Д-р Сийка Кацарова е завършила "Маркетинг и мениджмънт" в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", след което специализира "Международен маркетинг и мениджмънт" във Виена.

През юли 2022 г. защитава докторска дисертация в Медицински университет "Проф. Параскев Стоянов" - Варна.

От началото на трудовата си кариера, Сийка Кацарова се занимава с туризъм, като преминава през "Пампорово" АД, и е била търговски директор в "Шарлопов Груп".

А от 2007 г. тя стартира обществено-полезната дейност в сферата на туризма, като основател, а впоследствие и председател на УС до днес, на неправителствената организация Български съюз по балнеология и СПА туризъм, както и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация.

Благодарение на активността й като председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, през 2019 г. България е включена в елитния списък на Националната асоциация на германските здравноосигурителни каси, като страна, в която разходите направени за възстановяване и рехабилитация се признават и възстановяват.

Български съюз по балнеология и СПА туризъм се превърна в национално продуктово туристическо сдружение, обединяващо най-големите инвеститори в сектор медикъл/СПА и СПА туризъм - повече от 100 от най-добрите 4 и 5-зваздни хотелски комплекси в страната.

Към настоящия момент Сийка Кацарова заема длъжностите:

Председател на Управителния съвет на Български съюз по балнеология и СПА туризъм

Вицепрезидент на Европейската СПА асоциация

Член на Управителния съвет на Германо-Българската индустриално-търговска камара

Основател и управляващ партньор в "МедСПА БГ" - компания, оперираща в сферата на медицинския туризъм

Наскоро стана известно, че български медикъл СПА хотели в курортните комплекси "Златни пясъци" и "Албена" са подписали договори със застрахователни компании в Австрия. Г-жо Кацарова, бихте ли обяснили какво означава това на практика за българския балнеоложки сектор и туризма ни като цяло?

Проектът "България - дестинация за качествен здравен туризъм" (в направленията медикъл СПА, СПА и уелнес) стартира, с подкрепата на Министъра на туризма Зарица Динкова и под ръководството на Посланика на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм - Меглена Плугчиева, която имаме късмета да приеме присърце каузата ни по препозициониране и ребрандиране на имиджа на България на един от най-изискващите Европейски пазари - пазар Австрия.

От години се говори за желанието за промяна на имиджа на дестинация България и привличането на клиенти от пазари с по-висок стандарт на живот, така че този пробив е "стъпка" в тази посока. Това означава, че сертифициран според Наредба 4 на Министерството на туризма и Министерството на здравеопазването, медикъл СПА или СПА център ще донесе допълнителен приход на курорта или комплекса и в много от случаите, сумата за пакет по превенция или профилактика надвишава сумата за нощувките.

Първите пилотно селектирани партньори на австрийските застрахователни компании доказват, че качеството на продукта ни в областта на балнеологията е на европейско ниво. Ефектът, който би имал върху балнеоложкия ни туризъм е и устойчивост, изразена в запазване на човешкия капитал, работещ в центровете, както и увеличаване на "крилата" на сезона.

Не на последно място искам да вярвам, че клиентите от Австрия ще видят България с положителен поглед, което със сигурност би помогнало и в политически план. Туризмът е и политика, и то с приятен и с директен резултат.

Бих искала да добавя, че ни предстои много допълнителна работа по проекта, за да се популяризира сред потребителите, притежаващи частни здравни осигуровки, като се и мултиплицира и в други центрове.

Предстои ни и работя по темата публични застрахователни компании, но тук предпочитам да замълча и по тази тема да се изказва човекът, на който всички ние разчитаме да "отвори вратата" с опита, репутацията и контактите си в областта ма дипломацията - Посланик Плугчиева - разбира се, с подкрепата на министъра на туризма и министъра на здраввопазването.

Бих желала да благодаря на Посланика ни във Виена - г-жа Десислава Найденова, за нейното съдействие.

Всъщност, германската Асоциация на здравноосигурителните каси първа включи България към държавите, в които възстановява разходите за провеждане на балнеоложки процедури. Имате ли данни какви са резултатите за миналата година?

Да, благодарение на Германо-Българската търговско индустриална камара (ръководителите по това време Митко Василев и г-жа Кармен Щрук) през 2019 година ние влязохме в списъка на германските публично-частни каси.

За съжаление, по време на Ковид пандемията (2020-2022 г.) и по време на последващото служебно правителство, проектът по информиране на България с този продукт спря. Ние обаче не спряхме. Четири медикъл СПА центъра сключиха директни договори с втората по големина застрахователна компания - ТК (10 млн. застраховани). И всъщност тези 4 центъра (Медика Албена, "Аква ѝаус" - "Свети Константин и Елена", "Енканто" - "Златни пясъци" и "Палас" - "Слънчев ден") правят самостоятелни информационни кампании, използвайки собствените си бюджети.

През януари 2024 година начертахме план, започнал да се изпълнява през март 2024-та, с целеви информационни кампании, за които получихме подкрепа от страна на министъра на туризма Зарица Динкова и екипа й. Но сега не знам как ще продължим, "замръзнали" сме в очакване, тъй като сме неправителствена организация (НПО) - издържаме се от членски внос, който реинвестираме в дейностите на съюза и разчитаме на подкрепа от министерство за целеви кампании. Насочихме се и към общините, с които тепърва ще решаваме кой пазар е приоритетен за тях и искат ли да се включат със средства.

По моя неофициална информация, имаме под 500 клиенти, ползвали тази възможност. Като тази цифра включва и клиенти в медикъл СПА центрове на Южното Черноморие и вътрешността на страната, които са взели фактури от медикъл СПА центровете за реимбурсация в Германия.

