Генералният директор на отдела по превод в Европейската комисия твърди, че независимо от дискусиите през последните години за набъбващите разходи по преводи в рамките на Европейския съюз, принципът да се дава право на всеки гражданин да си комуникира с Брюксел на собствения си език няма да бъде променен - независимо колко ще са страните - членки в бъдеще, пише EU Observer.

Отделът по превод на ЕК е най-големият в света обществен езиков отдел. В момента има 506 комбинации между официалните езици на членовете на съюза: например от фински на португалски или от малтийски на словенски. Процесът на разширяване на евросъюза ще разшири и комбинациите, а натоварването на преводачите на ЕС ще се увеличава с около 5% годишно.

Не винаги е лесно да се определи какво е език, преди да му бъде даден статут на официален език в ЕС: дали хърватският език действително е различен от сръбския, или е един и същ език ползващ различна азбука? А дали албанският, който се говори в Косово, е различен от албанския, който се говори в Тирана? пита се специалистът.

„В политиката това са много чувствителни въпроси. Езикът и властта са много близко свързани. В историята, тоталитарните режими не са разрешавали на населението да се учат чужди езици, различни от тези на управляващите слоеве".

Вместо да се опитват да намаляват езиците в ЕС, трябва да се търсят други способи за повишаване на ефективността - например намаляване на ненужните текстове, изтъкнал е специалистът, който е постигнал намаление от средно 37 страници на документ до 15 страници, докато е бил начело на департамента. „Ако не можеш да кажеш това, което искаш на 15 страници, то може би е по-добре въобще да не го казваш."

Годишните разходи на ЕС за превод и интерпретация възлизат на €1.1 млрд. Това е близо 1% от бюджета на ЕС, или €2.50 на човек. В превод са заети 2,500 души, или една десета от персонала на цялата Еврокомисия.

Разбира се съществува и новата „лингва франка", английският език, който много улеснява разбирането и работата на съюза: около 88% от уеб сайтовете на ЕС са на английски. През 1986 г. над половината от европейските документи са се подготвяли първоначално на френски. Днес 72% от текстовете на ЕС се изготвят на английски.

Обаче английският език не може да измести нуждата от това да се учат чужди езици, особено в англоезичните страни. В европейската комисия френският, германският и английският са „процедурни" езици, което значи, че всички вътрешни документи и закони на ЕС трябва да се преведат на тях. Други 20 езика, сред които и българският, имат „официален" статус.