Много хора искат да карат Maybach, но, предвид цената му и разходите за обслужване, в крайна сметка си купуват Golf. С тази алюзия искам да покажа, че, първо, между желанията и осъществимото в живота има разлика; второ, между целите и реално постигнатите резултати също има разлика; трето, всяко едно решение всъщност е свързано с понасянето на някаква цена.
Тези принципи важат за всеки човек и бизнес, но също и за правителството. Затова когато неговите представители кажат: "Искаме да овладеем вирусът", което само по себе си е правилна цел, може да се окаже, че избраните инструменти за постигането ѝ са неподходящи (например купуваш си Polo, а ти трябва пикап) и че цената е непосилна.
Без правилно планиране не само може да се окаже, че плащаме за Maybach с екстри, а получаваме 15-годишен Golf, но и че не го поддържаме и двигателят му се чупи. Този "двигател" в случая е икономиката, в която всяка политика има видими и невидими отражения. Тук ще разгледам именно "невидимите" отражения от икономическите политики, въведени в борбата срещу кризата, до която довежда пандемията, както и какво друго би могло да се направи.
Плащане на 60% от заплатите на служителите
Идеята е проста - държавата поема 60% от заплатите на служители на компании, които са затворени административно или които имат спад на приходите от над 20% през март спрямо март миналата година. Фактът обаче е, че държавата не плаща реално 60%, а доста по-нисък процент, защото част от брутната заплата се връща обратно в хазната като данъци и осигуровки.
Затова и българските бизнеси не изглежда да са твърде ентусиазирани от тази схема - към началото на седмицата само 5% от компаниите, анкетирани от Българската стопанска камара, са посочили, че планират да се възползват от нея.
Какво можеше да се направи
Циклична безработица така или иначе ще има, най-малкото защото част от проблемите са привнесени отвън. Затова вместо държавата да се опитва да задържи на гърба на данъкоплатците определен брой хора "на работа", а те реално да не извършват дейност или тя да е силно занижена, трябваше да се позволи пазарът да се коригира по естествен начин, а средствата по програмата да бъдат спестени.
Това ще доведе до известна болка със сигурност, но такава по един или друг начин ще има. Ползата от въздържането от намеса обаче щеше да увеличи гъвкавостта на пазара на труда и да позволи по-лесното му възстановяване, когато такова се случи, а това може да е след години - период, през който така или иначе е невъзможно да се поддържат на "изкуствено дишане" неработещи "заети".
Спиране на дейността на частния сектор
Заповедта на здравния министър Кирил Ананиев от 13 март гласи:
"1. Преустановяват се посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ, с изключение на банковите и застрахователните офиси, хранителните магазини и аптеките в тях. На ресторанти и заведенията за бързо обслужване се разрешават доставки на адрес при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания. Всички търговски дейности, неупоменати по-горе, продължават да функционират по досегашния ред при строго спазване на санитарно-хигиенните изисквания.
- Преустановяват се всякакви групови форми на дейност и работа с деца и ученици, извън системата на предучилищното и училищното образование, които се организират и провеждат от физически и юридически лица, независимо от правно-организационната им форма.
- Преустановява се провеждането на всякакъв вид масови мероприятия, включително спортни, културно-развлекателни и научни (кина, театри, концерти, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА центрове, фитнес-зали и други)."
Така на практика се блокира дейността на немалка част от сектора на услугите в България, който пък от своя страна формира почти 70% от икономиката на страната, като към средата на седмицата изчисленията показват, че само от тази мярка ще бъде засегнато 5% от цялото стопанство. Целта на решението е ясна - да не се събират групи хора, за да не се разпространява заразата.
В действителност обаче дейността на тези компании бива замразена, както и възможността им да генерират постъпления. Това нанася удар по цялата верига - от увеличаващата се безработица, през понижените постъпления за останалите сектори от икономика, до затрудненото обслужване на кредитите. Защото когато изтече периода на мораториума, индивидите и фирмите все пак ще трябва да ги обслужват, а стопанството, макар да може да се спре като с натискане на копче, не може да се стартира по същия начин.
