СПА туризмът и балнеологията са едни от най-бързоразвиващите се сектори, които са в състояние да функционират целогодишно. Тяхната роля постоянно расте, особено след преживяната Ковид пандемия в световен мащаб.
Неслучайно здравният туризъм е "от основните приоритети на Стратегията за развитие на туризма до 2030 г., вкл. балнеологията и СПА туризма", каза зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева по време на провелия се в Бургас годишен Конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Грандиозният туристически форум се проведе под патронажа на президента на България Румен Радев.
По думите на Георгиева, по данни на НСИ за първите осем месеца на годината, само за 16-те общини от вътрешността на страната развиващи здравен туризъм (основно балнеология и СПА) има общо 870 хил. регистрации за посещения, като 780 хил. от тях са от българи, а останалите са от граждани основно от Северна Македония, Германия, Румъния, Великобритания.
"СПА и медикъл туризмът осигуряват над половината от постъпленията в туризма у нас по време на неактивния сезон", отбеляза по време на форума д-р Илин Дмитров, предишен министър на туризма и понастоящем секретар на държавния глава по образование, култура и туризъм. Той обърна внимание на необходимостта от квалифицирани кадри в туристическия сектор, като в часност такива за здравния туризъм могат да се осигуряват от Медицински университет - Варна.
В тази връзка проф. Тодорка Костадинова - директор "Акредитация, качество и проектна дейност" в Медицински университет - Варна - посочи, че могат да се правят съвместни програми и/или съвместна научно-изследователска дейност между университета и СПА центрове, за оздравителното въздействие на минералната вода, СПА-процедурите и други.
Значението на инвестициите на общините за развитие на балнеологията и СПА туризма открои в изказването си д-р Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Тя даде пример, че общини като Чепеларе, Кюстендил и Велинград инвестират средствата от туристическата такса именно за развитие туризма на местно ниво. Д-р Кацарова обърна внимание и на развитието на добра инфраструктура, осигуряваща лесен достъп до съответните туристически дестинации и СПА и балнеологични центрове.
Източник: Трън ТД
Проблемът с набирането на персонал в туризма и работни визи за чужденци
Персоналът в туристическия сектор (а и не само) у нас като цяло не достига, макар че специално при СПА туризма и балнеологията недостигът не е голям. Затова по време на Конгреса беше обърнато специално внимание на въпроса с издаването на туристически и работни визи за чужденци от трети страни (извън ЕС), като в дискусията се включиха от разстояние и представители на Министерството на външните работи.
По време на обсъждането се открои фактът, че набирането на персонал от чужбина понастоящем се извършва от агенции които са на регистрационен режим, т.е. не се изискват от тях гаранции за свършената работа и съответно за професионалните качества на съответните чуждестранни работници.
От туристическия бранш - в лицето на д-р Меглена Плугчиева, понастоящем посланик на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (преди е била вицепремиер, както и български посланик в Швейцария и Лихтенщайн) - беше предложено агенциите, набиращи персонал от 3-ти страни, да бъдат на лицензионен режим. Това предложение беше прието положително от представителите на Министерството на външните работи Георги Воденски (директор "Консулски отношения") и Иван Модев.
Сега основните направления, от които "се внасят" работници за туризма ни, са Индия, Непал, Бангладеш, Индонезия. За тези държави от началото на годината до август са издадени общо 3800 разрешения за пребиваване у нас, като 1600 от тях са за трудова заетост.
По официални данни (а в действителност цифрата вероятно е по-голяма) около 40% от дошлите в България чужденци с работни визи, само след около 2-3 седмици заминават за друга държава от ЕС. По този начин губи секторът като цяло заради нереализираните ползи от тяхното временно пребиваване като работници у нас. Освен това, работодателите, поръчали наемането на съответните работници от чужбина за определен период, имат и преки загуби, тъй като идването у нас на един чуждестранен работник - като се имат предвид всички необходими документи, застраховки, пътуване и др. - струва между 3000 и 5000 лева.
При лицензиране на агенциите за набиране на персонал от чужбина, ще има гаранции, че работниците са квалифицирани за съответната работа (защото понастоящем немалко не са), както и че ще пребивават и ще се трудят в страната ни за периода, за който са наети, отбелязаха представителите от Министерството на външните работи.
"Вносът" на кадри от чужбина може да е за сезона (3 месеца), основно за туризма и селското стопанство, както и целогодишен (1-3 години) - основно за строителството и транспорта, каза по време на Конгреса Николета Иванова от лицензирана агенция за набиране на чуждестранен персонал "Интернобмен България". Агенцията работи с лицензирани агенции от азиатски страни (предимно Индия и Бангладеш), по заявки от български фирми. От "Интернобмен България" провеждат интервюта с кандидатите, след одобрение подготвят всички необходими документи и застраховки, както и транспортирането на работниците до България. При желание от работодателя у нас, агенцията осигурява и настаняване на чуждестранните работници, както и обучение за ограничен набор от български думи.
Във връзка с "вноса" на персонал от чужбина, Венелина Червенкова - началник отдел "Развитие на отделните видове туризъм" в Министерството на туризма - коментира, че трябва да се използва преди всичко българският потенциал за набиране на работници в туризма, тъй като у нас заетостта на хората до 35 години е най-ниската в ЕС.
USD
CHF
EUR
GBP
