Автоматизацията не е довела до масова загуба на работни места, а напротив - намалила е риска от съкращения и увеличила шансовете за намиране на работа в централноевропейските държави Полша, Словакия и Унгария.
Противно на страховете, че роботите унищожават работни места, нарастването на автоматизацията в европейските икономики всъщност увеличава заетостта с 1-2% от 2004-2018 г., се казва в изследване, пише Emerging Europe.
"Според нашето изследване вкарването на роботи в работната сила в Европа не е довело до нарастване на безработицата. Броят на промишлените роботи на 1000 работници се е увеличил четирикратно от 2000 година до 2017 г., а ефектите върху заетостта са смесени. Изводът обаче е, че роботите не ни "крадат" работните места - те ги променят", казва Мириел Гоншор от Института за икономически изследвания RWI.
Проучването установява още, че въздействието на роботизацията върху заетостта е положително в ЕС, особено в страни с по-ниски разходи за труд.
В западноевропейските икономики, където разходите за труд са по-високи, ефектът е по-различен - внедряването на роботи не довежда до съкращения, нито до нови работни места.
"Противно на вярванията за загубата на работни места, идващи от пазара в САЩ, в Европа роботите са бонус към работата на хората, а заместител. Това е видимо в икономиките от Централна и Източна Европа, където инвестициите в автоматизация създават нови работни места" , коментира Пьотр Левандовски от полския Институт за структурни изследвания (IBS-москва).
Според изводите има и разлики в начина, по който роботизацията засяга различните работници. Така например работещи служители в производствени линии, са най-уязвими към автоматизацията.
В повечето европейски страни, с изключение на най-богатите, използването на роботи увеличава вероятността за намиране на още работници. Друго изненадващо откритие е, че автоматизацията не представлява заплаха за по-възрастните или по-младите служители, които обикновено са най-засегнати от съкращения.
USD
CHF
EUR
GBP
SKS
на 01.02.2022 в 08:18:46 #1Автоматизацията увеличава производителността на човешкия труд. След автоматизацията, със същото количество труд (или с по-малко) се произвежда по-голямо количество стока. Сега обаче стойността на всяка отделна единица от стоката е по-малка. Тя съдържа по-малко труд, въпреки че съдържа една добавка към стойността си от разхода за автоматизацията. Тъй като всеки разход се свежда до разход на труд, разходите на този който е въвел автоматизация намаляват. (Разход на труд не значи разход за заплати!). Той може да си позволи да намали продажната цена малко под тази на конкурентите си и при положение, че по този начин успее да продава цялото си по-голямо вече количество стока, нашия новатор може да увеличи нормата на печалбата си. Но това е временно - много скоро оцелелите конкуренти също въвеждат автоматизация, което изравнява конкурентите условия. След известно време всички производители на тази стока започват да гледат тъпо резултатът от тази конкурентна борба, а той е че те самите са поевтинили стоката, която произвеждат, а нормата на печалба се е върнала на старото равнище, въпреки че може да е нараснала като абсолютна стойност, поради това, че ги няма падналите в конкурентната борба и сега всеобщата печалба, макар и като цяло по-малка, се разпределя на по-малко производители. Но от друга страна върху печалбата се отразява и следното: Какво става със заплатите при всеобща автоматизация? Всеобщата автоматизация намалява стойността на стоките. Намалява стойността и на средствата за съществуване, значи намалява и стойността на работната сила, а оттам и цената й - заплатите намаляват, въпреки че тези намалели по стойност заплати може да се изразяват в по-голямо количество (но вече много по-евтини) потребителни стойности. А намаляването на заплатите увеличава какво - печалбата.