Има ли значение или предпочитания за нашите хотели и балнеоложки центрове, по кой от двата начина се изплащат средствата за посетилите ги чуждестранни граждани - съответно от застрахователни компании или по здравна каса?

В Германия няма монополна здравна каса, както е у нас. Системата е различна. Здравеопазването в Германия се финансира от система със задължителни вноски, която осигурява безплатно здравеопазване за всички, чрез здравноосигурителни каси.

Застрахователните плащания се основават на процент от дохода, разпределен между служител и работодател. Здравното осигуряване в Германия е разделено между задължителните и частните схеми.

Задължителното здравно осигуряване, т.нар. Gesetzliche Krankenversicherung (GKV), заема централно място в системата на здравеопазването във Федерална република Германия. Около 88% от населението се покрива от задължително здравно осигуряване, което е задължително за всички с брутен доход под 5062 евро на месец.

Частните схеми за здравеопазване могат да осигурят цялостна здравна услуга за тези, които се откажат от GKV, или допълващо покритие за тези, които остават в нея.

Освен това, има и PKV - Асоциация на частните здравно-осигурителни каси (включва около 40 германски застрахователни компании). Частните здравноосигурителни планове обхващат по-широк избор от медицинско и стоматологично лечение от държавната система, и като цяло осигуряват широко географско покритие.

И тук е важно да поставим въпроса къде е превенцията в политиката на Министерството на здравеопазването на България. Като изключим темата с ваксините, които не са единственото средство за превенция, и профилактичните годишни прегледи, друго няма.

Нямаме програми в България, които да дават възможност чрез здравната си осигуровка да посетиш балнеокурорт с цел превенция.

Имаме профилактика - която обхваща около 50 000 човека годишно. Това е!!

Снимка 400177

Източник: iStock

Г-жо Кацарова, в тази връзка, какво ще кажете за развитието на балнеологията и СПА туризма у нас? А каква е ролята и приноса на Български съюз по балнеология и СПА туризъм?

Българските балнеокурорти имат изключително важна роля за по-добрата устойчивост на здравето на човека. 1 евро вложено в превенция, спестява 7 евро за лечение (според изследване от 2021 г., правено от Германската спа асоциация).

СПА туризмът има реална възможност да се превърне в социален туризъм и един от основните инструменти за стимулиране на вътрешния туризъм. Необходима е политика от страна на държавата за одобряване на програми за превенция, които да получат частично съфинансиране.

В началото на 2020 г. проект на Български съюз по балнеология и СПА туризъм, наречен "Ваучери за здравна превенция (здравна почивка)", беше подкрепен от работодателските организации, в които организацията директно членува (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България - КРИБ) или индиректно членува, чрез свои членове (Асоциация на индустриалния капитал в България и Българска стопанска камара - БСК).

Проектът е предложен като инструмент за насърчаване на здравния туризъм с очертаване преките ползи за икономиката при въвеждане на програмата, като:

-Принос за развитието на вътрешния туризъм и преоткриването на България като любима дестинация за почивка.

-Значително финансово въздействие върху консолидирания държавен бюджет, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Най-съществено въздействие се очаква върху разширяване капацитета за настаняване, чрез инвестиции в сферата на туризма. А възстановяването на една такава инвестиция се прогнозира за срок от две години - годината на издаване на календарен ваучер и непосредствено следващата.

-Оказване на значително влияние за развитието на туризма по региони, както и развитието на местната икономика.

-Създаване на нови работни места в сектора на туризма.

-Увеличение на наличните средства за инвестиции и разработване на нови услуги в сектор "Туризъм".

-Допринасяне за значителен ръст в различни икономически сектори - производство на храни, търговия с храни, транспорт и др.

-Насърчаване на работодателите да наемат служители на трудови договори, за да се възползват от данъчните предимства, предоставящи ваучерите за здравна превенция (здравна почивка).

-Насърчаване на инвеститорите в сектор "Туризъм" да декларират приходите си, чрез включването им в мрежовата принадлежност на системата за ваучери. Така декларират сумите за използваните при тях ваучери за здравна превенция (здравна почивка), съответно заплащат данъци върху тях.

Посочен бе и прекият ефект върху здравния статус на работещото население от въвеждане на ваучери за здравна превенция (здравна почивка), свързан с повишаване работоспособността на служителите.

По-конкретно, кои селища у нас с развита балнеология са "рекордьори" за миналата година като брой посещения и/или във финансово изражение?

Бих посочила Велинград, като дестинацията с най-голям брой медикъл спа и спа хотели. На висока посещаемост се радват и село Баня (Разлог), Сапарева баня, както и известните ни от столетия курорти Павел баня, Сандански, Хисар.

Г-жо Кацарова, според Вас, какво би подпомогнало по-бързото развитие и по-високата посещаемост на нашите балнеоложки центрове с лековити минерални води?

Инфраструктурата е на първо място - необходимо е отпускане на целеви средтства, които да се инвестират от страна на общините в саниране на: тръби, чешми, минерални бани, зелени алеи за теренно лечение... За да заприличат все повече от нашите здравни курорти на европейските, е необходимо целево финансиране и планиране!!!

Имаме добрия пример в това отношение на дестинации като "Свети Константин и Елена", "Албена", Хисар, които по нищо не отстъпват на европейския облик на дестинации с многогодишна история.

Имаме обаче и дестинации, където като излезеш от хотела, виждаш яркия контраст с инфраструктурата наоколо, чието поддържане и развитие е грижа на съответната община, а не на инвеститора в хотела. И която община би трябвало да полага грижи за инфраструктурата, ако искат да имат целогодишно гости - които съответнво допринасят и за местната икономика.

В този процес може да помогне и целевата информационна кампания на пазарите в Германия и Австрия, на които вече имаме пробив.