Какво можеше да се направи
Няма икономическа логика в блокирането на някои отрасли в сектора на услугите, за да се бори зараза. При все че е ясно, че определени групи населението са застрашени, би могъл достъпът само на представителите им в публични сгради, като така не се нарушава стопанският ритъм.
Нещо повече, в контекста на криза, идваща отвън, която така или иначе се отрази върху българската икономика, имаме нужда от цялата заетост и доходи, които можем да запазим. На практика чрез решението да се затворят някои услуги, правителството само отряза на клона, на който стоим.
Спиране на работата на нотариусите
Допуска се, че при нотариусите се събират твърде много хора, което може да се превърне в причина за разпространение на коронавирус, затова от началото на извънредното положение изключително ограничен брой от тях работят за належащи сделки.
Какво можеше да се направи
Няма никаква причина услугата, която е от огромно значение за икономиката, да бъде спирана. Всъщност тя можеше да бъде реформирана - да излезем от XX в. и епохата на обмена на хартиени документи и да помислим за начин за нейното дигитализиране. А онлайн нотариуси вече съществуват на други места по света, т.е. дори нямаше да е необходимо да изобретяваме това от нулата.
Защото последиците от спирането на дейността им не е малка. В момента прогресивно по-голям брой индивиди и бизнеси имат огромна нужда от разполагаеми средства. Немалко от тях имат активи - автомобили или недвижимо имущество, което биха могли да продадат, за да се сдобият с такива.
Но на практика това няма как да се случи. По този начин, освен самите бизнеси, държавата замрази и активите в икономиката, които е от решаващо значение да могат да бъдат търгувани, когато времената са добри, и от още по-критична важност да могат да се разменят в период на криза.
Безлихвени заеми за индивидите и малките компании
Българската банка за развитие ще осигурява безлихвени заеми на стойност до 1500 лв. за срок от до две години на хората, пуснати в неплатен отпуск, а освен това разработва и програма за микропредприятията, които ще могат да получават кредит на стойност до 100 хил. лв.
Рискът е, че индивидите и бизнесите могат да останат неплатежоспособни и след периода на извънредното положение. Това ще е особено вярно, когато кризата се задълбочи след справянето с пандемията от коронавирус, което в един или друг момент ще се случи. Така ефектът ще е увеличаване на дела на лошите кредити на държавната банка, т.е. те да имат нужда от обезпечаване чрез по презумпция намаляващите средства от данъците.
Какво можеше да се направи
Не е роля на държавата да осигурява безлихвени кредити, а логиката "Това се случва по цял свят" не е аргумент. Нищо не е по-лесно от раздаването на средства, но трябва да се мисли и за бъдещото им набиране, което ще е затруднено, при това - не само до края на годината.
Да, домакинствата и компаниите може да изпитват проблеми, но решението не е те да бъдат прехвърлени на все по-малкото работещи индивиди и бизнеси, защото така се създава структурен риск получателите на тези заеми да станат хронично зависими от безлихвени плащания.
Това, което можеше да се направи, е да се позволи търговията с активи (виж по-горе) и извършването на стопанска дейност. Всъщност се случи точно обратното, като по този начин властите сами завъртяха кръговрата на проблемите: въвежда се регулация, която блокира приходите и доходите, затова се предприемат още действия, за "компенсирането" на ефектите от първата. В крайна сметка всичко опира до парите на данъкоплатците, от които самите те вече имат много голяма нужда.
Финансиране на затруднени компании
По три мерки ще бъдат отпуснати 500 млн. лв. от Българската банка за развитие, за да се финансират затруднените бизнеси чрез нисколихвени кредити и кредитни гаранции. Целта е да се подпомогнат затруднените бизнеси заради кризата с коронавируса.
За целта ще бъде емитиран нов дълг (виж по-долу), част от който ще е използва именно за капитализиране на Българската банка за развитие. Идеята е бизнесите, които са затруднени, да бъдат държани "над водата", поне докато кризата премине.
Какво можеше да се направи
На първо място, не трябваше да се забранява на определени отрасли да извършват дейност. Само по себе си, това щеше да им остави възможността за приток на средства и поддържане на хората на работа. Така на практика нуждата от финансиране се явява контрамярка на вече приета мярка.
