Африка - Нигерия, сочат данни към 2019 година. Веднага след нея е Индия с близо 76 на сто дял на самонаетите лица. Интересно е да се отбележи, че Гърция е европейската страна с най-голям дял на тази група работещи. В южната ни съседка в тази категория попадат почти 32 на сто от активните на пазара на труда.