Безработицата и заетостта се завръщат на предпандемичните си нива, но какво се случва със заплатите в страната?

Коефициентът на безработица намаля с 1.4 пр.п. на годишна база и ако благоприятната динамика на пазара на труда се запази и през летните месеци на годината, може да се очаква стойностите на показателя да намалеят до интервала 4-4.5%, който се счита за доста близък до естественото ниво на безработица в страната. Това е записано в месечния обзор на българската икономика, изготвен от Министерството на финансите с данни, актуални към 18 май.

Според данните на Наблюдението на работната сила (НРС) за първото тримесечие на 2022 г. коефициентите на икономическа активност, заетост и на безработица вече са се завърнали към нивата си, наблюдавани през 2019 г., т.е. през последната година преди пандемията от COVID-19. За първото тримесечие на 2022 г. коефициентът на икономическа активност на населението от 15 до 64 г. бе 72.0%, коефициентът на заетост - 68.4%, а коефициентът на безработица - 5.0%. На годишна база заетостта се повиши с 1.3%, което най-вече се дължеше на възстановяването на икономическата дейност в сферата на услугите.

Безработните намаляват, заетостта се покачва, но все по-малко млади хора работят

През първото тримесечие броят на заетите се увеличава с близо 40 000

На този фон и реалният темп на растеж на доходите от труд в страната, дефлиран с ХИПЦ, възлезе на едва 0.1%.

"Текущата динамика на заплатите леко се забави в сравнение с 2021 г., но приносът на частния сектор беше по-силен", отбелязват от МФ. Според ведомството, ръководено от Асен Василев през първото тримесечие на 2022 г. номиналното нарастване на доходите от труд в страната е достигнало 9% и компенсира отчетения ръст на потребителските цени.

Изследване: Роботите не унищожават работни места в ЦИЕ, а увеличават заетостта

В страни като Словакия, Полша, Унгария

За разлика от предходната година, заплатите в публичния сектор се повишиха с по-нисък темп (1.8% на годишна база), докато заплатите в частния сектор продължиха да нарастват с двуцифрен темп (11.6%). Дейностите от сектор услуги с изключение на публичния сектор имаха водещ принос за нарастване на доходите от труд. Тези дейности имаха и основно влияние за растежа на наетите лица.

Най-висок номинален темп на растеж на заплатите бе наблюдаван в хотелиерство и ресторантьорство (34.4%), следвано от култура, спорт и развлечения (32.7%). Дейностите с най-нисък растеж на средната заплата бяха държавно управление (0.1%) и образование (0%).

Ето как ще се отразят 100 хиляди украински бежанци и двуцифрена инфлация на заплатите в България

Министерството на финансите очаква по-нисък растеж на БВП през 2022 и 2023 година