На второ, изобщо не трябва да властите да раздават кредити за неработещи бизнеси. Ако една компания е затворила, то за нейните продукти няма търсене. Потребителите са насочили средствата си към други дейности, които намират за по-полезни за себе си. Това е напълно нормален феномен дори и в моменти на растеж на икономиката.
Когато държавата емитира дълг, за да финансира затруднени бизнеси, тя на практика прави следното: принуждава хората, които не са искали услугата на една компания, да я поддържат жива.
Има и друга последица - застопоряването на ресурси в непродуктивни компании означава, че те не могат да се използват там, където наистина са нужни. Това са отраслите, в които се наблюдава търсене от страна на потребителите или бизнесите. Така Българската банка за развитите ще понижи гъвкавостта на икономиката и способността ѝ да се балансира и възстанови чрез отраслите, от които наистина има нужда.
Теглене на нов дълг
Засега оповестената сума на новите задължения ще е 4,2 млрд. лв., но в зависимост от много фактори тя може да достигне и 10 млрд. лв. в рамките на тази година. България има едно от най-ниските съотношения дълг към БВП в Европейския съюз, но дори и в условията на криза можеше да не влошаваме този показател.
Какво можеше да се направи
Както е ясно до момента, повечето изброени мерки можеше спокойно да се пропуснат, защото така и така са неефективни или, още по-лошо, ощетяват икономиката. Без тях властите можеше да се съсредоточат върху най-важното, а именно подкрепата на здравния сектор чрез апаратура и екипировка. Интересното е, че здравната система сякаш до момента се оказва много по-подпомогната от даренията на частния сектор, отколкото от мерките на държавата.
Резултатът от това щеше да е по-малко държавни харчове за плащане в бъдеще, респективно повече средства за данъкоплатците, които в крайна сметка сме тези, нуждаещи се от тях, за да възстановим икономиката. Реален растеж и повишаване на стандарта на живот се постигат единствено, когато хората спестяваме, инвестираме и произвеждаме (не като консумираме; "консумацията" означава унищожаване и това е едно от много малкото неща, за които Карл Маркс е бил прав), а не чрез държавни разходи. С тях се постига номинален ръст на БВП, който е лесен за манипулиране индикатор, както знаят даже първокурсниците в стопанските факултети.
Мораториум върху плащанията и политиките на БНБ
На втори април в Европейският банков орган трябва да се гласува указ за мораториум върху плащанията на частните кредити. Засега няма яснота относно срокът, за който ще важи мярката, както и дали ще обхване всички видове задължения, но най-вероятният сценарий е от нея да могат да се възползват хората, които са изтеглили кредит преди началото на март.
Прекият резултат от спирането на плащанията ще е директен удар по приходите на банките, а заради тежкото състояние, в което много домакинства и бизнеси изпадат, това ще бъде комбинирано с изтегляне на депозити. Така финансовите институции не само ще се окажат с понижени резерви, но и с понижен свеж ресурс, което директно означава увеличаване на лихвите по кредита - лоша новина за големия брой домакинства и компании, които теглиха заеми през последните години.
В този ред на мисли действията на БНБ са правилни. Централната банка разпореди да се изтеглят експозиции на търговските банки към външни предприятия на стойност над 7 млрд. лв., а общият пакет мерки възлиза на 9,3 млрд. лв. Това е разумно, защото ще позволи на търговските банки по-високи буфери, без да се налага данъкоплатците да плащаме за мярката.
Какво можеше да се направи
Връщайки се на примера с автомобилите, който използвам не заради несериозността на положението, а защото те са доста по-разбираема сфера за много хора, когато видиш, че колата ти пуши синьо, не е време да се замислиш дали да смениш маслото. Сигурно си вече си просрочил няколко смени и сега трябва да се замислиш за смяна на сегментите.
Това иде да покаже, че в криза вече е много късно да се вземат превантивни мерки. Но докато икономиката растеше, би могло изискването за резерви по депозитите на банките да се увеличат. Подобно действие щеше да увеличи лихвите по кредитите и да забави икономическият растеж. Но ползите от него са значителни.
