Името на Toyota остава в историята на изграждането на съвременния свят. Най-големият производител на автомобили в света изпъква като движещата сила зад монументалния напредък в ефикасността на индустрията. Компанията от Страната на изгряващото слънце бе пионер на производството "точно навреме", в рамките на което частите пристигат в заводите в момента, в който са необходими — минимизирайки нуждата да бъдат съхранявани на място, пише New York Times.
През последния век този подход спечели бизнеса и в индустрии, които нямат общо с автомобилостроенето. От модните компании през производството на храна до фармагигантите, компаниите приеха модела "точно навреме", който им помогна да останат гъвкави и да намалят разходите.
Но събитията от последната година промениха ситуацията и подновиха притесненията, че някои индустрии са прекалили в подхода си, което ги оставя уязвими. Пандемията затрудни производството и остави в пълен хаос доставките. Така редица икономики се оказаха в недостиг на редица стоки — от електронни джаджи през дървесина до дрехи.
С други думи, във време на необичайни проблеми за световната икономика, моделът "точно навреме" закъснява.
Най-силното доказателство, че компаниите разчитаха твърде много на модела, е именно индустрията, от който той се роди: производителите се оказаха притиснати от недостиг на полупроводници — критично важен компонент, който се произвежда основно в Азия. Без достатъчно чипове заводите в Индия, САЩ, Бразилия, Европа и Япония бяха принудени да спрат временно дейност.
"Точно навреме" бе нищо по-малко от революция в света на бизнеса. Запазвайки запасите на ниско ниво, големите търговци на дребно успяваха да използват площите си, за да изложат повече стока. Намалялата нужда от складово пространство намали и разходите и позволи на производителите да съкратят разходите — както и бързо да се насочват към нови продукти. Акционерите също бяха доволни, след като спестените средства бяха насочени към дивиденти и обратно изкупуване на акции.
Но недостигът, пред който икономиките се изправят сега, повдига въпросът дали компаниите не прекалиха. "Важни са инвестициите, които компаниите не правят", казва Уилям Лазоник, икономист. Американският производител Intel планира да изхарчи $20 млрд. за нови заводи в Аризона. Но само през 2018 и 2019 г. компанията даде $26 млрд., за да изкупи обратно собствени акции.
Някои експерти допускат, че кризата ще промени начина, по който компаниите работят, и ще ги накара да увеличат запасите на нужните им компоненти — както и да създадат отношения с допълнителни доставчици като метод за защита срещу проблеми. Но други са скептични и прогнозират, че, както и в предходни кризи, желанието да бъдат спестени разходи ще остави ситуацията без промяна.
Хаос в морето
Недостигът в световната икономика произлиза не само от липсата на инвентар. Разпространението на вируса попречи и на работата на служителите по пристанищата и шофьорите на камиони — и така и на транспорта на стоките, които вече са произведени.
От друга страна пандемията попречи и на работите на дъскорезниците, което доведе до недостиг на дървен материал, което пък оскъпи жилищата. Зимните бури, които затвориха петрохимическите заводи в Мексиканския залив, също създадоха недостиг на стоки.
Много компании разчитат от една страна и на модела "точно навреме", и на доставчици в страни с ниски разходи за труд като Китай и Индия, което прави прави всяка засечка в доставките проблем — например, когато огромен мореплавателен съд запуши Суецкия канал по-рано тази година и затвори основния морски път между Азия и Европа.
Идеята, която отиде твърде далеч
Моделът "точно навреме" дойде в отговор на друга криза и като опит на Япония да се възстанови след Втората световна война. Гъсто населена и с твърде малко природни ресурси, страната се опитваше да запази земята си и да ограничи отпадъците. Така Toyota заряза складовете и създаде впечатляваща хореография в производството. До 80-те години компаниите по света вече имитараха системата на японската компания.
"Компаниите не само пестят пари от складови операции, но и са по-гъвкави", казват от McKinsey в презентация за фармацевтичната индустрия от 2010 г. Обещанията бяха за 50% свиване на складовите разходи — и те се изпълниха. Но един дори един от авторите на тази презентация, Нът Алик, казва, че корпорациите са прекалили. "Отидохме твърде далеч", казва той. И допълва, че компаниите са се държали така, все едно производството и доставките са имунизирани от проблеми.
От 1981 до 2000 г. американските компании намаляваха запасите си със средно 2 процента годишно, според едно изследване. Спестените разходи подпомогнаха ръста на обратното изкупуване на акции. В десетилетието преди пандемията американските корпорации изхарчиха над $6 трлн. в обратно изкупуване — три пъти повече спрямо предходния период, гласи изследване на Bank for International Settlements. Компаниите в Япония, Великобритания, Франция, Канада и Китай са увеличили четирикратно обратното изкупуване.
Обратното изкупуване на акции намалява броя им в обращение и повишава стойността им. Но ползата за инвеститорите идва за сметка на компанията и пропуснатите възможности относно евентуални инвестиции в по-голям капацитет или запаси.
Когато пандемията започна, автомобилните производители намалиха поръчките за полупроводници заради очакването, че продажбите ще се сринат. И докато се усетят, че търсенето се възстановява, вече бе твърде късно: поднодяването на производството на полупроводници изисква месеци.
Любопитното е, че сред най-малко засегнатите производители се оказва Toyota. Компанията разчита най-често на доставчици, които са близо до заводите ѝ, което я прави по-малко уязвима от събития, случващи се на хиляди километри.
Транспортните компании изиграха ключова роля в модела "точно навреме". Но насред пандемията и тяхната дейност бе засегната.
В Коншохокен, Пенсилвания, г-н Романо буквално чака кораба му да пристигне. Той е вицепрезидент във Van Horn, Metz & Company, която купува химикали от доставчици по света и ги продава на заводи, които произвеждат боя и други индустриални продукти. Обичайно, компанията изостава най-много с 1% от поръчките. Но в последно време не може да изпълни една десета от тях, тъй като продуктите се бавят.
Компанията не успява да осигури достатъчно специализирана смола, която продава на производителите на строителни материали. Американският доставчик на подобен тип смола пък не може да намери достатъчно количество от друг елемент, който поръчва от петрохимически завод в Китай.
Друг клиент на Романо — компания, която произвежда боя — пък бави поръчките на химикали, тъй като не може да намери достатъчно метални кутии.
"Хаос", казва Романо.
Не бе нужда пандемия, за да бъдат видяни рисковете от прекалената зависимост от модела "точно навреме" и световните вериги за доставки. Експерти предупреждават от десетилетия какви са възможните последствия.
През 1999 г. земетресения разтърси Тайван и затвори производител на компютърни чипове. През 2011 г. земетресения и цунами в Япония затвори заводи и създаде проблеми в транспорта, генерирайки недостиг на автомобилни части и полупроводници. Наводнения в Тайван през същата година забавиха производството на харддискове.
Всяко подобно събитие подхрани разговори дали не е нужно компаниите да увеличат запасите и да диверсифицират доставчиците. Но всеки път без резултат.
Сега същите консултанти, които хвалеха модела "точно навреме", не спират да говорят за "устойчивост на веригата за доставки" — новата модерна мантра. Но в крайна сметка бизнесът вероятно ще продължи да разчита на първия модел, тъй като той повишава печалбите. А потребителите няма да искат да плащат за устойчивост, когато няма криза.
USD
CHF
EUR
GBP
