Данните на БНБ за състоянието на банковия сектор към края на август показват влошаваща се икономическа конюнктура. Според Централната банка по реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества - финансови институции, към 31 август 2020 г. са подадени общо 124 997 искания за задължения с брутна балансова стойност 10 187 млн. лв. От тях са одобрени 108 748 броя за 9072 млн. лв. Предприятията са заявили 15 356 броя за 7814 млн. лв., от които са одобрени 14 120 броя за 6955 млн. лв. От домакинствата са подадени 109 641 броя искания за 2373 млн. лв., от които са одобрени 94 628 броя за 2117 млн. лв.

Спрямо 31 юли 2020 г. общият брой на одобрените искания от предприятия и домакинства се увеличава с 1561 броя, а брутният размер на одобрените задължения - обект на частния мораториум, нараства с 11 млн. лева. А спрямо средата на годината - края на юни, одобрените искания са нараснали с 10 249 броя, а одобрените по тях суми са нараснали с 955 млн. лева. Тези числа показват рязък спад в исканията за отлагане на плащанията по кредити, което би трябвало да е добър знак. На практика обаче това може да означава, че е достигната горната граница на лицата - граждани и фирми, които отговарят на изискванията, даващи им право да получат отлагане на плащанията.

Трябва да обърнем внимание на факта, че 124 997 заявки за отлагане за обща сума от 10 187 млн. лева е около 5% от общия брой на предоставените кредити и 16.5% от общата сума - 61.64 млрд. лева, на отпуснатите заеми. И тук идва логичния въпрос: А останалите 95% от длъжниците, които имат да връщат 83.5% от кредитите не се ли нуждаят от отлагане на плащанията? Ако не се нуждаят, за каква криза говорим въобще?

Истината по-скоро е друга. Значителна част от тези длъжници, които дори не са и поискали отлагане, има реална необходимост от него, но не могат да кандидатстват, защото не отговарят на условията - най-вече, че не са в състояние да докажат спад на приходите си. А не могат да го докажат, защото през изминалите години - по-специално през 2019-а, не са ги декларирали, за да не плащат данъци върху тях. Това се отнася не само за фирмите, но и за гражданите от всички съсловия и показва застрашително големия дял на сивата икономика у нас. Впрочем косвено доказателство за нея е и слабата усвояемост - около 20%, на всички антикризисни мерки, които правителството до момента пусна в обръщение.

Това, че 95% от длъжниците не са поискали отлагане, отсрочване или мораториум, както искате го наричайте, по кредитите си, не значи, че те нямат проблеми с обслужването им и по тях банките няма да са длъжни да направят разходи за провизии. Не случайно точно тези разходи, които за осемте месеца на годината са 491 млн. лева, постоянно нарастват, като в сравнение с август 2019-а са над два пъти (103%) по-големи. Точно тези разходи, както и постоянно понижаващата се нетна доходност от основна дейност, има опасност да се превърнат в истински бич за банките и дори да изкарат сектора на месечни загуби.

За момента банковата система е на печалба. За осемте месеца на 2020-а тя е 686 млн. лева, като само за август тя се е увеличила с 90 млн. лева. Но спрямо август 2019-а печалбата на банковия сектор се е сринала с 43.3%, като през месеците този негативен показател нараства. Не бива да се забравя, че заради регулативните облекчения въведени поради пандемията, всички отсрочени кредити не се провизират. В противен случай върху сумата от 9 072 млн. лева трябваше да се сложи поне 10% провизия, което е допълнителен разход от 907.2 млн. лева. Ако той бъде направен още сега банковия сектор щеше да е на загуба.

Тук трябва да отбележим, че банковия сектор до голяма степен жертва възможностите си за печалба, защото слага акцент върху сигурността и стабилността, като предпочита да поддържа огромна ликвидност и то предимно в БНБ независимо от отрицателните лихви, които плаща за това. Както пише БНБ, в края на август делът на парите, паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане е 19.4%, този на портфейлите с ценни книжа - 13.9%.

Отношението на ликвидно покритие към 31 август е 266.5% (при 255.1% в края на юли). В края на август ликвидният буфер е 30.7 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци - 11.5 млрд. лева. Изглежда, че банковия сектор заема кръгова отбрана в очакване на сериозни икономически удари, в края на тази и началото на следващата година. Удари, от които никакъв Банков съюз не може и няма дори и да се опита, да ни защити, ако банките ни сами не са изградили достатъчно здрави финансови буфери.