Д-р Меглена Плугчиева е бивш вицепремиер на България.
Тя е била български посланик в Германия, Швейцария, Лихтенщайн, Черна Гора.
Понастоящем д-р Плугчиева е Посланик на Съюза по здравен туризъм, балнеология и спа туризъм.
Д-р Плугчиева, Вие сте посланик на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Бихте ли казали към момента кои са най-важните проекти, по които работите в тази връзка?
Българският съюз по здравен туризъм, балнеология и спа е един от най-успешните в България и обединява над 100 представители на различни туристически курорти, хотели, общини и други и осигурява чрез своите членове висококачествени туристически услуги, които се предлагат на български и чуждестранни туристи целогодишно.Работят професионално и перспективно и най-вече като истински отбор, което е изключение у нас за жалост!
Това бе и основанието да приема поканата на председателя на съюза, д-р Сийка Кацарова, да подпомогна дейността им с моите контакти като бивш вицепремиер и дългогодишен посланик на страната ни, да разширят пазарите си в повече европейски страни.
От лятото на 2023 г. работим по разширяване на пазара в Австрия и трябва да споделя, че само след няколко месеца имаме първи много добри резултати, а именно включване на 13 български хотела от Черноморието в туристическите каталози за уелнес на най-големите застрахователни компании на Австрия. Звучи от една страна много добре, но зад този резултат се крият огромни усилия за представяне и реклама не само на Съюза, но и на България, като се има предвид, че за съжаление страната ни е малко известна в Австрия като туристическа дестинация.
Установихме, че още по-малко позната е като дестинация за здравен и спа туризъм. Опитът, който събрахме в последната година налага извода, че трябва да има системна и постоянна рекламна дейност, ежегодно представяне в Австрия на техни изложения, а след посещението на туристите им у нас, да има анализ за отзвука от техния престой тук.
Тази жива споделена реклама на нашите гости е гаранция да бъдат привлечени и нови желаещи да посетят страната ни. Оказа се, че комбинацията на уелнес туристически услуги с другите видове туризъм като винен, културно-исторически, дават още по-добри резултати.
Това означава, че трябва навън да се представяме пакетно, с цялото разнообразие, което страната ни и отделните региони предлагат. Примерите са много: Казанлък - с долината на розите и тракийските царе и спа, Хисаря, Бургас и Несебър - със спа, морски туризъм и забележителности в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО, Сандански - със спа, винен туризъм и Рилски манастир и много др. Другите проекти, по които работя, се отнасят до Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария.
Стараем се при всички тези проекти да се обединяват усилията на Европейския съюз с тези на Министерството на туризма и нашите посолства в съответните страни. Само обединените и координирани усилия могат да се увенчаят с успех и конкретни резултати за България.
В днешно време на дигитализация на цялостния ни живот, особено в туризма, е необходимо постоянно визуализирано присъствие и реклама на България в Европа и в света.
Наред с тези посочени страни, особено важни за България като източник на туристи са още Полша, Румъния и др. Да не забравяме съседна Турция, от която можем да имаме много туристи, специално за балнеоложки и спа туризъм, но трябва да се намери решение за облекчаване на визовия режим за турските граждани. Съседна Гърциявече има своята добра практика в това отношение. Сигурна съм, че и ние като все по-успешна туристическа страна, ще намерим подходящо решение на този въпрос.
Гepмaнcĸaтa Acoциaция нa здpaвнoocигypитeлнитe ĸacи пъpвa вĸлючи Бългapия ĸъм дъpжaвитe, в ĸoитo възcтaнoвявa paзxoдитe зa пpoвeждaнe нa бaлнeoлoжĸи пpoцeдypи. А има ли възможност това да се случи и с други европейски страни?
Това е факт от времето преди ковид пандемията, но за съжаление не са продължени достатъчно активно усилията за реклама от наша страна в Германия и не можем да се похвалим с много големи резултати и голям брой туристи от Германия по тази линия, а потенциалът ни е много голям.
Сега работим по разширяване на тази практика и с Австрия и други страни, но това изисква задължително сключване на междудържавни споразумения. Разбирате, че се налага да изчакаме отново поредните парламентарни избори и да се надяваме, че ще има редовно правителство, което да се заеме и с този въпрос. Наскоро имаше парламентарни избори и в Австрия и там се очаква ново правителство. По тази тема на ход е държавата.
Ако разширим този въпрос. Преди години германските туристи у нас бяха едни от най-многобройните чуждестранни туристи, особено през лятото. Сега обаче не е така. Г-жо Плугчиева, според Вас, има ли обективни причини за този процес, или се дължи и на условията и организацията на туризма в страната ни?
Вярно е, че има в известна степен негативна промяна, като основните причини са главно обективни. За съжаление, в последните години имаме влошаване на икономическата ситуация в Германия, растяща несигурност на обществото от кризите и най-вече от войната в Украйна.
Туризмът е един от секторите, които неблагоприятно бяха засегнати първо от ковид пандемията, а след това и от горе споменатите тревожни събития, които не благоприятстват като цяло развитието на този икономически сектор и не стимулират желанието за пътуване на европейските граждани. Бяха засегнати и авио- връзките. Без добър, бърз и сигурен самолетен достъп до България, не можем да очакваме много туристи.
Ние сме в конкуренция с другите европейски страни, които с автомобил са достъпни за германските туристи, като например Италия, Франция, Словения, Хърватия. У нас германските туристи задължително идват само със самолет.
В тази връзка, какво би могло да се направи за привличане на повече германски туристи?
От горе казаното следва, че трябва да сме по-активни и постоянни във всички видове реклама на страната ни, да има комуникация на държавно ниво с най-големите и значими за България германски туроператори и да предлагаме и занапред добро съотношение качество/ цена, както и да сме в крак с новите тенденции на развитие на устойчив туризъм, отнасящи се до дигитализация, до нови продукти и услуги и др.
И най-важно, да се представяме с нашата, българска уникалност, а да не се опитваме да копираме другите. Обединените и координирани действия и мерки на държавата, общините и частния бизнес са рецептата за успех на цялостната ни политика по туризъм в национален и международен план.
Д-р Плугчиева, а кои са другите перспективни за нас чуждестранни туристически пазари - от Европа и извън нея?
Това е най-важният въпрос според мен. Трябва да продължим да бъдем атрактивни на европейския пазар, но не бива да се затваряме само на него. Светът се променя много динамично и следейки новините от водещите в туристическо отношение страни в Европа, като Швейцария например, се оказва, че би трябвало да насочим поглед и усилия към трети страни, извън ЕС, като Япония, Китай, Индия и други.
Страната ни е с голям и уникален природен, климатичен и културно-исторически потенциал, който при разумно управление с визия, може да носи днес и в перспектива сериозен икономически и всякакъв допълнителен положителен ефект за България, да печели не само туристи, но и приятели и партньори на България. Всички заедно да се постараем да го постигнем! Заслужава си усилията!
USD
CHF
EUR
GBP