- Много потребители и бизнеси нямаше да изтеглят кредити, които не могат да плащат;
- Банките щяха да имат много по-високи резерви, което щеше да направи цялата система много по-стабилна, а не податлива на банкови паники, при които клиентите искат да изтеглят често краткосрочните си депозити, но самите пари са отпуснати като дългосрочни кредити (заради спреда между лихвите) и не са в трезорите на банките. Не бива да забравяме какво се случи с КТБ и че ПИБ трябваше да получи външна ликвидна инжекция, за да се спре домино ефекта в системата.
Примерът от Южна Корея и Швеция
Генерал Мутафчийски, който ръководи кризисния щаб, посочи, че се прилагат успешните примери за справяне с кризата от чужбина. До момента това се проявява основно като копиране на най-драконовските мерки, изглежда без оглед на ефектите от тях върху стопанството. Същевременно у нас не се взимат мерки от страни, които до момента имат овладяват заболяването.
Какво можеше да се направи: Южна Корея
Една от тях е Южна Корея. Тя има относително нисък дял на правителствени разходи към БВП, а в страната се плащат двойно по-малко публични средства за здравеопазване, отколкото в САЩ например. Все пак трябва да се посочи, че там има с около 40% повече болнични легла на глава от населението, отколкото в България - 11 (към 2016 г.) спрямо 7,5 у нас (към 2018 г.).
Все пак азиатската страна не се впусна в рестриктивни мерки и паника, включително не спря бизнесите и не затвори границите, а осъществи масово тестуване и карантина. Така, въпреки заплахата от близостта до Китай, към 19 март смъртността от коронавирус възлизаше на 1% от болните, частният сектор не понесе толкова тежък удар (Samsung и Hyundai спряха заводи заради болни служители, но те възобновиха дейност относително бързо), а бюджетът не е свръхнатоварен от високи плащания, за разлика от нашия.
Правителството осигури по приблизително 400 долара (455 хил. вона) на карантираните и самоизолиращите се. Също така, властите подпомагаха доставките на маски в аптеките, вместо да въвеждат високи глоби, които само ден по-късно шизофренично да отменят - действие, с което от здравното министерство в България показаха, че не владеят ситуацията и са склонни на необмислени решения.
Какво можеше да се направи: Швеция
Ситуацията в Швеция е много сходна - бизнесите функционират, а социалният живот не е изцяло торпилиран. Въпреки това в страната се наблюдава смъртност, която е по-ниска от страни с драконови мерки. Към 5 април тя възлиза на 37 смъртни случая на 1 млн. жители. За сравнение, в Испания е 266, в Италия е 254, в Белгия е 125, във Франция е 116, а в Нидерландия - 96. У нас този показател е 3. В Южна Корея - 4.
Казано иначе, емпириката за момента показва, че липсата от правителствена намеса, изразяваща се в самоблокиране на икономиката и подриване на социалните връзки, не задължително води до апокалипсис или до претоварване на здравната система.
Заключение
Проактивният подход на властите изглежда до голяма степен изглежда необременен от анализ на последиците от мерките. Нещо повече, когато все пак неизбежно негативните ефекти от тях се осъзнават, това довежда до още повече мерки, вече за справяне с проблемите, създадени от самите регулации. Това е порочен кръговрат на прогресивно нарастване на интервенциите в икономиката.
Тази намеса е за сметка на данъкоплатците, които, вместо да могат да подпомогнат растежа на икономиката чрез спестявания и инвестиции, в бъдеще ще трябва да обслужват задълженията, натрупани от кабинета днес. А не това е начинът да се гради устойчиво развитие.
Подриването на растежа в бъдеще е достатъчно лоша перспектива, но има и още. Чрез действията си управляващите нанесоха допълнителен удар върху растежа днес, т.е. влошиха кризата, която така или иначе се очертава да бъде много дълбока. А вместо да се прави това, можеше да се избере много по-неинтервенционистки подход, който щеше да позволи на икономиката оскъдните ресурси да бъдат насочвани там, където трябва - тоест за нещата, които хората искат.
USD
CHF
EUR
GBP
