Нова решителна крачка направи Федералният резерв на САЩ (ФЕД) в подкрепа на американска икономика, като се ангажира да закупи държавни облигации за 600 млрд. долара, въпреки опасенията, че втората фискална програма може да донесе повече вреда, отколкото полза, съобщава Reuters за дълго чаканото решението на Комисията по външните пазари на ФЕД. Анализаторите очакваха сумата да бъде 457 млрд. долара.

Крайната цел на втората програма за подпомагане на американската икономика е да бъдат намалени разходите за кредитите за потребители и бизнес, които все още страдат от най-лошата рецесия след Голямата депресия от миналия век.

В разпространено до медиите комюнике централната банка на САЩ обяви, че сумата ще бъде използвана на няколко етапа до края на второто тримесечие на следващата година и може да бъде коригирана в зависимост от темповете на възстановяване на икономиката. Крайната цел на програмата е да бъде стимулирана заетостта и осигурена ценова стабилност.

ФЕД има намерение да продължи да изкупува от пазара държавни облигации за сметка на средствата, получени като лихва върху държавните ценни книжа, които са собственост на централната банка. От тези средства може да бъдат похарчени допълнително 250-300 млрд. долара.

ФЕД припомня, че в рамките на първия етап на фискалното стимулиране, което приключи през март тази година, бяха изхарчени 1,7 трлн. долара за покупка на държавни облигации. Това помогна да бъдат намалени лихвите по ипотечните кредити до исторически минимални равнища, с което беше стабилизиран пазарът на жилища.

Още преди да бъде обявено решението на ФЕД, неговите критици предупредиха, че наливането на много пари в икономиката ще доведе до висока инфлация. Въпреки първата програма на централната банка икономиката на САЩ нарасна само с 2% през третото тримесечие на тази година, а нивото на безработицата остана доста високо - около 9,6%.

Скептично настроен към новите нестандартни монетарни мерки за стимулиране е и нобеловият лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц. Той също в края на миналия месец предупреди, че икономиката на САЩ се нуждае от стимули в данъчно-бюджетната сфера, а допълнителните мерки от страна на ФЕД няма да се окажат онзи важен фактор за икономически ръст.

Друг „икономически гуру", милиардерът Джордж Сорос призова в началото на октомври властите в САЩ да приемат бързо поредния пакет от стимулиращи мерки, за да се ускори излизането от рецесията и да бъде съкратено значително равнището на безработицата. В същото време Сорос подчерта, че без първия етап от изкупуването на държавни ценни книжа финансовата система и досега щеше да остане парализирана, а рецесията да е още по-драматична и продължителна.

Управителят на един от най-големите инвестиционни фондове Pacific Investment Management Co. (Pimco) Мохамед Ел-Ериан още през октомври предупреди, че нарастването на изкупените от ФЕД активи ще ускори инфлацията по целия свят и няма да ускори икономическия ръст, нито ще смъкне бързо безработицата в САЩ. Според шефа на Pimco, на САЩ не е нужно само валутно стимулиране, а пакет от реформи, които да направят най-голямата икономика в света по-конкурентоспособна и по-гъвкава.

Като прави по-ниски лихвите по сравнително сигурните инвестиции като държавните ценни книжа, на практика ФЕД ги прави по-малко привлекателни. Така инвеститорите и компаниите се насочват към акциите и капиталовите инвестиции, заради слабия долар. От поевтиняването на американската валута се възползват големите износители като General Electric, Honeywell, United Technologies, Boeing, Caterpillar и други. Много анализатори, включително и онези, които поддържат тази парична политика на ФЕД, виждат много опасности.

Доларът например може да поевтинее прекалено, от което да се появят търговски спорове с други страни. Има инвеститори, които се опасяват, че може да се стигне до балони при някои активи, тъй като хедж фондовете и спекулантите ще могат да получат евтино финансиране в САЩ, с което да правят залози върху акции, стоки и цели пазари в развиващите се страни.

Другото също важно решение на Комитета по откритите пазари на ФЕД бе да остави за втора поредна година без промяна основната лихва в диапазона от 0% до 0,25%. През септември 2007 г. основната лихва беше 5,25% и до декември 2008 г. тя постоянно падаше, когато достигна сегашното си равнище. Това решение напълно съвпада с очакванията на анализаторите, посочва Bloomberg.

Основната лихва (federal funds rate) се използва само от банките, когато си предоставят една на друга еднодневни кредити.