Дългоочакваната енергийна криза най-накрая настъпи...но в крайна сметка не в Европа. В началото на седмицата почти цял Пакистан остана без електричество, след грешна стратегия за пестене на енергия от страна на правителството, която даде обратен ефект.

Високата инфлация, силно отслабената валута и бързото изпразване на валутните резерви оставиха Пакистан на ръба на икономически колапс. Страната, в която живеят 230 милиона души, се опитваше да намали разходите чрез намаляване на потреблението на енергия, но планът излезе извън релсите, оставяйки хората в цялата страна без ток или вода за над 12 часа.

Пакистанските власти планираха да спестят разходи за енергия, като спрат електричеството в цялата страна през нощта, когато има най-малко потребление на енергия в Пакистан, където зимите са сравнително меки.

Проблемът обаче дойде след неуспешните опити за рестарт на електрическата система сутринта и се установи, че инфраструктурата не е в състояние да зареди цялата енергийна мрежа. Големи градове, включително столицата на страната Исламабад, както и по-малки градове в цялата страна, бяха оставени на тъмно за 15 часа в понеделник, което продължи и през нощта, пише ZeroHedge.

Пакистан затваря магазини и ресторанти по тъмно - пести ток

Пакистан затваря магазини и ресторанти по тъмно - пести ток

Енергийната криза в страната наложи строги ограничения

Милиони останаха без питейна вода, заради отказ на електрическите помпи. Докато някои училища и болници успяха да излязат от положението с резервни генератори, много хора останаха без електричество през целия ден.  Това не е първият път, когато Пакистан страда от подобно прекъсване на тока. Преди почти точно две години, през януари 2021 г., имаше подобна ситуация, но този път по това време на техническа повреда в системата за производство и разпределение на електроенергия в Пакистан.

Недостиг на енергия е един от основните двигатели на икономическата криза, разразила се в страната. Пакистан е зависим от вноса на чуждестранни изкопаеми горива, което прави страната силно уязвима от скокове в световните цени на петрола и газа. Това доведе до опустошителни последици за страната с финансови затруднения, на фона на енергийната война между Европа и Русия, която донес нестабилност на пазара и доведе енергийните разходи до много високи нива.

Според Азиатската банка за развитие, Пакистан внася "почти една трета от нужните енергийни ресурси под формата на петрол, въглища и втечнен природен газ."

Местният вестник Dawn Newspaper критикува правителството тази седмица за "самопричинената" икономическа криза". По думите на експерти страната едва има достатъчно в хазната си за още един месец на внос на енергия и горива.

МВФ обсъжда как да се подпомогне Пакистан, като започне със спасителен пакет от 6 милиарда долара, за който правителството се опасява, че само ще подхрани инфлацията. Това ще дойде след още 1,1 милиарда долара помощ от МВФ, предоставена на Исламабад през август.

Икономисти и експертипредупреждават от месеци, че Европа няма да бъде истинската жертва на европейската енергийна криза. По-скоро зависимите от внос и бедните страни в развиващия се свят ще пострадат най-много. Международната агенция по енергетика предупреди, че за останалия свят кризата едва започва, докато Европа се стабилизира. Освен това страните вносителки на петрол в Африка, Азия и Латинска Америка ще бъдат също засегнати, защото цените на горивата продължават да удрят относително слабите им валути.