В края на зимата политиците по света решиха да се отдадат на първичния инстинкт да действат, като заради потенциалната заплаха от коронавирус те блокираха икономиките, без да помислят за щетите, които подобен ход ще причини. Това, разбира се, ускори значително настъпването на и без това назряващата на хоризонта криза.
Над половин година по-късно вече знаем, че коронавирусът далеч не е краят на света, който ни се обещаваше. Всъщност епидемиологът Тимъти Ръсел от London School of Hygiene and Tropical Medicine пред Nature посочи, че смъртността му е между 0,5 и 1%. Но освен познанията за болестта, вече знаем, че за много дейности офисите вече са ако не излишни, то поне не задължителни.
Това доведе до огромна емиграция от някои от най-големите градове на света, например в нюйоркския квартал Манхатън, където търсенето на апартаменти за постоянно живеене или за квартира. Съответно търсенето на къщи в спокойни райони на много държави се увеличи. Причина за това е и фактът, че въпреки че човечеството все още е живо, много хора се опасяват от заболяването.
Но щом не е нужно човек да стои в един град, за да работи, защо да остава и в държавата? Тук ще разгледам някои икономически причини защо България би могла да е много привлекателна за всички дигитални номади от чужбина. Да, докато по принцип останалите се съсредоточават върху привличането на бизнес, в случая ще говорим на индивидуално ниво.
Преди да започна обаче, две важни уточнения. Първо, поводите, които ще изтъкна, не се дължат на политиците от последните правителства, а на практика са въпреки техните дейности. В действителност политическата криза и правораздавателната система биха били в противовес на подобно твърдение. Второ, дори и в България икономическата среда понесе тежък удар от мерките срещу вируса, както навсякъде по света.
Данъци и личен доход
Подоходният данък в България е плосък и възлиза на 10%, което го прави най-ниският в Европа. Същото важи и за корпоративния, ако човек иска да стартира собствен бизнес. От друга страна, здравните вноски възлизат на 8% от заплатата на трудов договор или на 24,4 лв. за самоосигуряващите се лица от началото на тази година.
Осигуровките у нас също са сравнително конкурентни при ставка за работодателя от 13-13,7% и 9,7% за служителя или 17,8% при самоосигуряващите се. В страни като Франция работодателите плащат средно 45% при върхова стойност от 50% от заплатата на служителя, а самият служител плаща още между 20 и 22%, според Deloitte.
Негативно за страната ни е, че именно този вид облагане се покачва на практика ежегодно през последните години. Разбира се, това е нужно, за да се запълват пробойните в социалната система, а за пенсионната, в която потъва по средно една КТБ годишно, може също да се говори още много. Във всеки случай, у нас първи пенсионен стълб е част от социалните разходи за ДОО, които бяха разгледани в предишния абзац. По втория стълб - в задължителните частни дружества, се насочват 5 процентни пункта от същата осигурителна вноска.
Тъй като в България разходите за живот са най-ниските в Европейския съюз, дори и относително ниска чуждестранна заплата би създала сравнително приемлив, ако не и висок стандарт на живот.
Бизнес
Стартирането на бизнес в България отнема 23 дни, а прекратяването му поради несъстоятелност - 3,3 години, сочи класацията Doing Business за последната година. Така страната е на съответно 113 и 61-о място в света. Това не е особено окуражаващо, въпреки че броят процедури за започване на компания не е голям. Това означава, че хората, които искат да се реализират у нас, могат лесно да започнат дейност в една от почти офшорните зони в Европейския съюз.
Свързаност
Освен Швеция и Норвегия, България има най-бързата средна интернет скорост в Европа (не в ЕС), сочат данните на fastmetrics. Това прави страната изключително подходяща за работещите от дистанция. Според nomadnomad страната има вторият най-бърз мобилен интернет в Европа.
Поглеждайки към физическия свят, България предлага добра свързаност както по отношение на ежедневното пътуване, така и като туристически дестинации в страната. Водещите градове у нас са значително по-малки като територия от най-големите европейски такива, а в общия случай в тях всичко необходимо се намира относително близо.
Логистично България осигурява лесен достъп до всички останали европейски страни.
Паспорт
България предлага осмият най-силен паспорт в света, който е наравно с Румъния и Монако, показват данните на Passport Index. Той осигурява безвизов достъп до 81 държави, а за други 117 се изисква виза.
География и местоживеене
Въпреки задръстванията, дори и в София повечето дестинации са достъпни на около половин час път с кола. В Ню Йорк например от Стамфорд до Лонг айлънд е 2 часа с кола, според Google Maps. От Нойкьолн до центъра на Берлин (площад "Александерплац") е почти 40 минути, според същата.
Същевременно страната може да предложи място за живеене за всеки вкус, при това - сравнително евтино, ако се изхожда от американска заплата или такава от друга развита икономика. Дори такъв проект беше стратиран в Банско, където се оформи хъб от ИТ номади.
Какво печели България?
Ако наистина тълпи от чуждестранни номади се втурнат да се заселват в България, какво ще спечелят българите на макроикономическо равнище? На пръв поглед, още хора ще увеличат леко цените на базовите стоки, жилищата (или квартирите), горивата, детските градини и други, тъй като търсенето за тях ще се повиши.
Това, което обаче ще се случи, е, че производството ще нарасне. Вероятно това ще е производство на софтуер, текстове, изкуство или друг дистанционен продукт или услуга. Но чисто икономически стандартът на живот у нас ще се повиши, както това се случва и от развитието на ИТ отрасъла.
Ето какъв е механизмът за това. Потенциалните новопристигащи ще увеличат търсенето на стоки и услуги. Да, това вероятно ще повиши техните цени в краткосрочен план, но ще привлече повече производители, респективно ще увеличи заетостта, ще породи инвестиции и ще доведе до ръст на производството, което, както неведнъж съм отбелязвал, е това, което действително ни прави по-богати.
Тук има още един момент - много компании се оплакват от липсата на специалисти. Ако България успее да се превърне в популярна дестинация за работещите дистанционно, това притеснение на предприемачите ще се понижи, което означава, че ще се улесни привличането на преки чуждестранни инвестиции, които са сред ключовите компоненти за растежа на местната икономика.
Не бива да се забравя и ноу-хауто, което се внася винаги, когато много специалисти се насочат към една територия. А именно специалистите са дигиталните номади, тъй като нискоквалифицираните дейности обикновено са свързани с изискването да работят на конкретна фиксирана локация.
Заключение
Когато става въпрос за привличане на дейности в България, по принцип се говори за преки чуждестранни инвестиции. В случая обаче страната има конкурентни предимства при привличането на индивиди, което също има огромни ползи. Подобна тенденция вече съществува. Въпреки продължаващата емиграция, през последните години у нас се върнаха немалко българи, завършили в чужбина, с което ножицата между напускащите и прибиращите се се позатвори.
Разбира се, държавата има много проблеми, които заслужават поне няколко статии. От друга страна, идеята, която излагам тук, дори не е близо до политическия дискурс в момента или до някаква форма на популяризация, а вероятно почти никой в офисите на водещите фирми в чужбина знае за България и за възможностите, които тя предоставя.
И въпреки че реакцията на политиците доведе до сериозно влошаване на икономическата ситуация, в действителност коронавирусът и последиците от пандемията и мерките могат да донесат и позитиви. Ако имаме достатъчно напредничаво мислене, за да се възползваме от тях или да не ги изгубим, каквото би се случило, ако данъците тръгнат нагоре.
USD
CHF
EUR
GBP
