След като показа откъде идват различията при доходите на най-бедните и най-богатите 10% от населението на България, Институтът за пазарна икономика представи и анализ на разходите на тези две групи на база на данни от Националния статистически институт (НСИ).

От тях става ясно, че:

- 44,3% от общите разходи на най-бедните 10% през 2015 г. са предназначени за храна и безалкохолни напитки, докато при най-богатите 10% този тип разходи формират едва 25,2% от общите разходи;

- Най-бедните домакинства харчат повече и за комунални услуги (17,0% спрямо 10,7%), както и за алкохолни напитки и тютюневи изделия (5,9% спрямо 4,0%);

- Най-богатите българи харчат повече за облекло и обувки (4,3% спрямо 2,7%), транспорт (8,9% спрямо 4,3%) и свободно време, култура и образование (7,2% спрямо 2,3%);

Ако разгледаме промяната на данните за целия период между 2008 и 2015 г. се вижда, че:

- При най-бедните 10% най-голям спад на разходите спрямо 2008 г. се наблюдава в тези за храна и безалкохолни напитки (от 51,3% на 44,3%), което говори за известно подобряване на благосъстоянието дори сред тази група.

- При най-бедните 10% най-голям ръст на разходите през 2015 г. спрямо 2008 г. се наблюдава в комуналните услуги (от 13,2% на 17%), а при най-богатите 10% - при данъците и осигуровките (от 9,4% на 16,1%).

Ръст на данъците:

Тенденцията на повишаване на относителния дял на данъците и осигуровките е налице при всички групи, включително най-бедните 10%. От една страна разликата идва заради по-високия брой на работещите и плащащо данъци в по-богатите семейства. Самото покачване пък може да се отдаде на повишаването на осигурителната тежест заради покачването на минималните и максималните осигурителни доходи, особено в началото на периода, а може би и на известно изсветляване на икономиката - повече хора се осигуряват по-близо до реалното си заплащане.

Разбира се, тук става дума за разходите на цялото домакинство и то без да се имат предвид непреките данъци (като ДДС и акцизи). Въпреки това обаче ръстът на данъчната тежест е ясно видим. Общата тенденция за повишаване на относителния дял на разходите за данъци и осигуровки пък води до по-бавен от възможния растеж на разполагаемия доход на домакинствата.