Ако заговорим за търговските взаимоотношения на САЩ със света, повечето икономисти ще попитат, как това ще се отрази на американската икономика. За съжаление малко публични дебати стигат до задълбочено разискване на темата, която е може би една от най-важните при днешната глобализация. Да се говори за търговия в година на избори обаче е рисковано, тъй като не се знае как ще бъдат интерпретирани думите на кандидатите за президент на САЩ.

Администрацията на Джордж Буш подписа търговско споразумение с Колумбия през 2006 г., но миналата седмица Нанси Пелоси (говорител на камарата на представителите) е добавило допълнително условие, което ще забави ратифицирането на документа от Конгреса. Тази стъпка бе определена от мнозина като „партизанска политика" от страна на Демократическата партия.

Госпожа Пелоси побърза да се оправдае, като заяви че партията й в никакъв случай не е против свободната търговия. Тя допълни, че няма да подкрепи търговското споразумение с Колумбия, тъй като страната все още не се е справила с убийствата на профсъюзни лидери (над 700 от 2001 г. до сега). В същото време обаче, законът се бави в Конгреса, за да може президентът Буш да склони и да подпише друг документ даващ право на икономически стимули за определени сектори в икономиката.

Републиканците също политиканстват с търговията. Въпреки че Колумбия е по-скоро незначителен търговски партньор, споразумението с него ще е сигнал, че САЩ продължава да отстоява принципите на свободното пазарно стопанство. Администрацията на Буш държи на тази сделка и от външнополитически интереси. Колумбия е основен производител на кокаина, който залива американския пазар, чийто корени трябва да бъдат прекъснати още в Богота. Освен това, американското присъствие в Латинска Америка ще припомни на хиперактивния венецуелски президент Чавес, че има близки до него страни, които подкрепят САЩ.

Няколко различни фактора усложняват темата „търговия" в днешно време. Един от тях е константа, която не се променя каквото и да става. Печалбата от търговията се разпределя по равно в националната икономика, докато разходите засягат най-вече няколко сектора. Обикновено това са сектори, в които са заети работници с по-ниска производителност и те най-често губят работните си места при кризи. В момента точно това се случва, а политиците не желаят да спекулират с темата, тъй като лесно може да се върне като бумеранг срещу тях.

Кандидатът за президент от републиканската партия Джон МакКейн изглежда, че е твърд поддръжник на свободната търговия. Демократите обаче са се насочили в напълно противоположна посока и се отдалечават с голяма скорост. През 1994 г. Бил Клинтън бе човекът, който подписа най-голямото търговско споразумение в историята на Северна Америка (NAFTA), но изглежда сега съпругата му Хилари Кинтън не е толкова въодушевена от либерализацията в търговията. Въпреки че през 2003 г., тя открито защитаваше в книгата си споразумението NAFTA, като сенатор също толкова открито гласува против търговското обединение с Централна Америка - CAFTA (Central America Free Trade Agreement).

Днес г-жа Клинтън признава, че не е харесвала идеята за NAFTA още от самото начало, но е пазила мнението за себе си от лоялност към президентската администрация на съпруга си. Сега тя лобира за „повече време" преди да бъде подписан нов търговски договор с една или цяла група държави.

Другият кандидат за президентската номинация на демократическата партия Барак Обама демонстрира подобна враждебна търговска политика. Той също е гласувал против CAFTA и упорито нарича NAFTA - „лоша сделка". Той дори заплаши, че ако стане президент, ще преразгледа договора за Северноамерикански търговски съюз и дори може да изтегли САЩ от него. Това обаче е чист популизъм, тъй като няколко дни по-късно, личният му съветник е успокоявал канадски дипломати, че думите му са само предизборна риторика, а не реално намерение.