България е усвоила нетно 244 млн. евро евросредства през третото тримесечие на 2011 г., или с 36% по-малко на годишна база, според данни на БНБ. Това повдига въпроса дали прогнозите за икономически ръст от 2,3 %, заложен в Бюджет 2012 през следващата година ще бъдат постигнати и отговорът е - по-вероятно не.

Ръстът на БВП се очертава да е около или дори под 1 %

И едва ли е възможно да е по-висок.
За 2012 г. министърът по управление на еврофондовете Томислав Дончев очаква, че ще бъдат платени 4,5 млрд. лв. или 5,6% от планирания БВП. Обобщените данни за усвояването на еврофондовете показват, че България не се справя със заложените в бюджета за 2011 г. цели. Държавният бюджет отчита с 515,6 млн. лв. по-малко получени европейски средства за 10-те месеца на 2011 г. спрямо планираното. Пресметнато през брутният вътрешен продукт на България, това е близо 1% от БВП.

Никой от отговорните представители на изпълнителната и законодателната власт у нас не се трогва, че икономическият ръст в еврозоната е намалял до едва 0,2% през второто тримесечие в сравнение с 0.8% през първите три месеца на 2011 година. Същите са данните на Евростат и за целия Европейски съюз.

Вече не само някои песимистично настроени професори по икономика като Пол Кругман, Джоузеф Стиглиц и Нуриел Рубини правят мрачни прогнози за световната икономика, то и анализатори от една от най-големите финансови акули банката "Морган Стенли" предупредиха, че САЩ и Европа са "опасно близо до рецесия", въпреки координираните усилия за съживяване на растежа.

Пактът, сключен на 8 и 9 декември 2011 г. в Брюксел от страните от Еврозоната, към който България се присъедини едва ли ще задейства бързо и вероятно следващата година ще има слабо забележим ръст на БВП в нея между 0 и 1 %.

У нас на пръв поглед засега кризата не се чувства осезателно

освен по ръста на цените на горивата, захарта и някои други сезонни храни и услуги. Наистина и на фондовата ни борса основния ни индекс СОФИКС се понижи с около 30 - 40 пункта, но поради нищожните обеми на търгуваните ценни книжа на нея, то тя не определяща за формирането на икономическия климат у нас. На практика СОФИКС от три - четири месеца е „замръзнал" на нива около 300 пункта, при около 1950 пункта в края на 2007 година.

Паниката, обхванала международните финансови пазари, все още не се е пренесла осезателно в българската реална икономика. Това, което се случва на Запад от Балканския полуостров, обикновено се усеща в страната ни (поне както е било досега) с три до шест месеца закъснение. Излезлите през последните дни данни за първата половина на годината обаче показват забавяне в растежа и на европейската, и на българската икономика. Тези новини в комбинация с (очаквано) намаляващ ръст на износа и продължаваща липса на сериозен външен инвестиционен капитал потвърждават опасенията, че

възстановяването на България ще е продължително и бавно

Не може един от най-големите външнотърговски партньори на България - Италия да е в безпрецедентна дългова криза и правителствения й дълг да е над 1,9 трилиона евро и буксуването й да не се отрази негативно на нашите износители за италианския пазар. Третата икономическа сила в Еврозоната - Италия е същевременно и един от най-големите инвеститори у нас, но италианските инвестиции се отдръпват напоследък от България. Преди няколко месеца италианският енергиен концерн Енел продаде на американска компания своята модерна топлоцентрала в Марица Изток, а групата Миролио закри в последните две години част от заводите си у нас.

Това обаче изглежда не прави впечатление на българските политици и те продължават да каканижат, че у нас има финансовата стабилност, ниски данъци, оставени им от предходния кабинет, България следва да е за пример за другите европейски страни, изпадали в прекомерни бюджетни дефицити. Не е ясно дали обаче техните граждани биха се съгласили да живеят и оцеляват със средните доходи на обикновения българин, които са най-ниските в ЕС?!

Не е далече деня, в който, за да финансира неотложните си бюджетни разходи, в т.ч. да плати пенсии на 2,5 млн. пенсионери, България като държава ще се наложи да излезе на пазара на дългови държавни ценни книжа, по които да плати пазарни лихви. За тази цел в приетия Бюджет 2012 е предвидено възможността през 2012 г. да се емитира 4,2 млрд.лв. дълг.

На 5 януари 2013 г. следва правителството и да погаси падежа от 1,6 млрд. лв., с които да погаси сделката с емитираните евроблигации през 2003 година.

Без ритмично финансиране, чрез подобряване на бизнес средата у нас и повишаване на събираемостта на данъчната и митническата администрация предстои парализиране на дейността на нуждаещите се от структурни реформи сектори: съдебната система, публичната администрация, здравеопазването, образованието, МВР, пенсионно-осигурителната система и социалното подпомагане.

Борбата с контрабандата - неизпълнено обещание

което с идването си на власт на правителство обяви за приоритет. Две години по-късно обаче не изглежда в работата си НАП и митниците да са постигнали особен напредък, а точно обратното - приходите в Бюджет 2011 са с около 2 млрд. лв. по-ниски от тези в Бюджет 2008, независимо, че е заложен по-висок БВП?!

Сивият сектор при цигарите продължава да е около и дори над 40%, от което държавата годишно изпуска приход от около 750 млн. лв. от невнесени акциз и ДДС. Същевременно екстрено следва да се приведе работата на двете приходни администрации - НАП и АМ, в съответствие с изискванията към сходните структури в останалите страни от ЕС, а незабавно органите на МВР и ДАНС следва да преустановят намесата си в дейността им. С нищо не помагат за подобряване на работата на НАП и АМ изказвания на премиера като: "До февруари месец 2012 г. е крайният срок да не допуснем нито една кутия контрабандни цигари"?!?. Това абсурдно твърдение направи премиерът по време на инспекция на варненското пристанище и "случайно" малко преди визитата му показно бяха заловени голямо количество нелегални цигари.

Защо обаче митническата ни администрация ще пресече нелегалния внос точно до февруари идната година и какво конкретно ще направи до този срок - не е ясно.

Вместо да се отправят заклинания

като казаното по-горе от премиера, то чрез подобряване на нормативната уредба Министерският съвет и Народното събрание следва в най-кратки срокове да предотвратят финансовото източване на държавата, общините, компаниите от реалния сектор и личните бюджети освен чрез контрабанда на цигари, алкохолни напитки и горива и от злоупотребяващи с господстващото си положение монополи. Българската икономика остро се нуждае от промени в посока на развитие на предприемачеството в пазарни условия, а не от покровителстване на монополните структури.

С изключителна важност е правителството да бъде коректно занапред спрямо своите доставчици. Да не се повтори сагата от 2009 г., когато над 1,5 млрд. лв. не стигнаха навреме до фирмите доставчици. Сега, когато „на вратата ни чука" евентуално задълбочаване на кризата, Министерството на финансите да не плаща на фирмите по техните безспорни вземания от публичния сектор е престъпление срещу националната ни икономика. По този начин се ограничава фирмената ликвидност и се увеличават несъбираемите вземания на всички участници на пазара, а същевременно се увеличават и т.нар. лоши кредити към банките, с което се застрашава финансовата ни стабилност.